- Ще се стопим от копнеж по нещо, което изначално ни е противопоказно - демокрацията
Седмицата, прелюбезни, започна с международния ден на снежния човек. Твърди се, че 18 януари е избран, защото единицата била като метлата, а осмицата - като тялото на снежния човек. В този ред на мисли би следвало 13 март да е денят на наполовина стопения снежен човек Изобщо, дами, ако размерите ви не са мечтаните 90-60-90, а анорексичните 45 на 30 на 45 , пак можете да работите като манекенка, но на половин работен ден. Наистина, полупроводниците направиха живота ни полусъществуване, но половинчатите неща не са непременно лоши. Ето имаме половинчати епидемиологични мерки в сравнение с Лондон или Атина и какво - нищо! Даже заболеваемостта ни е доста по-ниска от тяхната, а англичанките няма къде краката да си обръснат, че и до магазина по веднъж на ден ги пускат, та напоследък рязко е скочила цената на счупените остри керемиди...
От много половинчати неща можем да се оплачем, ама сме свикнали и търпим. Демокрация, топлофикация, европеизация, газификация...От скоро връстничките ми взеха да се оплакват, че и менструацията им вече все по-половинчата става... Но
най-половинчата е колективната ни памет
По различни поводи съм припомнял лафа, че ако мъжките детеродни органи бяха къси като националната ни памет, отдавна да сме изчезнали като народ... Аз имам няколко лични рецепти срещу половинчатости и къса памет. Например, събирам си разни впечатляващи прозрения на наши съвременници и през година-две ги препрочитам. Свинтила, Петър Увалиев, Вера Мутафчиева, Любомир Котев - все нетопящи се снежни човеци - не, ами лавини направо на народопсихологията! Та наскоро си открих едно старо интервю на д-р Михайлов. "Наблюдения в огледалото на отчаяните"(http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/16473). Огромно, отчаяно, дадена за в. "Култура" през 2010-а. Яростна симфония на разочарованието, която уви - не само е актуална, ами май трябва да я въведат за изучаване задължително в час на класния. Особено преди избори.
Пуснал съм ви линк към оригиналния текст, защото е оздравително и полезно да си го причините, а аз, разказваайки за снежните човеци, мисля да се опра на някои негови тези, че дори и направо да го цитирам...
В сравнение с 2010-та има и наистина добра новина, свързана с топенето на някои национални "ресурси": вездесъщата сила на онова, което д-р Михайлов преди повече от 10 години нарече "страшния съд на електронната жакерия", също взе да се топи като снежен човек. Снежните тролове са все по-безсилни, не защото ползователите на електронна информация станаха по-умни, а защото
фейкът достигна онзи химичен праг на насищане,
след който вече се самообезсмисля. Даже често снежните човеци на електронния бунт са дотолкова контрапродуктивни, че чувствително пречат на онова, което пропагандират. Не само тръмпистите в САЩ, но и летните протести у нас бяха идеален пример за това: фейсбук-артистичността на участници, организатори и обикновени тролове; медиийните недомислиици на лидерите на протестите; страстният патос на "организиращите" медии постигнаха усещането за много насилена художествена самодейност, което кармично се прехвърли върху участници като Мая Манолова и "Отровното трио". Дори и президентът пострада сериозно от собствените си електорнни застъпници. За управляващите пък няма смисъл да говорим. Първо никой не може да бие по автентично присъствие в мрежата премиера и второ - след клетия съдебен министър, комуто беше забранено да поства, всички застъпници на властта (с много малко изключения) изглеждат като направени в час по трудово. По тази причина и хора като Георги Харизанов се извисяват исполински, но и самотно. Като цяло общото въздействие на средата сериозно намаля. Хората ще бъдат принудени сами да си съставят мнение за предстоящите избори, което вече е наистина жестоко изпитание пред изстрадалите от прехода българи.
"Сгушеният народ", както ни нарече през 2010-а д-р Михайлов, с много голяма сигурност ще предпочете познатото пред радикални промени, защото познатото е идеалната среда, в която да практикува
любимия си национален спорт - мърморенето.
"Омърморването е тъга и ропот, клюка и бунт - народна магия за сигурност. Съдбата е свекърва, капризен женски род", казва пред в. "Култура" преди 11 години д-р Михайлов. А и действащият премиер е човек, доказал стократно, че не се притеснява толкова от бунтове, колкото е склонен да откликне на всяко мърморене. Понякога с удивителна отстъпчивост. Слави ще опита наистина отново да запее "Стани, стани юнак балкански", но местните хъшове ще му отговорят не с ентусиазъм и всенародно възстание, а с "remove, remove". Пак е "мани, мани", само че на английски, защото са вече не хъшове, а евро-скептици!
Има още една новина от страната на снежните човеци, която - чудя се дали да определя като добре новина. Осезателно взе да се топи и лицемерието на традиционните политически представителства пред натиска на т.нар. нова реал-политика. Все едно дали говорим за Ердоган, Борис Джонсън, Орбан, Тръмп или Борисов - дори недоволството от тях да ги свали, снежни човеци тип Тони Блеър или Обама няма как да се появят на тяхно място. Споменът за предшествениците им ще ги стопи. Така, както споменът за цветния Берлускони вече години наред топи наследниците му в Италия. Да се обзаложим ли в деня на инаугурацията на Байдън за колко време добрият стар Джо ще се превърне от снежен човек в мътна вода?! Почти навсякъде по света ярките популистки "слънца" на реал-политиката превърнаха в топящи се снежни човеци традиционните представители на старото "политическо мешере" (пак по думите на д-р Михайлов). Веднъж вкусен от масите, "духът на улицата в държавнически образ" трудно може да бъде заменен с по-силен вкус. А противниците му очевидно нямат въображение и сили да предложат нещо по-вуксно. Нито във Великобритания се задава по-вкусно от Борис Джонсън, нито в Унгария, нито в България.
Дори Пепе Грило в Италия не успя да затъмни спомена за Берлускони. А пък демократите в САЩ не се и опитаха да извадят срещу Тръмп нещо по-свежо, иначе победата им щеше да бъде много по-категорична. По-лошото е, че победата в момента се изчерпа с "Да не е Тръмп", а "Какво да е" е разговор, който тепърва ще се начева, при това при много лоши изходни позиции.
Подобна е и ситуацията в България - последното, което роди българското "Да не е Борисов" - е
неясното обещание за съюз между ДСБ и БСП,
което вече дори и клетият д-р Михайлов не е можел да си представи през 2010 - при цялата разтърсваща присъда над тогавашната "градска десница". Същото е и с президентското отроче на "Какво да е, вместо Борисов" - новият "модел за управление на България с участието на гражданите". Извън каламбура, че досега не са ни управлявали само селяни (все пак имахме и цар за министър-председател - нещо, с което много малко народи могат да се похвалят!), трудно нещо конкретно може да се каже за въпросния документ поради изключителната неконкретност на самия него. Съгласен съм, че практическата възможност да се разследва главния прокурор е много важно нещо - точно толкова, колкото и практическата възможност да се разследва президента по времето на мандата му, но как тези неща променят коренно модела на управление?
Очаква ни пролетта на полустопените снежни човеци, прелюбезни. Ковид-истерията допълнително нагнетява усещането, че сме народ, сгушен сред митинг на снежни човеци, които настояват за запролетяване и топлота в отношенията. И ако за германците, например, може би все още е валидна Шопенхауеровата метафора, че хората са "таралежи в зимна нощ", то ние сме снежни човеци в пролетна утрин. Ще се стопим от копнеж по нещо, което май изначално ни е противопоказно - демокрацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
