В този си състав група Б.Т.Р. празнуват 20 години на сцената. Но бандата е създадена близо 10 г. по-рано в Националната гимназия за древни езици и култури от Валентин Гуевски и Милен Марчев, китари, и Ясен Петров - вокал. За първия си албум са в състав Христо Ангов, Валентин Гуевски, Кирил Божков, Иван Калфов, Георги Милев. От август 1993 вокалист е Атанас Пенев. Малко след това се присъединява и китаристът Славчо Николов. Първият албум с новият вокалист носи заглавието Feel the life и е англоезичен. Групата набира популярност във Франция, където е продуцирана от Марк Босулон и Стефан Баре и промотира албума си в клубове и зали. През 1994 участват на фестивала F.R.A.C.A, а на следващата са подгряваща група на Iron Maiden в София. През 1996 бандата записва нов албум, но никоя компания не се решава да го издаде. Все пак през 1997 Terum го пуска под името Б.Т.Р'97. В хитове се превръщат "Елмаз и стъкло, "Хей, момиче", "Дюн". В този период Б.Т.Р. участват на фестивала във Франция Cosmopoliten, а барабанист става Илиан Диков. През 1998 записват един от най-големите си хитове -"Спасение", използван за саундтрак във филмите "Омагьосаният кръг" и "Аз обвинявам". През 2000 печелят първа награда на фестивала "Рок експлозия", а декември същата година изнасят концерт в Лондон в зала Astoria Hall. През 2001-ва Б.Т.Р. отново са в Лондон, този път с Кирил Маричков и Милена Славова. Участват и на фестивала Golden stag в Румъния, а към края на годината свирят в Китай. На 11 юни 2002 промотират новия си албум "Играта" в зала 1 на НДК, а специален гост е Глен Хюз. Досега имат издадени над 10 диска, новият се пече. По повод 20-годишнината на бандата разговаряме с фронтмена Атанас Пенев.
- Наско, каква е разликата между наименованията Б.Т.Р. и БТР и какво точно означава това име на бандата?
- "Смяната" на името е условна и се е наложила след раздялата с едни от първите членове на групата Валентин Гуевски и Ицо Ангов поради различия в стиловата насоченост (и досега сме много добри приятели и с двамата). А вече абревиатурата какво значи - това е въпрос, с който през годините се спекулираше доста. Някои го превеждаха като Българска Телевизия и Радио и дори имаше хора, които мислеха, че сме на заплата там. Чувал съм вариации като Български Траш Рок, Български Траш и Ракия, Багери, Трактори и Ремаркета и т.н. Може би най-близко до истината е Бронетранспортьор, каквато е и първоначалната идея.
- Вие скоро ще празнувате 20 г. на сцената в този състав, но на практика групата съществува още от 1984 г. Колко време и какви хора са нужни, за да се намерят точните личности за даден музикален проект?
- В ядрото на създателите на Б.Т.Р. са Ясен Петров, Милен Марчев и Валентин Гуевски. Споменавам създаването,
защото се иска голям кураж да се формира една група
След това през нея минават около 30 човека, докато през 1993 г. Б.Т.Р. придобива сегашния си облик и състав. Не разбрахме как точно си паснахме, но през първите 10 години не ни остана време дори да се огледаме. Имахме много идеи и мечти, които искахме да осъществим, и мисля, че успяхме. Но е истина, че още след първото ни турне във Франция през далечната 1993 г. разбрахме, че имаме много какво да дадем. И може би фактът, че сме толкова различни като натури и характери, работи в наша полза.
- Защо толкова рязко беше променен стилът на Б.Т.Р. през годините - от траш, през хеви метъл, до сегашния мелодичен хард рок?
- Не бих казал, че рязко сме сменяли стила си. До 1996 г. свирехме и опитвахме много неща, докато не се появиха песните "Елмаз и стъкло", "Хей, момиче", "Хвани живота си в ръце". Видяхме, че още
от второто им изсвирване в клуба хората ги запяват
Това беше показател, който ние не пренебрегваме и до ден днешен. Винаги новите песни първо ги свирим в клуб, за да видим как се посрещат от публиката. Истината е, че траш и хеви метъла ни ограничаваха в изказните средства и като музика, и като текст. И затова не разделяме рок музиката, която правим на стилове, а използваме този, който подхожда най-добре за дадената песен.
- Имате чудесен нов клип към парчето "Забравената нежност", но какво идва след него - чисто нов албум ли?
- Да, така е. "Забравената нежност" получи своя клип и той се приема, смело мога да кажа, изключително добре. Ние също сме доволни от крайния резултат. За първи път работим с режисьора Александър Моллов, както и с актьорите Яна Кузова и Димо Алексиев. Благодарни сме, разбира се, и на целия снимачен екип. Всеки може да го гледа на нашия Youtube channel с адрес: http://www.youtube.com/BTRonline и да остави своето мнение.
Това е вторият клип (първият е "Защо") към предстоящия ни нов албум. И с "малко" забавяне към края на годината ще пуснем дългоочаквания юбилеен диск. Ще направим и концерт промоция с много нови неща и изненади. И за всичко това благодарим на г-н Цветан Василев за безрезервната му помощ и вяра в нас.
- 20 години на сцената за една група са вече доста зряла възраст. Имате ли намерение да променяте нещо и въобще - накъде води вашата посока днес?
- Обичам да казвам: "За 20 години тъкмо се научихме как се правят нещата, така че очаквайте още много". Цялата 2014-а ще мине под знака на тези 20 заедно. И под заедно имам предвид не само нас петимата,
но и нашите почитатели и приятели
А относно стила: не мисля, че ще избягаме от рока и БТР-ския стил, но както вече се вижда от "Защо" и "Забравената Нежност", това са песни с нов подход и най-вече може би с най-модерния и най-добрия звук за рок банда в България. А в албума е пълно с изненади. Ще видите!
