- Как преминава световната слава по български
Българските деца имат подръка онлайн обучение, онлайн инструменти и онлайн представа за света. С напредването на пандемията и затворените пространства - все повече и повече. Те предимно се обучават, но по-малко се образоват, сиреч все повече научават за инструментите, които могат да използват по време на кариерата си, и научават все по-малко за заобикалящия ги свят. И за света, който е бил преди тях. И за хората, които са допринесли той да бъде такъв, какъвто е в наше време.
Спомням си как навремето за първи път научихме за Джон Атанасов и за неговия принос в компютрите, за акад. Георги Наджаков и онова, което е направил за създаването на първия ксерокс, който ние с почит гледахме като американско изобретение. Днешните ученици навярно няма и да научат техните имена. Както и няма да чуят имената на десетки други наши писатели и учени, отишли си по различно време, които са се превърнали в тъкан на науката или изкуството ни. Защото те няма да влязат в учебника. Няма място.
Само в последните месеци ни напуснаха няколко известни имена, някои от тях покосени рано от най-известния вирус. Акад. Петър Кралчевски, който остави научни постижения, признати на няколко континента. Акад. Стефан Воденичаров, който защитаваше интересите на Българска академия на науките в момент, в който никой не искаше да се нагърби с борбата за мизерния й бюджет. Отиде си проф. Борислав Георгиев от Нов български университет, който бе име в българската хуманитаристика. Напусна ни и проф. Константин Косев, чиито исторически трудове разказват за неща, за които официалната историческа наука мълчи. Разделихме се с проф. Александър Чирков, който въведе нова школа в сърдечната хирургия, а жълтите сайтове продължиха да цитират как някога го наричали "циганин", вместо да коментират постиженията му. Малко преди това се простихме и с акад. Благовест Сендов, който освен открития в математиката направи и реформа в училищното образование, въвеждайки така наречената "сендовска система". След време, когато го интервюирах, казваше, че и досега го срещали млади хора на улицата и казвали "Аз съм "сендовче", което му звучало като "Аз съм българче".
За тези хора така наречената "световна слава" ще е много преходна. Слава Богу, ще е по-дълга, отколкото на Тита и Криско. Но и едните, и другите няма да влязат в учебниците и учениците така или иначе няма да разберат кой е задавал посоките на века ни точно по времето, когато те са израствали. Вероятно ще си мислят, че са точно Тита и Криско, защото именно те влизат в телевизионните студиа и коментират най-наболелите проблеми на планетата. Как няма да са те?
Глобалната подмяна, която се извършва в момента, вади на преден план ценности, които не струват колкото петаче. Само че децата не го знаят. Онлайн светът е лесен и уютен, защото не те кара да научаваш повече и те оставя да се задоволиш с едно таблоидно ниво на знанията дори и за хора, които не заслужават това. Нещо повече, той насърчава това таблоидно ниво. Ако въобще някой от днешните ученици знае нещо за Емилиян Станев, Хайтов и Радичков, какво знае, освен че са ходили на лов с Тодор Живков? Произведенията им не се изучават, а пикантериите за социалистическите ловни дружинки са навсякъде в интернет. пък и са по-кратки и по-лесно се четат. По същия начин спомените за поредните строители на съвременна България ще останат фрагментарни и несигурни, начупени и не носещи нищо, освен малко тъга за онова, което са създали и което един ден ще се помни само от тесен кръг професионалисти. А от екрана ще дъни поредната Тита или Гери-Никол.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
