Константин Пенчев, омбудсман на Република България, пред "Стандарт"
- Г-н Пенчев, както 40 дни протестът беше мирен, така в един момент се стигна до сблъсъците пред парламента. Защо?
- Причината беше грешка в организацията. Първо грешка в това, че парламентарните комисии заседаваха в сградата на Народното събрание по вечерно време, когато протестиращите я обсаждат. Обикновено тя е празна, но този път беше пълна. Това трябваше някой да го предвиди, т.е. създаде се една рискова ситуация. В напълно неподходящо време с неподходящо средство - бял автобус, се опитаха да извадят депутатите силово с щитове и с палки, минавайки през цялото мнозинство от хора. Съвсем нормално беше да се стигне до окървавяване на протестите. А иначе има и една друга причина, по-дълбока и по-сериозна. Това е, че упорито институциите се правят, че няма протест, и се опитват да го омаловажават. А това е безпрецедентен протест, повече от 40 дни. Аз не помня такова нещо в новата история на България. Това показва, че очевидно има проблем, и то сериозен. И може би не един. Прекипяло е народното недоволство и трябва да се хванем за ръце, за да оправяме държавата, а не точно в този момент да се правим, че няма протести и да се опитваме да ги омаловажим. И не само това. Наричат протестиращите лумпени, олигарси и какво ли не, а това са хора най-различни и с най-различни убеждения, то се вижда.
- Говорите за диалог. Факт е, обаче, че протестиращите нямат изявени лидери. С кого трябва да се направи диалог тогава?
- Има винаги начин да се обърне човек към протестиращите, към нацията, към народа - чрез медии. Просто трябва да се покаже едно уважение към протестите и едно желание да се свърши една истинска работа, а не да се отбива само номерът. Просто едно-две техни искания трябваше веднага да бъдат изпълнени.
- Кои искания?
- Едно от тях е за спешните и малки промени на Изборния кодекс. А не да започваме да правим нов кодекс с ей-такива процедури, които очевидно няма да свършат за години. Това показва, че няма желание от институциите да изпълнят техните препоръки, а има една нагласа да се отбие номерът, да стане една говорилня, т.е. да мине времето и да се неглижира проблемът. В XXI век сме. Българските граждани са умни, грамотни хора и никой не може да си мисли, че може да ги измами. Хората повече не позволяват да бъдат лъгани.
- Създава се като че ли впечатлението, че Изборният кодекс е най-големият препъникамък на прехода. Така ли е?
- Моето мнение е, че едва ли Изборният кодекс е най-големият проблем на прехода. Протестиращите още през февруари, а и през юни поставиха въпроса, че трябва да има промени в кодекса, които да изравнят шансовете на независимите кандидати с тези на партийните. Понеже хората поискаха това, просто трябваше да са направи жест към тях и да се направят тези промени, които не са нито толкова съществени, нито многобройни. Да се направят преференциалните листи, да има граждански листи. Това искаха хората. И с това управляващите щяха да покажат, че имат желание да разговарят с протестиращите. Не знам защо изпълнението на тези искания се възприемаше като едва ли не признание, че след тях отиваме на предсрочни избори. И заради този страх парламентът реши да прави такъв нов закон, че да го направи до края на мандата. Такова едно шикалкавене хората вече не могат да понесат. Те губят и мъничкото доверие, което имат към институциите.
- Колко време би било необходимо, за да се направят тези промени в Изборния кодекс?
- Могат да станат бързо. Въпросът не е дали имаме екзистенциална нужда у нас от нова избирателна система, по-съвършена. Може би имаме нужда, но не му е сега времето. Хората искат конкретни неща, за да имат конкретни реални шансове. И аз не знам защо това не се разбра.
- Разбра се, обаче, че сред хората от протестите е имало и провокатори...
- Може. Даже се твърди, че тези провокатори всяка вечер са били обезвреждани от полицията и точно във фаталната вечер не са били изгонени. Т.е. имаше подозрения за някакъв сценарий. Безспорно хора, които къртят плочки и хвърлят камъни, трябва да си получат заслуженото за това. Но също така трябва да се понесе отговорност от полицията и за мъжа със счупената скула. Това е сериозна телесна повреда. Видях кадри, как един полицай минава и бие хората с палка. Това е превишаване на права и трябва да си понесе отговорността. Законите са както за гражданите, така и за полицаите. Всеки трябва да спазва законите, спор няма.
- Заради протестите хората, които живеят около Народното събрание, не могат да се придвижат до вкъщи заради загражденията, подложени са на постоянна шумна атака. Това не е ли нарушаване на човешки права?
- Обърнал съм се към кмета Йорданка Фандъкова и към вътрешния министър Цветлин Йовчев да искам разяснение по въпроса какво се прави. Никой няма право да нарушава правата и спокойствието на другия. Защитавам както правата на протестиращите, които не могат да бъдат бити от полицаите, така и правата на тези хора, които събират подписки в полза на правителството. Омбудсманът е един и това е медиаторът на всички граждани.
- Така ли виждате ролята си в този диалог?
- Опитвам се да бъда посредник. Казвате, че диалог не се получава. Да, ама никой не е поискал диалог все още. Ръка трябва да бъде подадена от институциите, не от протестиращите. Такъв опит не само че не съм видял, а напротив, има едно умишлено неглижиране на протеста, на неговите лозунги и искания. Не може институциите да не се отнасят с уважение към гражданите. Колкото повече се бавим, толкова повече протестите ще се радикализират. И аз съм песимист, че в един момент ще бъде невъзможен какъвто и било диалог.
- Ако се проведат предсрочни избори, няма ли опасност да влезем в спирала?
- Не е моя работа да давам рецепти, но трябва да се намери някакъв изход от ситуацията. Проблемът няма да отзвучи от само себе си. Трупан е много години и хората не могат да забравят, че има проблем. Доверието в институциите вече не съществува и трябва да убедим тези хора, че има желание за истински промени, не за шмекерии. Трябва да се направят някак си мостове между двете страни, защото не може да сме в постоянен протест.
- Възможно ли е протестите да са манипулирани?
- Когато има толкова голяма енергия на улицата, съвсем нормално е някой да се опита да ги овладее, да ги използва. Това е нормално - да се проявяват провокатори. Смятам, че движещата енергия, която изкара хората на улицата и която поддържа вече 42 дена протестите, мисля, че тя не е манипулирана, не е режисирана. Съдбата на България е в наши ръце - на институциите и на гражданското общество. На дъното сме. Не вървим по европейски път. Срамота е толкова малка страна да е сред най-големите неудачници. Това е недопустимо.
- Вашето мнение като юрист - смятате ли, че вечерта след блокадата, с отмяната на пленарното заседание, председателят му Михаил Миков е нарушил правилника на парламента?
- В тази натегната обстановка едва ли този въпрос е най-важният и едва ли трябва да се експонира като голям скандал. В други времена живеем в момента и има много по-сериозни други проблеми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
