София. Необходимо ли е да се вземе заем от 1 млрд. лв. и за какво трябва да бъде използван той? Накъде върви икономиката и има ли вече признаци за излизане от кризата, или ни дебне рецесия? Какво трябва да направи кабинетът "Орешарски", за да подобри бизнес климата у нас? Как ще се отразят на индустрията новите цени на електроенергията? С тези и други актуални въпроси се обърнахме към председателя на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
- Г-н Велев, парламентът гласува актуализацията на бюджета, но споровете не стихват. Защо?
- Още в началото на ноември 2012 г. Асоциацията на индустриалния капитал в България излезе с позиция, приета от Националния й съвет, че планираният ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) от 1.9% за 2013 г. е нереалистично висок и че той категорично няма да се случи. Тогава нашата прогноза беше за ръст на БВП от 0.5%. И сега, както виждате, лека-полека международните финансови институции и Европейската комисия коригират своите прогнози за ръста на БВП за България, като стойностите му вече започват да клонят към нашата прогноза от ноември.
У нас като че ли стана традиция да се правят предизборни бюджети. Ако си спомняте, и преди предишните парламентарни избори пак беше планиран бюджет с нереалистично висок ръст на БВП. Целта на тези предизборни бюджети е ясна. Планират се високи приходи, на чиято база се залагат и високи разходи. След което разходите се осъществяват, приходите не се случват, което води до увеличен дефицит.
Така че състоянието на бюджета за нас не е изненада, ние го предвидихме още преди 9 месеца и веднага бихме камбаната, но никой не се вслуша в нашите предупреждения тогава.
- Всъщност това е основният, но не и единственият проблем на бюджета, нали така?
- Да, съществуват още ред други проблеми, които оказват влияние за неизпълнението на приходната част на бюджета, като въвеждането на нови данъци или променен начин на плащане на стари налози. Например вече стана ясно, че планираният данък върху лихвите, който е нов, няма да бъде събран в заложения в бюджета размер. Събраното в бюджета досега говори, че до края на годината приходите по това перо ще бъдат едва наполовина от планираното.
Също така беше направена корекция в начина на плащане на корпоративния данък за малките и средните предприятия, както и на начина на плащане на данъка върху социалните разходи. Те ще се плащат веднъж годишно, като плащането за 2012 г. ще стане чак през март догодина. Очевидно изместването на датата на плащане на тези налози също не е съобразено с приходната част на бюджета за 2013 г. Също така не се случи и очакваният ръст в потреблението, а оттам - и на вноса. Динамиката износ - внос е обратната на тази, която събира по-големи приходи за бюджета. Износът расте по-бързо от вноса, а оттам фирмите, които възстановяват ДДС, го правят по-бързо, отколкото тези, които внасят ДДС. Наслагването на всички тези фактори води до намаляване на приходите в бюджета, въпреки че дори и само първият от тях - по-малкият ръст на БВП, е достатъчен като фундаментален фактор да не се изпълнят данъчните приходи. И ако само планираното като неизпълнение се случи, ще е добра оценка за приходната администрация. Защото нашите притеснения са, че още по-малки приходи ще бъдат събрани през тази година.
- Според вас противниците на актуализацията на бюджета имат ли логични аргументи?
- Мисля, че вече е крайно време да се спре с тази истерия за гръцки сценарии, прекомерни дефицити и дълг. Все пак България е една от двете страни в ЕС с най-нисък публичен дълг спрямо БВП и сме една от 8-те страни с най-нисък дефицит. Така че макроикономическата ни стабилност не е застрашена и не се поставя под съмнение. Трябва да се спре и със спекулациите за покачването на лихвите. Когато се говори, че те са се покачили у нас, трябва да се каже, че и в Германия и други страни те също са се покачили и че това е тенденция в Европа и света, а не изолиран случай за България. Изобщо трябва малко по-сериозно да се говори за сериозни неща, каквато е икономиката.
- Споменахте една добра новина, каквато е ръстът на износа. Това в крайна сметка е добър знак за икономиката, нали така?
