Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, коментира пред "Стандарт" споровете за увеличаване на минималната работна заплата, както и проблемите със сивия бизнес.
- Госпожо Кукушева, Върховният административен съд отмени постановлението на Министерския съвет, с което беше фиксирана минимална работна заплата от 460 лв., считано от 1 януари 2017. Но в тригодишната бюджетна прогноза до 2020 г. на правителството основният акцент пада върху минималната работна заплата - тя да расте с по 50 лв. на година. Какво е мнението на бизнеса по този казус?
- Ние смятаме, че е обиден начинът, по който всяка година се разиграва този цирк. Считаме, че държавата трябва да се намеси, но не в посока административно определяне на заплатата, а освобождаване на ресурс в работодателите, така че те да могат да изплащат достойни заплати на своите работници. Българските работодатели, в случая ние - хлебарите и сладкарите, сме социално отговорни. Мисля, че и всички останали работодатели в България са социално отговорни, защото никой не е луд, да убива, условно казано, през финансово притискане хора, с които работи. Екипи се изграждат много трудно, има все по-голяма липса на работна ръка, тя става все по-неквалифицирана, все по-неадекватна на изискванията на бизнеса. Всеки работодател е готов да заплаща достойно труда на заетите в неговия бизнес, при положение, че има ресурс за това.
В този смисъл, държавата трябва да освободи един ресурс у предприемачите, а това освобождение трябва да мине през намаляване на данъците. Става въпрос за намалена ставка на данък добавена стойност. Намаленото ДДС пряко ще се отрази първо върху по-доброто заплащане на работещите; второ - абсолютно изсветляване на сектора и минимализиране на изкушението да откраднеш от държавата, да не платиш осигуровки, да не внасяш нито социални, нито здравни задължения в хазната. В същото време ще изчезне възможността за правене на схеми за мимолетни бизнеси, които се създават за няколко часа и изчезват бързо.
- Работодателските организации твърдят, че не трябва да се повишава работната заплата,а синдикатите казват обратното. Къде е истината в този дебат?
- Това е обиден дебат, обиден и за трите страни - и за държавата, и за синдикати, и за работодатели. В резултат на този дебат обикновено се повишава градуса на негативното настроение към работодателите. А те са основните данъкоплатци за бюджета. Нормално е част от техните данъци да се връщат при тях под формата на изсветляване на бизнеса и диференциране на ДДС ставката, поне за основните храни, които се произвеждат от български суровини, както хлябът. Ако се подходи по този начин и се погледне на проблема под този ъгъл, тогава минималната работна заплата ще бъде в рамките на около 30-35% по-висока, без това да притеснява никого.
Важното е, че тя ще бъде разплатена от всеки.
В момента ситуацията показва, че нормалният бял бизнес плаща своите задължения, а сивият продължава да се разраства, санкции за него няма. Сивият сектор е навсякъде, той е в производството, в изпълнението на обществените поръчки, в медиите. И отговорът защо е възможно това, е огрмоният финансов ресурс, който държи сивият сектор, под формата на 20% ДДС. Докато разполага с този финансов ресурс, няма да има ред нито в държавата, нито в обществото, нито в управлението, нито в дългосрочните прогнози за нашето развитие. Много е важно да подчертаем, че ролята на синдикатите не е за пренебрегване. Те са защитници на нормалното човешко заплащане. Въпросът е как да се случва това и никой да не забравя, че всъщност човешкият труд, като заплащане, е отразен в себестойността на продукцията, която ние създаваме.
Когато се покачва един компонент от една себестойност, е нормално самата себестойност да стане по-висока. От там расте задължително изкушението да минеш в сянката на здрача, а сянката на здрача не пълни нито държавния, нито европейския бюджет. Но, със сигурност, пълни нечии джобове, затова съществува административно мълчание по въпроса за сивия сектор. Важно е в момента да комуникираме с нормален тон за тази тема, която касае всеки един потребител.
Забележете, минималната работна заплата не е толкова свързана с минималните осигурителни прагове, които се определят от всеки един бизнес спрямо неговите възможности. Минималната работна заплата всъщност влияе най-много върху заплащането в публичния сектор. С този начин на администриране и хабене на държавни ресурси в тази посока, крайният ефект се развива в два акцента. Първият - увеличава се заплащането на целия чиновнически апарат. И второ - разраства се сивия сектор. По този начин правим трудът все по-непривлекателен, производителността, вместо да расте с нормални темпове, статистиката се чуди как да я потвърди, през правене на определени уравнения, които не във всички случаи са съвършени.
