- Опасенията от рискове зад граница насърчиха вътрешните пътувания, рязко намаляха ранните резервации за сметка на записванията в последната минута
Пандемията промени сектора в посока засилване на интереса към здравния и възстановителен туризъм - услуги и продукти, свързани със закаляването, активния отдих и спортуването на открито, укрепване на имунитета и подобряване на здравния статус чрез балнео и СПА процедури, климатолечение, калолечение, казва вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Напредъкът с ваксините ще насърчи сектора
- Значителен брой българи предпочетоха да почиват в по-малки места за настаняване
- За 2021 г. вече има планирани чартъри от Русия, дано се осъществят
- Г-жо Николова, туризмът бе най-силно ударената от коронакризата индустрия и в световен, и в национален план. Какви са реалните щети върху сектора, който до тази година даваше 13% от БВП и осигуряваше препитание на близо 500 000 пряко и косвено заети в него?
- Пандемията от COVID-19 подложи на безпрецедентен натиск туристическия сектор в цял свят. Тя преустанови повечето вътрешни и международни пътувания. У нас туризмът е сред трите най-пострадали икономически отрасъла. За първите 10 месеца на годината в страната ни са отчетени над 4,2 млн. туристи в местата за настаняване. От тях над 3 млн. са български граждани. Общият спад при българи и чужденци за този период е 49% по данни на НСИ. Сривът при чуждите туристи е 70%. Сериозно пострадаха повечето от традиционните ни пазари - понижението при визитите на германските туристи е 80%, на британските 83%, на полските 74%, на румънските 37% и др. Реализираните нощувки за десетмесечието са малко над 11,3 млн. и бележат спад от 55% по данни на НСИ за местата за настаняване с поне 10 легла. От тях над 6,8 млн. са реализирани от български граждани. Отстъплението при сънародниците ни е 20%, докато при чужденците е в пъти повече - 73%. Последните анализи на БНБ отчитат, че приходите от входящ туризъм с нощувка и еднодневен престой са спаднали с над 4,1 млрд. лв. за първите 9 месеца на годината.
Кризата безспорно се отрази и на заетостта. През третото тримесечие на 2019 г. заетите в хотелиерство и ресторантьорство са били около 202 хил., а през третото тримесечие на 2020 г. те са 160 хил., сочи НСИ. Това показва, че голяма част от работните места в туризма успяха да бъдат запазени въпреки нанесените от пандемията огромни щети.
България не прави изключение от световната картина. По информация от Световния туристически форум се очаква международният туризъм да претърпи за 2020 г. 3 трилиона долара загуби заради пораженията на COVID-19.
- Какво предвижда планът Ви за възстановяване на индустрията? Туристическият бизнес вече изказа прогнозата, че при благоприятни обстоятелства това може да се усети чак през 2022 г., и то ако правилно се използват възможностите на 2021 г.?
- В краткосрочен план е много важно да продължим да спазваме противоепидемичните мерки. Професионалната и личната дисциплина, самоконтролът и персоналната отговорност ще помогнат да затвърдим имиджа на българските курорти като сигурни дестинации за почивка. В разгара на заразата страната ни получи печат като дестинация за безопасност и хигиена (Safety and hygiene travel stamp) от Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC). Компромис с тази висока оценка не можем да допуснем и контролът е изключително силен. След първоначалните ни антикризисни указания на 21 октомври с моя заповед бяха въведени допълнителни общи правила за противоепидемични и санитарни мерки в курортите за зимния сезон. Те въвеждат единна практика за местата за настаняване, заведенията, ски съоръженията. Мерките обхващат туристите, обслужващия персонал, въжените линии, лифтове и влекове, ски училищата, ски гардеробите и пр. Зимните ни курорти отговарят напълно на тези изисквания и са готови да доказват всекидневно, че са безопасно място за нашите гости така, както го направиха летните курорти - в тях нямаше нито един заразен или болен от COVID посетител. Важна целева група са и българите, които често почиват в чужбина. Сега е моментът те да бъдат спечелени за почивка в собствената им страна с качествени услуги на атрактивни цени.