- Как и с какво известността и славата променят човека?
- Хм, наистина известността и популярността са нещо, което влияе различно на хората. Зависи от човека. На глупавия, плиткия и на този, който се стреми единствено към слава и пари, той просто получава само това. И нищо друго. Обикновено се превръща в една "звезда" и накрая остава сам, без приятели и фенове. Но ако си честен, прям, не допускаш компромиси с това, което правиш, ще получиш признание, уважение и любовта на хората.
- Къде и на какво място поставяте самите себе си като рок група при наличието на "Щурците", ФСБ, "Сигнал"?
- Това е въпрос, на който ще отговорят хората, музикалните критици и журналистите. Факт е, че сме тук след 20 години, т.е. вървим по стъпките на гиганти и стъпваме на техните рамена. Но трябва да питаш и тези групи дали е така.
- Без да те карам да коментираш колеги, но защо днес са единици парчетата, които остават "живи" за повече от месец-два, а всичко останало все едно не го е имало?
- Защото до това водят евтината музика с евтини рими. Колкото по-слаб и нецензурен език се използва, толкова повече впечатление прави на младите.
Затова и са непостоянни и бързо угасват
Това е моето обяснение, може и да не съм прав. Все пак, за да правиш музика, трябва да я разбираш. Ако не е така, значи правиш нещо друго.
- Свирили сте много пъти в чужбина - каква е разликата между българската публика и онази там?
- За мен българската публика е най-благодарната, аз си я обичам и не я давам за нищо на света.
Това обаче не значи, че не сме били посрещани топло навсякъде, където сме свирили. Дори в Китай (за там бях научил "Спасение" на китайски) ставаха на крака при всяко парче.
- Тук свирите всяка година с Джон Лоутън, а имахте концерт и с Глен Хюз. Как се чувствате в такава обстановка?
- Свирили сме с почти всички рок величия, които са идвали в България, а с Джон и Глен Хюз работим и като проект заедно. С Джон имаме поне по 5 концерта на година. Много е приятно, когато си на една сцена с големи музиканти, да общуваш с тях, да експериментираш и казано честно: голям кеф е! И се надявам това да продължи. Тази Нова година ще бъдем в Каварна с The Ripper, певеца, който замести Роб Халфорд в "Джудас Прийст". Програмата ще е Джудас и Дио. Супер!
- За тези 20 г. сте имали и много весели моменти на сцената, ставали са разни гафове - разкажи за някои от тях.
- Да, наистина, и нас не са ни подминали гафовете. Например - забравени текстове. Тогава се правиш на разсеян, гледаш публиката какво пее и така се измъкваш. Веднъж пък Ванката падна от сцената, но продължи да свири, а съвсем наскоро не се разбрахме добре кое е следващото парче в програмата - следват 4 палки, и
всеки започва различна песен
Но веселите моменти са много, ама много повече. Ние обичаме да се веселим по старомодния начин, да седнеш с приятели, колеги, близки и да се забавляваш. Трябва да се върне модата на "купоните", няма нищо по-хубаво от това.
- Почти всеки начинаещ рок музикант, преди още да се е научил да свири на китара, започва да се интересува първо от дългата коса и мацките. Та каква е заслугата на мацките за развитието на рока, освен че без тях не може?
- В живота на всеки мъж има една жена, която да го подкрепя. Това важи и за нас. Ние се уповаваме на семействата и приятелите си. Но си прав, че в началото има и много глупотевини, свързани с фенките. Някои гониш ти, други пък гонят теб, а от някои направо съм се страхувал, ха-ха. Но да разказвам конкретно нямам право, просто няма да е честно...
- Докога ще пишете вашата история?
- Не знам, но се надявам да е още дълго. И може би е време да назначим хроникьор, защото започваме да забравяме.
- Би ли приел абревиатурата Б.Т.Р. наобратно - РТБ - Рискувай, Труди се, и Бъди?
- Рискувай, докато си млад, труди се върху това, в което си най-добър и ти доставя удоволствие, и ще бъдеш възнаграден!
С нас свири и Самуел Финци
Милен Марчев, съосновател на БТР
Милен е журналист. В момента е мениджър в рекламна агенция Scholtz and Friends Sofia и главен редактор на списанието на Американска търговска камара в България
Идеята за Б.Т.Р. ни хрумна с Ясен Петров, докато учехме в класическата гимназия в София. Ясен тогава свиреше на пиано, а сега е един от най-известните диджеи у нас. Аз свирех на китара и решихме да опитаме да направим група. На барабаните дойде Жоро Сидеров, който тогава свиреше в "Атлас", както и Вальо Гуевски - страхотен музикант. Ръководството на училището се оказа добре разположено и ни пуснаха да репетираме в салона по физическо. В началото свирехме много здрав метъл. Първият от многото ни концерти тогава беше през 1984 г. именно в салона по физическо. В един от купоните дойде да участва и Самуел Финци, който тогава учеше джаз, но се съгласи и седна зад барабаните с нас. Бяха страхотни години. Колкото до спекулациите с името Б.Т.Р., ние тогава търсехме название на бандата, което веднага да казва на хората, че става дума за много здрав хеви метъл. И може би наистина най-вярното е, че Б.Т.Р. произлиза от бронетранспортьор. Много съм щастлив с успеха на момчетата, честитя им рождения ден и им желая още по-големи успехи занапред. Приятелите са си приятели завинаги!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
