Лято е - част от децата ни са навън, сред природата, други са отново вътре, пред екрана, във виртуалния свят.
Продължават да ми задават един винаги актуален въпрос: свикнаха ли подрастващите да се пазят от опасностите в интернет и още по-важното - научиха ли се техните родители да предпазят и контролират децата си, когато са в мрежата? Отговорът е двусмислен - едни се научиха, други - не. След лекция по темата една майка дойде при мен и ме попита разплакана - къде бяхте, когато трябваше да си свалям дъщерята от прозореца? Разбрах, че се касае за кибертормоз в много тежка форма, чрез клевети във Фейсбук от съученици. Разпространяват нейни компрометиращи снимки, които довеждат момичето почти до самоубийство. Това, което родителите и учителите забравят, е, че в юношеска възраст за тези деца решаващият отпечатък е приятелската среда. Днес чрез социалните мрежи можеш да загубиш приятелите си буквално за един ден, ако някой, например, ти отнеме паролата, влезе в твоя профил и оттам напише клевети за другите. За съжаление случаите на отчаяние, както и последващи вероятни опити за самоубийство, зачестяват.
Скоро четох данни, според които една трета от самоубийствата при децата в България имат някаква връзка със социалните мрежи.
Друг случай - при който едно момиче, студентка, се върна от чужбина с категоричното желание да си смени името. Защото нейни съученици продължаваха чрез неин фалшив профил, включително и в сървъра на университета, в който учи зад граница, да разпространяват лъжливи факти за нея.
Слава богу, през последните години отделът за киберпрестъпления към ДАНС се активизира и започна по-ефективно да действа. Макар че преди няколко месеца се натъкнах на проблем с един български хейтърски сайт, който даваше отворено пространство всеки да пише какво мрази. Там намерих ужасяващи постове с ругатни и клевети - за съученици, за приятели, за познати, за учители и за кой ли не още. Оказа се спирането на такъв сайт не е никак лесна работа. Така че, мисля, има какво още да подобрим в законодателството. Но каквито и мерки да предприемаме, защото моето мнение е, че социалната мрежа не може да бъде ограничавана, ние няма да се справим, ако родителите, учителите и обществото не действат в синхрон.
Притеснителното е, че за много родители, ако детето им си е вкъщи, всичко е наред. Ама не е. Може то да е вкъщи на компютъра и да е в пъти по-застрашено, отколкото, ако е навън.
Назрял е проблемът и с интернет зависимостта, с Фейсбук "наркотика". В основата на тази зависимост лежи липсата на социален опит и умение за общуване. В юношеска възраст самооценката на тийнейджърите е ниска по много причини. Могат да се правят на важни, интересни, да са наперени, но в същото време под тази обвивка да дреме едно уплашено дете. И когато са в депресивни състояния на наранимост или демонстрират геройства, много по-лесно е да споделят това състояние в интернет, което ги прави особено уязвими.
Всичко е въпрос на талант в общуването и социализацията. Когато обаче са ти пъхнали компютъра, лаптопа или айфона от невръстна възраст в ръцете, и си свикнал, че това е по-лесното общуване, вероятно в един момент то ще се превърне в доминиращо. Ако никой не се сети да те научи как да контактуваш с хората, как да създаваш симпатия към себе си. В последните години пробива друга мода между родителите, които, разочаровани от образованието, започват да обучават децата си вкъщи, в т.нар. домашно училище. Съгласен съм, че образованието ни е под всякаква критика, но пък това изолиране лишава децата от социализация, която с нищо не може да се компенсира. Съветът ми към родителите - обръщайте активно внимание на децата си. Дори и да им отделяте по 15 минути на ден, те могат да бъдат много по-полезни от 2 часа общи приказки и битови разправии между вас. И друго - учете се да бъдете родители, ако нямате талант по рождение за това.
Пред БГНЕС
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