Напредъкът с ваксините и евентуални нови правила за пътуване несъмнено ще насърчат сектора. Стабилизирането на епидемичната обстановка ще ни позволи да привлечем повече туристи предимно от близки пазари, от които може да се ползва автомобилен транспорт. Моята политика винаги е била насочена към запазване на отворени граници в региона и в краен случай прилагане само на PCR тест, за което съм пледирала във всичките си чуждестранни срещи. За някои от важните ни пазари от голямо значение ще бъде и програмата за субсидиране на чартърите, която бе подкрепена от правителството.
- Как пандемията трансформира сектор туризъм - какво остава в миналото и как изглежда туризмът на бъдещето?
- С една дума - коренно променен. През последните няколко години наблюдаваме устойчива тенденция за практикуване и насърчаване на туризъм, който зачита традициите и пази екосистемите. Настоящата криза катализира тези трендове и засили ориентацията от масов към специализиран нишов туризъм. Вече започнаха трансформации, които може да се окажат трайни. Понятията и представите са нови и различни. На първо място доверието на пътешественика в световен мащаб стана много крехко. От друга гледна точка, опасенията от рискове зад граница насърчиха вътрешния туризъм. Но рязко намаляха ранните резервации за сметка на записванията в последната минута. Несъмнено и в бъдеще туризмът ще продължи да се променя с цифровизацията и дигитализацията. Все по-често ще се съчетават кратки почивки от различен вид, като предпочитанията ще се променят динамично и с посока към индивидуалните пътувания. Трябва изпреварващо да отговорим на тези нови потребности, за да сме наистина конкуренти. И не на последно място са изискванията на отговорния туризъм, чиято цел е съхранение на материалната среда и духовните ценности.
- Оказваме ли се вече в ситуация, в която туристите предпочитат не мегахотелите и населените курорти, а малки семейни хотели, къщите за гости, по-закътаните дестинации дори и без много екстри?
- Определено това лято значителен брой българи предпочетоха да почиват в по-малки места за настаняване. Нарасна интересът към дестинациите, при които няма традиционното струпване на голям брой туристи. Например малките градчета на юг от Бургас отчетоха сравнително успешен летен сезон през тази година, разчитайки главно на българските гости. Въпреки това Слънчев бряг е дестинацията по Черноморието, която успя да привлече най-голям брой български туристи през изминалия летен сезон.
- И летният, и зимният туризъм се основават на "седалките" - самолетния транспорт. Как щетите от пандемията върху него могат да бъдат преодолени?
- Една от първите стъпки на правителството срещу COVID кризата бе помощ за бизнеса в тази посока. За преодоляване на последиците от пандемията беше осигурената държавна подкрепа от 35 евро за всяка седалка в чартърните полети. Тя е за туроператори, които ползват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за курсове до България с цел туризъм. Правителството осигури 55 млн. лв. за настоящата и за следващата година. Мярката е разчетена за 400 хил. туристи за двете години и вярвам, че при благоприятни епидемични условия тези пътувания ще се осъществят. В ход е процедура за помощта. Към този момент са постъпили 29 заявления, които се разглеждат. Преди дни Министерският съвет прие постановление, с което отпусна допълнително и 4 993 723 лв. за 2020 г. на Министерството на туризма за преодоляване на последиците от пандемията. С тези средства се предвижда две години след отмяната на извънредното положение ведомството да предоставя държавна субсидия на туроператорите, които ползват въздушни превозвачи с валиден лиценз за чартърни полети до България с цел туризъм. Средствата са в размер 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет с не по-малко от 100 места.
- Какво сочат анализите на Министерството на туризма за летния сезон?
- Изминалото Лято 2020 бе под знака на COVID изпитанията. Имахме негативни резултати в големите курорти, но и обнадеждаващи данни от по-малките туристически зони. Спадът при българските туристи беше 10% заради късното начало на сезона и обичайно по-слабия юни. През август и септември отчетохме по 12% ръст на българските туристи в места за настаняване с поне 10 легла.