Важно е да знаем, че работодателят е този, който има най-голям интерес работниците да работят добре, да имат висока ефективност на труда си, да получават добро заплащане, защото това е един от най-сериозните мотиви при развитието на един човек на пазара на труда. В случая обаче, в последните около 25 години ние не успяхме да достигнем до крайния ефект - тоест добра мотивация срещу качествен труд с достойно и добро заплащане. Затова имаме обезлюдени селища, затова имаме проблеми в образованието, здравеопазването; сериозни дефицити, които трудно се компенсират, независимо от ежегодното нарастване на вноските на заетите в съответната осигурителна и здравна система. Броят на изрядните данъкоплатци с всяка изминала година намалява. Важно е да погледнем нещата в разумен план и да приемем, че ние сме сътрудници и партньори и със синдикатите, и с държавата, тъй като сме тези, които създават брутния вътрешен продукт, и които плащат и пълнят държавния бюджет.
- Какво беше обсъждано в четвъртък на дебата на тема "Общата селскостопанска политика след 2020 - Изборът на България", в която участва министърът на земеделието Румен Порожанов и национално признати браншови организации в земеделието и преработвателната промишленост?
- Темата беше обсъждане на следващия програмен период. На дискусията присъстваше не само земеделския бизнес, а също и преработвателите, законодателната власт в лицето на ексминистъра на земеделието Десислава Танева, която сега е председател на парламентарната комисия по земеделие, храни и гори, както и настоящият министър на земеделието Румен Порожанов, експерти от министерството. Стигнахме до няколко извода и акценти, по които започваме работа.
Първо, създадохме и учредихме работна група с експертен съвет за набелязване на основните приоритети в следващия програмен период. Второ, всички се обединихме около тенденцията, налагана вече от Европа, за опростяване на мерките, за изчистен и ясен контрол, за невъзможност на смяна на приоритетите по време на изпълнение на програмен период, защото тогава се получават най-големите изтичания на средства. Обединихме се около мнението, че е важно да бъдат подпомагани сериозни и утвърдени браншове като производствата на зърно, на плодове, на черупкови плодове, на зеленчуци, на тютюн и развитие на животновъдството. Но да се развиват приоритетно и отглеждат култури, които търпят по-нататъшна преработка в България, тоест добавяне на стойност. За да не бъдем единствено и само ресурсна държава. За да не се повтарят лоши практики, на принципа на "парите отидоха в тиквите, но не и в производителите на тиквички"; за да не се случват практики като отглеждане на памук в абсолютно неподходящи райони на България. И най-важното - субсидирането трябва да продължи да го има, да има директни плащания, но задължително цялото субсидиране трябва да бъде обвързано с добива.
Изключително важен акцент във вчерашните ни решения е фактът, че единомислието определи субсидиите да не надвишават повече от 30% от разходите за добив на един декар. В този програмен период има случаи, в които субсидията в пъти надвишава разходите за обработка и добив на определена продукция, без да се взима изобщо предвид какъв е добивът. Преработвателите сме абсолютно заинтересовани от това какво се случва на полето, каква ще бъде продукцията, интересува ни къде отиват субсидиите, защото ние като данъкоплатци сме част от осигурителите на тези субсидии.
- Започна ли вече вдигането на цената на природния газ да се отразява на поскъпването на хляба?
- Цената на газа доведе до сериозно увеличение на сивия сектор. В момента самата цена на хляба все още не е променена от страна на хлебопроизводителите, но търговците побързаха и промениха своята продажна цена към потребителите, без да са приели нови цени за договаряне. Тази тенденция на покачване цената на газа необосновано високо и изведнъж след една доста трудна и тежка зима, води категорично само до едно нещо и то се нарича увеличаване на сивия сектор. Фактът, че той не е санкциониран произтича от това, че той разполага с огромен финансов ресурс, който идва през неплащане на ДДС, на редовни заплати, на социални осигуровки. Затова сивият сектор се превръща в едно огромно чудовище и уютно се настанява в обществените поръчки. В момента текат общинските конкурси, свързани с изхранване на децата в детски градини и училища, субсидирани от държавния бюджет. В тези конкурси се явяват и печелят фирми, които даже нямат регистрация в Агенцията по безопасност на храните. Време е да сложим край и точка и да покажем абсолютна нетърпимост в това да опорочаваме храненето на нашите деца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
