Интернет ни даде всичко, но прекърши истинските преживявания
Атанас Пенев е от онези хора, които бързо и естествено печелят сърцата на хората. Фронтменът на Б.Т.Р. е един джентълмен в рока. Спокойствието му в живота му печели много приятели, а темпераментните изпълнения от сцената - много почитатели. Вероятно сега и куп млади таланти ще затварят очи, ще стискат палци и ще се молят на Бога именно той да се обърне със стола и да ги посочи за своя отбор в "Гласът на България". Защото Наско ще бъде ментор в музикалния формат на bTV.
- Наско, в сезона на отпуските сме, но дали такова понятие съществува за теб?
- Сезонът на отпуските за нас е сезонът за работа. Когато другите почиват и се веселят, ние "работим". Казвам го в кавички, защото все още не го възприемам като работа. Тази година май ще се окаже без море за мен. Единствените ми прозорци са за по 2-3 дни и то в период, в който моята приятелка Ивана е ангажирана. Май ще отидем през зимата в Египет. Не го мисля предварително. Помня, че първия път, когато поех към Гърция, бях много въодушевен с идеята да почиваме пет дни, но на влизане в страната ми звънна телефонът. Обадиха се за концерт и си съкратих отпуската на три дни...
- Кога ти беше първото излизане на сцена?
- В детската градина. Имахме тържество в края на годината и бях солист на една от песните. Пеех нещо като:"Аз професор съм голям". Бях с едни картонени огромни очила и една голяма книга от кадастрон, която другарката буташе постоянно надолу, защото аз трябваше да се правя, че чета, но така ми се закриваше лицето. Тя през това време свиреше и на акордеон. И досега се притеснявам леко преди да изляза на сцена, но това е полезно. Трябва да си готов за публиката. Това е отговорност. Тези хора са дошли да чуят музиката ти и не бива да ги разочароваш - трябва да си прекарат добре.
- Какво виждате от сцената, следите ли публиката?
- Когато имам прожектор, който ме следи, ми блести доста и виждам първите 10-12 реда. Но щом светлината ме остави на мира, мога да видя буквално до края. Не в детайли, но виждам израженията на хората, това е важно. На 5 юни на концерта ни в "Универсиада", където се събраха 3000 човека, почти до горе виждах физиономии - дали пеят, дали не...
- Кога усети, че имаш този талант?
- Пеех вкъщи. Бях в пети-шести клас. Сам с касетофона. Но постепенно се понаучих и в 9-и клас, когато влязох в първата си банда, три седмици пяхме първия куплет на "Smoke on the Water". Не беше толкова лесно да се намери текст на песен, защото нямаше интернет. Който можеше, сваляше на ухо. После дойдоха да ни видят едни по-големи приятели от по-сериозна група, които явно чуха нещо в мен, а и бяха пред смяна на вокала си. Поканиха ме. "Никога преди" се казваше тази банда. С тях се качих по-уверено на сцена. Изявявахме се предимно в читалищата.
- Това, че в Б.Т.Р. сте мъже, не е ли една от причините толкова дълго да сте заедно? Ако има мацка в бандата, може да се породят разправии?
- Подозирам, че би било другояче. Отношенията между мъже и жени са по-различни, отколкото само между мъже. И колкото и да са професионални и приятелски, може да настъпят проблеми.
- Ще бъдеш ментор в "Гласът на България", там е и Миро, с когото участвахте в "Пей с мен". Коментирахте ли повторната ви среща в музикален формат?
- Още не сме се срещнали очи в очи. Доволен съм, че съм с него. Тази година за първи път ще бъдем трима мъже и една жена. Орлин Горанов например е един великан в музиката. С колегите ще сме добър екип от треньори. Проблемът е за тези, които ще участват - трудно ще им е да изберат отбор.
- Тогава Миро спечели с Дивна, сега искаш ли реванш?
- Музиката не е състезание. Тя се дели на хубава и лоша. От това, което съм гледал от този формат в други страни, се убедих, че не винаги този, който победи, успява после да изплува. Ние даваме шанс на хора, които не са познати на широката публика. Някои издържат, други не.
- Да бъдеш ментор в "Гласът" предполагам е преживяване и за теб.
- Предизвикателство е, защото ние сме треньори, не жури. Не е важно да оценяваме, а да помогнем на участниците да развият дарбата си. Искам да открия суровия талант, защото завършеният певец не ми е интересен. По-трудно е да поправя ако има грешки, или да се опитам да го накарам да мине на друго ниво. Но нешлифованият диамант по-лесно се доизвайва.
- Не е ли малко хазартно - с гръб към кандидатите, не знаеш кой е, може да сбъркаш?
- Притеснен съм малко дали ще усетя правилния. Трябва да разбереш дали имат усет към музиката. Усетът е по-важен от това да знаеш нотите. Второто не те прави музикант.