От традиционните ни пазари румънските туристи бяха над 360 хил., полските около 80 хил., немските - малко под 70 хил., чешките - около 35 хил., украинските - под 40 хил., френските - около 15 хил. и т.н. Като цяло при чужденците спадът бе сериозен - 75%. Отстъплението при румънските туристи е 29%, при полските 73%, немските 81%, чешките 72%, украинските 68%. Усещаше се липсата на британци и руснаци.
Радващо е, че по Черноморието регистрирахме ръст на българските туристи за област Бургас с 14%, а за област Варна с 5%. Благодарим на нашите сънародници, че предпочетоха безопасността на родните курорти. От близо 2,7 млн. почиващи българи у нас през това лято близо 1 млн. избраха Черноморието. Вярвам, че българският избор ще подкрепи сега и зимните ни курорти.
- Анализатори предвиждаха фалити на хотели. Какво сочат вашите данни?
- Големи усилия от страна на държавата бяха положени по отношение на мораториума за кредитиране на бизнеса заради пандемията, включително в туристическия бранш. Фирмите и гражданите вече могат да разсрочват кредитите си до 31 март 2021 г., когато се надяваме заразата да е утихнала. Удължаването на предходния срок - 30 септември 2020 г., стана възможно, след като Европейският банков орган (ЕБО) разреши на банките да осигурят ново разсрочване на кредитите за клиенти, пострадали от втората вълна на COVID-19. Максимално допустимото отсрочване е девет месеца, като този период включва и вече одобрено отлагане.
Благодарни сме за решението на БНБ, което бе взето на база позицията на ЕБО. В министерството получихме много искания от туроператори и турагенти за т.нар. кредитна ваканция и това е напълно логично, тъй като туризмът е сред трите най-пострадали отрасъла от кризата.
Заедно с бизнеса и останалите си партньори правим всичко възможно да предотвратим такъв сценарий и антикризисните стъпки на правителството са предимно в тази посока.
- С какви средства държавата подпомогна туризма през 2020 г. и какви са мерките в подкрепа на индустрията за 2021 г.?
- Доставянето на добре насочени и достатъчни по размер ресурси бързо и ефективно е и остава критично важно за достигането до уязвимите бизнеси и работници по време на кризата. Важно за сектора е да не допуска загуба на квалифицирани и придобили необходимите умения хора.
Трудно ще ми е да изредя всичко. Българското правителство бе сред първите, които в началото на кризата предприе спешни мерки за овладяването й, като финансовото им изражение надхвърля 2 млрд. лв. Към настоящия момент вече над 1,2 млрд. са достигнали до хората и бизнеса, пострадали заради пандемията.
Като председател на Тристранния съвет мога да ви информирам, че заедно със социалните партньори одобрихме 54 спешни антикризисни мерки.
Освен удължаването на мораториума върху кредитите за бизнеса, ДДС за туристическия сектор бе намален от 20 на 9 на сто.
На 13 октомври беше открита процедурата за кандидатстване за предоставяне на 10 млн. лв. помощ за туроператори и турагенти по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". От 802 проектни предложения 720 отговарят на критериите и общата стойност на база искания от тях до 10% от общия им оборот възлиза на 59 972 720 лв. Затова разликата от 51 млн. лв. между предоставените 10 млн. лв. по ОПИК и заявения от кандидатите ресурс бе осигурена от Министерството на финансите. Използвам повода да благодаря на министър Кирил Ананиев и екипа му да решим и този проблем. Новите суми ще покриват разходи за периода 1.03-31.12.2020 г., натрупани от отказани заради COVID-19 ваучери на клиенти, които няма да бъдат възстановени от доставчици на услугите. Така ще подкрепим безвъзмездно близо 1600 предприятия. Помощта е в размер 4% от сумата на декларирания от тях годишен оборот без ДДС за 2019 г.
Също преди броени дни правителството отпусна 156 млн. лв. за затворените заведения и други обекти при частичното спиране на работа до 21 декември.
Мярката за краткосрочна заетост може да се комбинира с 60/40. Близо 1000 работодатели са избрали да ползват заедно двете възможности за подкрепа, като по този начин запазят близо 25 000 работници. За туризма тя е 80/20 и настоявам да продължи поне до месец май 2021 г.