- Принципно - да. Въпреки че износът непосредствено се отразява върху бюджета чрез по-малкото приходи от ДДС. А че е по-добре за икономиката - е безспорно, тъй като в предприятията износители растат приходите, заетостта, възнагражденията, а оттам, надяваме се, след време ще нарасне потреблението и в крайна сметка това ще доведе до балансиране на икономиката. Лошото е, че първото пряко следствие от нарастването на износа е намаляване на ДДС, а положителните ефекти ще се усетят по-късно.
- Най-много спорове предизвика заемът от 1 млрд. лева. Защо е необходим той и евентуално какви разходи ще бъдат покрити с него?
- Изприказваха се много митове и дори откровени глупости. Вече стана ясно, че дефицитът в бюджета ще се увеличи с близо 0.5 млрд. лева - 300 млн. лв. по-малко приходи и от 200 млн. лв. - по-високи разходи. Този дефицит може да бъде покрит или от фискалния резерв, или от заем. Тъй като фискалният резерв доста е изтънял, предложението беше да се увеличи лимитираният дълг.
- Защо тогава заемът не е 500 млн. лева, а 1 милиард?
- Записано е "до 1 милиард", а не точно "1 милиард". Защото предложението е останалите средства "до 1 милиард", над тези 500 млн. лв., необходими за покриване на нарасналия дефицит, да бъдат отнесени във фискалния резерв, за да се увеличи сумата в него. Това се прави поради факта, че в началото на 2014 г. има падежи по външния дълг на България, които са от порядъка точно на 0.5 млрд. лева. Винаги е по-добре да има гъвкавост при определяне на датата, на която да се вземе заем. Защото ако той се договори в последния момент, примерно - в края на януари 2014 г., тогава тези, които отпускат заема, знаейки, че сме притиснати от времето, ще го отпуснат при много по-лоши условия. Тогава цената на този заем, който ще се плаща 5 или 10 години, сумарно ще е много повече, отколкото ако се вземе 2-3 месеца по-рано и се плащат лихви, докато той си стои във фискалния резерв. Сметката е проста и лесно може да се провери.
- Накъде върви българската икономика? Има ли тенденция за излизане от кризата?
- Националната статистика отчете известно подобрение на бизнес климата спрямо зимните месеци, като прогнозата е положителна в средносрочен план. Засега обаче няма някаква рязка промяна. Общо взето - тъпчем на едно място с лек оптимизъм. При всички случаи обаче трябва да признаем, че има положителна промяна от гледна точка на третиране на бизнеса от страна на администрацията. От всички се отчита, че този произвол и рекет от страна на държавата над бизнеса до голяма степен вече е преодолян.
- Какво трябва да направи кабинетът, за да подобри още бизнес климата?
- Необходими са сериозни промени в нормативната уредба, най-вече - в Закона за обществените поръчки, който генерира корупция. Промените трябва да бъдат към унифициране на правила, автоматизиране на начина на провеждане на конкурси, осигуряване на достъп на по-широк кръг фирми до търговете, а не чрез изкуствено създадени критерии да се издигат бариери пред тях и да бъдат предизвестени победителите. В това отношение под ръководството на вицепремиера Даниела Бобева вече е изготвен проект за промяна на ЗОП. Добре е той да бъде обществено обсъден с повече внимание и енергия. Трябва да продължи тенденцията за по-добро регулиране на естествените монополи. В тази посока се тръгна добре с промените в Закона за енергетиката, но има още какво да се направи. У нас естествените монополи все още са лошо регулирани, а там, където не трябва да има държавна намеса, пазарът е свръхрегулиран. Това създава условия за изкуствени монополи, които трябва да бъдат разградени и да бъде дадена зелена светлина на свободната конкуренция.
- Как ще се отразят на бизнеса новите цени на електроенергията от 1 август? Фирмите ли наистина ще поемат удара от падането на цените за бита, както се твърди?
- Вече проведохме среща с министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който ни увери, че цените за бизнеса няма да се променят. Това сочат и разчетите, които се направиха от ДКЕВР с участие на наши експерти. Нека все пак минат 1-2 месеца, за да видим какви сметки ще получим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
