Никой никъде и по никакъв начин не е подлагал на обсъждане въпроса за изпращане на военни контингенти в Украйна за участие в бойни действия между Русия и Украйна. Никой не е искал от България участие в операцията по мироопазване, която е бъдеща и евентуално може да се случи. Това категорично заявиха външният министър Георг Георгиев и военният министър Атанас Запрянов по време на специалното им изслушване по темата в парламента.
Притесненията бяха породени от въпросник, изпратен от американската държава до страните от НАТО с цел да се провери готовността им да участват в процеса по мироопазване в Украйна след края на войната. Двамата министри бяха извикани на изслушване от "Възраждане".
"Запознаването с вижданията и позициите на съюзниците има за цел да се вземат предвид мненията, които ще се изразят, при провеждане на бъдещи дискусии и предприемането на евентуални действия. Въпросите са насочени към вижданията на европейските държави. Искам да развенчая още едни спекулации, които се наложиха в последните дни, че от мнението на България никой не се интересува и никой не го търси. Тъкмо напротив - тези въпроси индикират това, че ние сме ценен партньор, важен съюзник в черноморския регион и нашето мнение е ценено, важно и необходимо", каза дипломат № 1.
Той изреди аспектите, които се поставят с въпросните питания - гаранциите за сигурността на Украйна с цел постигане на краен мир, участието на европейски и други държави в установяването на бъдещи мирни договорености, възможностите за предоставяне на допълнителна военна помощ за прилагане на санкциите и предотвратяване на тяхното заобикаляне, принципната готовност на съюзниците за разполагане на сили в Украйна, които да са част от бъдещи мирни договорености при условията на траен мир, както и какви са изискванията на съюзниците към САЩ за участие в подобна евентуална мисия.
"Никой не говори за сили в сегашните условия, най-малкото в контекста на военна операция. Говори се при условията на установен траен мир", уточни министър Георгиев.
Военният министър Запрянов подчерта, че въпросите не са изпратени до България, а до страните от НАТО. "Събитията през последните седмици включително проведената Мюнхенска конференция по сигурността демонстрираха новия подход на американската администрация начело с президента Тръмп по отношение на войната в Украйна, който има за цел прекратяване на огъня и постигане на мирни договорености. В тази връзка бих призовал за сдържаност в оценките относно последните инициативи на американската администрация. Виждам емоционалност в реакциите на редица наблюдатели за сметка на задълбочен и реалистичен анализ на стратегическата ситуация и дългосрочните тенденции. Встъпването в длъжност на Доналд Тръмп започва процес на преразпределение на тежестите в рамките на НАТО в посока поемане на по-голям дял от европейските съюзници от Алианса. Това е пътят в дългосрочен аспект да имаме силен и стабилен Алианс. Това развитие не е нито ново, нито изненадващо", каза Запрянов. Още при първия си мандат Тръмп настояваше Европа да отговоря по-самостоятелно за сигурността си.
В момента САЩ води два паралелни процеса. От една страна - консултиране с европейските съюзници относно вижданията им за постигане на трайно уреждане на конфликта в Украйна. С тази задача е натоварен специалния пратеник на САЩ за Русия и Украйна Кийт Келог, който и в момента е в Украйна. Вторият процес е този по преговори с Русия, които води държавният секретар на САЩ Марк Рубио. По-нататък тези два процеса ще се обединят на една обща маса на преговорите.
"Сред въпросите няма такъв, визиращ участие в т.нар. специална военна операция в Украйна под каквато и да е било форма, а става въпрос за последващо разполагане на военни сили като част от мирните договорености. Възприемаме това предложение в смисъл на разполагане на мироопазващи сили, т.е за мироопазваща операция със съответния мандат и статут след сключване на споразумение за траен мир", увери министър Запрянов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