- Визията важна ли е? Адел не е най-атрактивната певица, а я обожават. Доколко шоубизнесът е безпощаден?
- Слава Богу, в последно време в музикалния свят не се държи сто процента на това да си красив, да отговаряш на определени пропорции, често постигнати по изкуствен начин. Сега положението е доста по-либерално. Въпросът е какво правиш и да си убедителен. Даде хубав пример с Адел, която не е манекенка, но като запее, веднага й вярваш. Публиката е с нея.
- Във видеото на едно от последните ви парчета "Защо", участва Асен Блатечки, с когото сте съученици от гимназия. Имаше ли весели моменти зад кадър?
- Не сме се засичали на терен, защото неговите снимки бяха в друг ден. Много исках да отида да се видим, но не успях. Наложило се обаче да му сложат повечко грим на устните, защото щял да умре от студ.
Сега ще издам още нещо. Песента ни "Несбъдване" с Мариана Попова, която пуснахме на 5 юни, също ще има клип. Снимахме го преди две седмици. В България не е правено такова видео. Премиерата ще е есента.
- Къде продължава турнето на Б.Т.Р. сега?
- На фейсбук страницата ни има датите, но на 14 август ще повторим концерта от "Универсиада" в летния театър на Варна.
- Дразниш ли се, като ти казват вокалист вместо вокал?
- Кой както иска. Спомням си един случай... Много късно станах шофьор, някъде около 30-те. Първата година, когато взех книжка, имахме две турнета едно в друго и почти не се прибирахме. Не давах на никой да ми кара колата. Много ми хареса да шофирам и навъртях около 100 000 за едно лято. В Стара Загора ни спря един полицай. Бяхме с две коли, пълни с техниката. Той ни съобщи: "Превишихте скоростта". Отвърнах: "Щом така сте отчели, няма проблем". Видя ми името, не знаеше кои сме, не бяхме много известни тогава, но каза:"Наско, ти що така бързо караш? С какво се занимавате?". "Музиканти сме", отговарям аз. "Какво свирите?", попита. "Рокендрол", викаме ние. "Добре де, къде ви е певицата?". "Аз съм певицата", изненадах го и доста се смяхме.
- От кои фронтмени си се учил? Кои за теб са в топ три?
- Няма как да се каже такова нещо, въпрос на вкус е. Но ако трябва да изброя: Рони Джеймс Дио, Дейвид Ковърдейл и Брус Дикинсън.
- Подгрявахте "Айрън Мейдън", какво помниш оттогава?
- Беше през 95-а, а ми се струва като да бе вчера. Тогава Брус Дикинсън не дойде. Беше в соло пауза. Бяхме много млада банда, абсолютно неизвестни. В София ни познаваха 200 човека плюс родителите ни. Стейдж мениджърът ни каза: "Пичове, излизате и свирите 20 минути. Ако не слезете на 20-ата минута, гася и осветление, и всичко. Отвърнахме, че сме окей. Имаше една водеща, която да ни анонсира. И не знам защо, но тя ни представи така: "И сега излизат вашите любимци!". А хората очакват при това определение да се покажат самите "Мейдън". За тях са платили билет. И ни посрещнаха с такова дюдюкане и възгласи "у-у-у", че сигурно ако можеха, щяха да ни пребият. Но няма как - горе сме и трябваше да почнем. Изпълнихме три наши парчета и продължихме с един микс от кавъри. Те траеха някъде около 15 минути. Бяха все емблематични рок песни. Знаехме, че ще превишим отпуснатото ни време, но нямаше как да ни дръпнат шалтера, защото те следваха едно след друго. Всички от "Айрън Мейдън" се бяха наредили отстрани да ни гледат. Когато свършихме, публиката викаше "още". Освен че ни поникнаха криле, си дадохме сметка, че можем да правим музика.
- Имате ли друга подобна история?
- Да, когато подгрявахме "Уайтснейк" в Каварна... Докато сме изпълнявали "Елмаз и стъкло" и 30 000 човека пееха с нас, Дейвид Ковърдейл излязъл от гримьорната и казал: "Кои са тия по дяволите?!" С него не се видяхме, прибра се директно в хотела, но с цялата останала банда си говорихме. Винаги има за какво. Няма да забравя покойния Дио. След вечерята и партито беше изключително уморен, но аз се престраших и си казах, че ако не е сега, значи никога. Отидох, извиних му се и го заприказвах. Попита ме какъв съм, отвърнах, че съм певец, снимахме се, бърборихме си 15 минути. Чувствах се много щастлив.
- Кога пропуши?
- Остави ме на мира! Това ми е единственият порок.
- Косата ти винаги ли е така дълга?
- Експериментирах всякаква дължина и форми. Даже в клипа на песента "Играта" бях с три дължини и три вида боя. С формички, изрисувани с машинка, по главата ми. Сега си е просто дълга, не полагам кой знае какви грижи. Гледам да е прилежна.
