Неотдавна деканите на три природонаучни факултета в Алма матер алармираха, че държавната издръжка за студент по химия, физика и биология е три пъти по-ниска, отколкото е реалната стойност на обучението му. Пречи ли това на подготовката и какви последици може да има, "Стандарт" попита декана на Химическия факултет чл.-кор. проф. Тони Спасов. Проф. Спасов е носител на наградата "Питагор" за миналата година, неотдавна получи и приз от образователния министър Анелия Клисарова за развитие на научноизследователския капацитет във факултета.
- Проф. Спасов, вие и колегите ви от Физическия и Биологическия факултет изчислихте, че един студент в тези специалности струва три пъти по-скъпо, отколкото отпуска държавата. Това вреди ли вече на обучението?
- Издръжката на един студент във всяка от тези специалности е между 5500 и 6000 лева. Когато го изчислихме, имахме предвид разходите за заплати, поддръжка на лаборатории и зали, компютърно осигуряване на занятията, реактиви и оборудване. А това, което получаваме от държавата за един студент годишно, е малко под 1700 лв. При това във всички по-развити страни тази цена е значително по-висока от 10 000 лв. Тези специалности, които имат експериментални бази, у нас са неправилно оценени като разход. Коефициентът 2,3, по който се умножава така наречената базова субсидия, за да се получи стойността на обучението при нас, е определен абсолютно произволно. А не на базата на анализ, включващ отчитане на реалните разходи за обучение. В момента излиза, че един агроном струва на държавата два пъти и половина повече, отколкото един химик, биолог или физик. Няма логика в това. Спортът също е оценен с по-висок коефициент.
Така наречената среда или инфраструктура във факултетите, които дават качествено висше образование, трябва непрестанно да бъде подобрявана. И това не може да бъде грижа на друг освен на държавата. В момента тя не изпълнява една своя основна функция.
- Как осигурявате другите две трети от издръжката, които не ви достигат?
- Една трета идва от държавната субсидия, една трета от така наречената общоуниверситетска партида - това са проценти от всички постъпления, които университетът насочва там, където парите не достигат. А последната една трета от парите е вследствие на резерви и на изследователски проекти. Тук дори не включвам тежката научна апаратура, която е от порядъка на стотици хиляди или милиони - например електронни микроскопи, ядрено-магнитен резонанс. Тя е основно от спонсорства, дарения и големи проекти.
Този начин на компенсиране обаче има и доста минуси. Налага се да лишаваме студентите от някои практически занятия или ги заменяме с по-евтини. Това иска едно по-голямо усилие от преподавателите, компенсиране на по-лошата материална база с повече внимание и време, отделено на студентите. Това отклонява преподавателите от изследователската работа, която също е основна за тях. Студентите получават и по-малко самостоятелна работа. Работят на групи, а в групата един слаб студент може да се "промъкне" и да премине. А другата форма на компенсиране са проекти и дарения, но те отново са допълнителни усилия на колегите. В крайна сметка резултатът от недофинансирането е, че изтощаваме ресурсите си. И хабим много повече енергия. За да не купуваме спирт, който при нас се лее за всяко нещо, ние дестилираме денатуриран спирт, който е много евтин. А когато човек се занимава с тези неща, губи от времето си за изследователска работа. Освен това по този начин се изтощава и стимулът на колегите, мотивацията им да бъдат силни изследователи и преподаватели намалява.
- Какво ще стане, ако нещата не се променят?
- Това би демотивирало много добрите да остават тук. Все по-трудно е да задържим елитните учени. С нашия факултет по химия и фармация наистина направихме нещо много добро в национален мащаб. Но се налага да търсим спонсори от чужбина, за да подновим лабораториите за студентите. Пилеят се в държавата милиони за различни неща, а за такива смислени и неотложни цели, каквато е подкрепата за доказаните образователни и научни институции, не се мисли. Това е абсолютно несправедливо, от една страна. А от друга, показва, че все още не сме се научили да ценим стойностното, което имаме. Както в науката, така и във висшето образование имаме нужда от високи цели, подкрепени от държавата, за да имаме шанс да изплуваме от посредствеността в обществения ни живот и от липсата на перспектива за по-надарените и амбициозни млади хора.
- Вие имахте програма за привличане на наши учени от Европа обратно във факултета. Има ли такива, които са съгласни да останат у нас?
- Обещахме, че ще направим всичко възможно някои от тези хора да останат у нас и след края на проекта. Вече привлякохме наш професор, който беше 13 години в Тайван. Също и колега от САЩ, който последно работеше в Харвард. Успяхме да привлечем колега от Португалия, както и друг, който е бил дълго време в Англия и Италия. Причината да останат е добрата среда. Само в нашия факултет към десетина души сме Хумболтови стипендианти, а в България в последните години единици печелят тази стипендия. Сключваме споразумения с много мащабни световни фирми, които идват тук и търсят сътрудничество с нас, срещу което заплащат определени суми. По този начин успяваме да привлечем млади хора и да задържим добрите. Това също създава среда. Освен това във факултета се събрахме хора, които много години сме били по чужбина за повече от година, т.е. имаме и друга култура на взаимоотношенията помежду си. Но винаги трябва да има и някакъв друг, личен мотив да предпочетеш България пред Запада.
- Пада ли при вас нивото на студентите, както много се говори?
- По-скоро леко започва да се вдига. Имаше спад, но напоследък интересът расте. Колеги от нашия факултет от много години готвят нашите национални отбори по химия за състезания и конкурси, работим по-системно с добрите училища. Една част от тези деца директно отиват в Англия, в САЩ, но другите идват тук. Защото вече са работили с преподавателите, видели са отношението към себе си, лабораториите. И искат да останат.
- Вие имахте амбицията изследванията, които правят вашите учени, да стигнат до пазара...
- Факултетът има около 20 научни групи, които творят в най-различни области. Едни изследват фундаментално и приложно козметични препарати, други се занимават със синтез на антитуморни лекарства, трети създават полимери, които се използват за импланти, и т. н. Но нещата, които създаваме, минават като патенти през големите фирми, с които си партнираме. Имаме колега, чийто патент вече втора година се поддържа от университета, но ни излиза много - 25 000 годишно. По-добрият вариант е да мине през компания, която да го плати. У нас темата за интелектуалната собственост все още до голяма степен е тера инкогнита. В някои страни, за да мотивират учените да стигат до патенти, прехвърлят веднага правата към съответния професор. От голямо значение е да бъде ясно дали до ученият достига тази добавена стойност, която идва от неговия труд.
Ние имаме такива патенти във фирми в Холандия, Англия. Хората, които са ги разработили, получават, освен признанието на откриватели, и допълнителни средства. Между другото това е и една от причините да се запазят част от елитните изследователи у нас. Нелош начин би бил, ако държавата поеме част от своите задължения. Няма как, когато правиш рейтингови класации, да дадеш на най-добрия пренебрежимо малко в повече, отколкото на втория, със значително по-скромни постижения.
- Съгласен ли сте с това да има държавна поръчка и единен изпит за приоритетни специалности като химията?
- Напълно съм съгласен. Дори и с това накрая да има общ държавен изпит, така че да се види кой университет как се завършва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
