Обучаваме кадри, от които имат нужда общините и бизнеса
Проф. Димитър Димитров, ректор на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите-Пловдив
- Г-н Димитров, какви нови специалности предлага ВУАРР тази година?
- Има университети, които се стремят да предлагат десетки нови специалности. Това е един от показателите за рейтинговата система. Но ако професионално око се вгледа в тяхното съдържание, ще установи, че различията между група специалности са много малки. Нашият подход е да правим толкова специалности и тогава, когато са нужни на обществото. Мисията ни е да обслужваме извънстоличните региони. Те са малки административни единици, които имат всички компоненти на една държава, подобно на кантоните в Швейцария. Европейската политика предвижда да се засилва ролята на местното самоуправление. Ние се стремим всяка една от нашите специалности да бъде полезна на младите кадри в регионите. Да вземем специалността "Управление на проекти". Ясно е, че тази дейност е нова за България, че е важна, защото трябва рязко да се увеличи административният капацитет чрез обучение на кадри, които да работят по европрограми, да изготвят проекти, да привличат все повече средства, както и прецизно да отчитат тази проекти. Учебните планове и програми се обсъждат задълбочено и с представители на реалния сектор, за да могат нашите експерти да се включат със своите приложни знания и умения, непосредствено в бизнеса, в общините, в държавните служби, кооперации, банки и др. Разработихме специалността "Управление на общините", която не съществуваше. В общините работеха самоуки кметове, съветници, експерти на принципа "проба грешка". Нима управлението на една община е по-маловажно от управлението на фабрика, на търговски обект, на банка...!?
Ето защо нашите специалности са обществено необходими и няма регистрирани безработни наши възпитаници.
- С какво висшето училище става все по предпочитано от студентите и на какво се дължи интересът към него?
- Още когато разработвах проекта за създаване на висшето училище през 1991 г., проучих редица добри практики и модели в западноевропейските страни. Просто трябваше тези модели да се съчетаят с добрите български традиции и да се получи едно ново висше училище, което не е обременено от идеологическото влияние. Образованието се построява върху трите колони: мотивация, знания, умения. Мотивацията е онази вътрешна сила, която те движи към постигането на целта. Картината на българското образование изглежда така: Една редица от професори, всеки от които държи гърне с жълтици и ги хвърля към студентите. Някои се навеждат да ги вземат, някои ги домързява и отминават. Има една българска приказка. Баща и син виждат на пътеката подкова. Синът не се навежда да я вземе. Бащата се навежда и я взима. После продава подковата и купува кесия с череши. Бащата вървял напред и пускал по една череша в тревата. Синът му след него се навел 100 пъти, за да вземе и изяде 100 черешки, но преди това не се навел за подковата. Една част от нашите принципи са обществено достояние, друга част са фирмена тайна. Но когато извършиш действието, когато произведеш продукта, когато вкараш гол - тогава разбираш, че като направиш нещата и постигаш резултати, вече ги можеш. Нашето разбиране е, че висшите училища трябва да помогнат за по-бързото излизане от кризите, чрез приложни изследвания и чрез образование, което обслужва бизнеса.
- Какви възможности предоставя висшето училище на своите студенти след завършването и как се реализират те?
- Тази година приемаме 24-ия випуск. Дипломирали сме над 25 хиляди бакалаври и магистри. И не ни е известно да има регистрирани безработни. Половината от нашите студенти имат собствен бизнес и идват да учат, мотивирани от осъзната потребност. Половината от останалите имат перспектива за добра кариера там, където работят, но им е нужен образователен ценз. Последната четвърт се реализира във всички сектори, включително и в чужбина. Разбира се, при нас работи отдел за развитие на кариерата. Поддържа се топла връзка с потребителите на кадри, общините. Едно от най-добрите ни решения е да каним представители на бизнеса за участие в специализираните и държавните изпити, което е полезно за всички. Работодателите провеждат по този начин своя кастинг и си избират кадри. А студентите получават шанс за работа. Професорите пък обогатяват своите знания, общувайки с предприемачите. Не на последно място е моралният резултат: при тези условия няма опасност да се купуват изпити.
- Какви са перспективите за развитие на висшето училище?
- Напоследък в обществото се говори за нова стратегия за висше образование, за нов закон за висше образование, за съществени промени в закона за развитие на академичния състав. Много силно сме зависими от тези промени и трудно можем да чертаем перспективи за развитие. България има държавни и частни висши училища. Държавните получават субсидия, частните - не. Нашето висше училище е икономисало на държавата над 200 млн. лева, които биха се изразходвали за обучението на тези 25 хиляди специалисти. Тези средства са пренасочени за социални нужди, за здравеопазване, за държавни училища. Надяваме се новият закон за висше образование да бъде по-близо до академичната автономия на чуждестранните университети. Трябва да се засили международният елемент в акредитационните процедури. Сегашната практика да се акредитираме един друг - висши училища, които сме преки конкуренти, не може да е продуктивна. Според мен тревогите по Закона за развитие на академичния състав са неоснователни. Законът играе положителна роля чрез нарастване академичните свободи във висшите училища. В обществото се появиха опасения, че се принизяват критериите за избор на професори и доценти. Ако някой ректор го прави, толкова по-зле за неговия ВУЗ. Аз не разбирам защо да го правим?! Ако аз съм селекционер на отбора, защо са ми слаби играчи?!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