- Какво те кара да се гордееш, че си българин и какво те натъжава?
- Така се случи, че през 1993 г., когато заминавахме за Франция, в деня преди да кацнем в Ница, отстранихме петлите от световното по футбол в САЩ. А на следващата година, по време на Мондиала, отново бяхме във Франция. И за мача на националите ни срещу Германия обявихме, че е абсурд да излезем на сцената. Първо искахме да го изгледаме. Победихме, ние се качихме и се похвалихме от сцената. Французите го приеха добре, защото видяха, че отборът, който ги е отстранил, е силен. Толкова гордост изпитвахме тогава с нашите футболисти. Сега е така с Григор Димитров и тениса изобщо. С щангистите, волейболистите... Изобщо спортът носи голяма радост. Той, както и музиката, са истинските посланици на една държава, а не политиците. Това, което ме натъжава, е, че досега, през последните 20 и кусур години, в нито един момент управляващите не се опитаха да помогнат на обикновения човек.
- Защо според теб последните няколко правителства се провалят?
- Защото мислят за себе си, играят игри... Чудни скандалчета се въртят. За отвличане на вниманието. Не се говори, че затъва държавата, а никой няма план как да я измъкне. По-страшно е друго - че освен, че са добри в интригите, са добри и във взимането на заеми. По-трудно е да направиш така, че хората да заработват пари, назаем е много лесно. И не ги интересува, защото сега ще се смени властта. Всичко върви постарому. Въобще трагична работа.
- По-страшно от 90-те ли е сега?
- Не, тогава беше съвсем зле. Хората, които бяха на 40-50 години, направо им изчезна животът. Първо в пирамиди, после ги ограбиха политиците, които и тогава направиха банков срив. След това посегнаха и на пенсионния фонд. Не знам как просто не им е неудобно, част от тях са и в сегашния парламент. Докато не се изчисти тази плява, няма да се оправят нещата.
- Имаш ли стимул да гласуваш?
- Единственият ми стимул е, че все пак това трябва се прави. Не е нужно да се прави гласуването задължително, но всеки човек трябва да даде своя вот. Нещата се променят по този начин. Не по друг.
- Случиха се доста бедствия, това някакъв знак ли е?
- И преди ги е имало. Оказа се, че не сме подготвени. Следващия път ще бъдем. Това е природа, случва се.
- Къде виждаш спасението?
- За мен най-важно е да се спре боричкането между партиите, лобитата и управляващите да се погрижат за този народ. Това е ужасяващо - човек да не знае дали ще може да си купи хляб на следващия ден. Ясно е, че промяната не става веднага, но за 3-4 години би могла да се случи. Сега се разграбва държавата, но тя все още може да се изправи на крака.
- Опасна ли е интернет зависимостта?
- Младите хора до голяма степен са зависими от този вид комуникация. Но хубавото е, че имат цялата информация на света. Могат постоянно да общуват. Пък и в един момент разбират, че е по-приятно да си в истинска компания, очи в очи. Някои хора изпитват проблеми на личността, те просто не искат да се виждат с други и висят в нета. Но такива е имало и преди, просто сега им се удава възможност да говорят виртуално.
- Имат цялата информация, имат знания, но нямат преживявания.
- Със сигурност нямат толкова, колкото ние. Защото нямат бригади, военни обучения, казарми - неща, които макар да са неправилни, учеха на общуване. На живот с много хора наведнъж. Също и да изградиш самодисциплина. Просто е друго време.
- Твоята дъщеря вече е голяма, как беше моментът на пубертета?
- Слава Богу, мина. Всеки един тийнейджър преминава през периода да гледа глупаво в тавана и дори и да не иска, всячески да вбесява родителите си. Давам си сметка, че и аз съм минал по този път. Бил съм същият келеш. Говорим за интернет и се сещам, че и Мартина като тийнейджър доста висеше пред компютъра. Но в един момент реши, че ще става актриса и започна да чете книги. Почти не ползва мрежата. Сега ще кандидатства в НАТФИЗ. Не е искала никога да се занимава с музика. Притеснява се и да пее пред мен. Донякъде може и аз да съм виновен. Сега с моята приятелка Ивана се опитваме да й помогнем с изпитите, където ще й се наложи да пее. Но тя продължава да не иска да пее пред мен...
- Почитател си на "Формула 1", следиш ли я?
- Тази година нямах време. На пистата не съм фен на Шуми, но много съжалявам за това, което му се случи. Надявам се да се оправи бързо и изцяло. Гледам доста тенис напоследък, нормално е за всички българи.
- Спортуваш ли?
- Не, гледам да ходя пеша. Но спортуването ми се изразява и в това да карам колело.
- А мотор? Част от рок стилистиката е.
- Много ме е страх, но от няколко години искам да си взема и да започна. Подозирам, че още малко и ще го направя. Когато стана още малко по-уравновесен. Карането трябва да е удоволствие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
