Денонощни опашки пред катедралата "Света Неделя" за мощите на светите равноапостоли- Гостуването им сякаш е знак, че трябва да се помисли сериозно дали 24 май да стане националният празник
В историята ще остане празникът на българската просвета и култура 24 май през 2022 г. Исторически го прави гостуването в София на частици от светите мощи на равноапостолните солунски братя Кирил и Методий, създали писмеността на българите и така направили разбираемо за тях Божието слово. Светините са за първи път в България, донесени в красива сребърна мощехранителница, богато украсена със сцени от живота на двамата светии. В нея се пазят и частица от Кръста Господен, и камъче от Голгота, където Спасителят беше разпънат и където потекоха неговите кърви и оцветиха земята. По молба на Светейшия български патриарх Неофит те бяха донесени от каноничния игумен на светогорския манастир Есфигмен архимандрит Вартоломей, съпроводен от йеромонах Теофил от Есфигменското братство.
Свещените реликви бяха тържествено посрещнати точно в 12 часа на обяд на 23 май
на кръстовището на централните столични булеварди "Христо Ботев" и "Александър Стамболийски" и с литийно шествие бяха пренесенесени до митрополитската катедрала "Св. Неделя". Мощехранителницата беше поставена на специална носилка - кувуклия, пищно украсена с венци от цветя, както на този ден се украсяват по традиция у нас образите на светите братя. Издигнатите хоругви, празничния камбанен звън, благоуханието на тамян от много кадилници, събралите се голям брой духовници в най-празнични одежди и множество боголюбив народ бяха естествения израз на дълбоката почит към делото и подвига на светите Методий и Кирил. Тържественото шествие, оглавено от викария на Софийския митрополит Белоградчишки епископ Поликарп, премина по булеварда под звуците на химна на българската просвета "Върви, народе възродени" и други празнични мелодии, изпълнени от Общинския духов оркестър от Перник с диригент Трифон Трифонов. Пред катедралата се беше извила дълга редица от чакащи да се поклонят на светините. Едни от първите поклонници на мощите, наред с многобройните миряни, бяха и
всички ученици от НГДЕК "Свети Константин Кирил Философ"
Хората не спряха да чакат търпеливо реда си, за да се поклонят на светините и да изживеят миг на непосредствена близост с тези най-тачени у нас светци през цялото време на престоя им в катедралата, която остана отворена и през нощта. Всеки, който се поклони на светините, получи за спомен образите на светците и памуче, напоено с елей.
Специално да се поклонят на мощите дойдоха
президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът Кирил Петков
дипломати, народни представители, политици.
Мощите на светите братя равноапостоли гостуваха у нас по личната покана на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в качеството му на Софийски митрополит. Преди да бъдат донесени в София те престояха три дни в Църногорската света обител край брезнишкото село Гигинци, откъдето още преди три години беше подета идеята за това вълнуващо събитие и още тогава "Стандарт" съобщи, че е предстоящо. То се отложи във времето заради извънредните мерки, свързани с ковид-пандемията. Църногорският манастир е в близки братски и приятелски отношения с манастира Есфигмен и благодарение на това се стигна до поканата и осъществяването на гостуването в София на светините. При престоя им в манастира пред тях се поклониха много гости, специално поканени и случайно озовали се там. Дойдоха представителите на държавната и общинската власт в област Перник, дойдоха ученици от училища с името на светиите, учители и директори на училища от Перник и много други поклонници.
Светините са дарени на манастира Есфигмен от високопоставен гръцки духовник
вече покойник, със съответна грамота за тяхната автентичност. Те са донесени в Солун през 80-те години на миналия век като дар от Папа Йоан-Павел Втори за новопостроения тогава представителен солунски храм "Св. св. Кирил и Методий". Част от тях остават там за вечни времена, а частица от подлакътна кост на св. Константин Кирил Философ и частици от две ребра на св. Методий, архиепископ Моравски, са дарени за съхранение в манастира Есфигмен.
По време на престоя на светените, без да бъде прекъсвано всенародно поклонение пред светините в катедралата бяха отслужени полагащите богослужения, оглавявани от Белоградчишки епископ Поликарп. След посрещането на светините имаше молебен пред светите мощи, а по-късно и тържествена архиерейска вечерня с петохлебие в памет на светите равноапостолни братя Методий и Кирил. На 24 май бяха отслужени архиерейска света Литургия в чест на светите равноапостолни братя Методий и Кирил, а в следобедните часове - и вечерня с маслосвет за здраве и благословение на вярващите пред светите мощи. Преди светините да бъдат изпратени отново към Света гора, имаше архиерейска света Литургия.
В пастирските слова епископ Поликарп нееднократно подчерта историчността на това събитие и неговата значимост. Припомняйки живота и делото на светите равноапостолни солунски братя, той прикани да им бъдем благодарни и да сме достойни техни наследници. "На 24 май както българската държава, така и българската Църква почитат делото на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. В деня, известен като Ден на българската азбука просвета и култура и на славянската книжовност почитаме тяхната блажена памет и си припомняме за техния благодатен духовен живот, за техните дни, за тяхната всеотдайност към Бога в служба на човеците и как те отдадоха целия си живот и цялото си съществуване на Твореца. Като си спомним за техния живот, трудовете, вяра, надежда и любов, се насърчаваме да им подражаваме и да бъдем достойни техни ученици и последователи, да бъдем благодарни за техния труд и любов към нас. И с всичко, което Бог ни е отредил,
да изпълним техния завет да бъдем Христови
и живеейки в свобода, изпълнени с лъчезарност, утвърдили се като достойни личности пред Бога да сеем семето на просвещението с в сърцата на човеците." В думите можеше да бъде усетена и отдавна битуващата идея двата празника и в църковния календар датата 24 май да е празникът на светите Методий и Кирил, а не както е в момента те да бъдат почитани от Църквата на 11 май и двата празника някак си да бъдат отделени. В последно време темата отново беше повдигната и то от представители на Църквата с предложението 24 май да стане официалният национален празник на България. Гостуването на мощите на светите братя сякаш е сигурен знак, че е време за по-решителни действия в тази посока.
По време на гостуването на донесените от Света гора светини се чуха гласове на съмнение в тяхната автентичност. Официалната наука все още не е определила къде точно се намира гробът на св. Методий, който според неговото житие е завършил земния си и страдален живот в Моравия през 885 г. и останките му са положени в главната катедрала на престаналата да съществува като държава още през 10 век Велика Морава. Поради тази причина се смята, че няма как някъде да се пазят неговите свети мощи. От гледна точка на вярата този въпрос не е от значение, защото както поклонението пред иконите, така и почитането на светите мощи е дадено на човеците от Бога, за да се засилва, утвърждава и укрепва православната вяра.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