Към проекта по ОПИК подписахме и анекс за 3 129 600 лв. за подпомагане на специфични професии в туристическия сектор, пострадали от COVID кризата. Бенефициенти по помощта са близо 1500 екскурзоводи и планински водачи, които от началото на пандемията останаха без доходи.
- Какви са приоритетите Ви за лято 2021? Кои са приоритетните пазари, какви туристи ще търсим?
- Подготовката за новия летен сезон е много важна, защото очакваме с появата на ваксини да се овладее опасността от вируса. Ако това стане, доверието на туристите бързо може да се върне. Според ръководството на летищата във Варна и Бургас интерес към страната ни за Лято 2021 има. Въпреки че до момента спадът на полетите там е около 80 на сто, се наблюдават положителни тенденции в резервациите за полети от някои дестинации - например Полша и Германия, като записванията са почти на нивата от 2019 г.
Летните ни курорти доказаха, че са безопасна територия без нито един заразен или болен от COVID-19. По данни от Фрапорт за летен сезон 2021 г. са планирани значителен брой спрямо 2020 г. чартъри от Полша, Чехия, Германия, Великобритания, Русия, Израел и др., но реализацията им ще зависи от епидемичната обстановка. Разбира се, отново ще разчитаме на българите да подкрепят родния туризъм.
- Ще видим ли отново руски туристи в България?
- Русия винаги е била сред важните генериращи пазари за входящия ни туризъм. За първите пет месеца на 2020-а руските туристически посещения в България са били със спад близо 60 на сто. В постоянна връзка съм с руските колеги и дипломати. На срещите и разговорите ни двете страни изразяват категорична воля да се възвърнат предишните добри традиции. Бизнесът има готовност да продължи да надгражда постигнатото. Преди това е важно да бъдат възобновени полетите между двете страни.
Факт е обаче, че за 2021 г. вече има планирани чартъри от Русия по данни отново от Фрапорт предимно за летище Бургас и се надявам те да се осъществят.
- Културно-историческият туризъм има потенциал за развитие 4 сезона. Очаквате ли ръст догодина и какви инициативи в тези посока предприема Министерството на туризма?
- Този вид туризъм е сред водещите акценти на маркетинговата и рекламната ни политика, насочена към утвърждаване на страната като атрактивна и разпознаваема целогодишна дестинация, както и за приток на повече посетители. България е сред водещите три страни по разкрити артефакти от няколко епохи в Европа, което прави този продукт един от най-предпочитаните след морските и зимните ваканции. Културно-историческите дестинация, които ведомството разработи, се надграждат постоянно в синергия с другите специализирани видове. Министерството на туризма разчита много на алтернативните форми за отдих и пътешествия, какъвто е и културно-историческият туризъм. В тази посока постоянно разработваме тематични рекламни кампании към партньори от Германия, Русия, Израел и др.
- Как коронакризата се отрази на СПА, балнео, кулинарния и винения туризъм?
- COVID-19 промени сектора и в посока засилване на интереса към здравния и възстановителен туризъм - услуги и продукти, свързани със закаляването, активния отдих и спортуването на открито, укрепване на имунитета и подобряване на здравния статус чрез балнео и СПА процедури, климатолечение, калолечение и др.
Това лято отчете подчертано внимание към балнео и СПА офертите. Знаете, България е сред водещите страни в Европа по находища на извори, лечебна кал и други минерални ресурси. Ние разполагаме с модерна база за рехабилитация и много добре подготвени специалисти, които предлагат висококачествено обслужване на конкурентни цени. За първите 10 месеца от годината в община Велинград например са пренощували над 195 хил. туристи, в Хисаря над 92 хил., в Сандански над 61 хил., в Павел баня над 36 хил., в Гърмен над 36 хил., в Девин над 30 хил. и пр.
Специални перспективи се откриват пред този подсектор и след включването преди година на България в листата на страните, в които германските здравноосигурителни каси могат да изпращат свои клиенти по това направление.
- Независимо от тревогата, която пандемията поражда във всички нас, идва Коледа. Украсихте ли вече елхата и дома си? Кои коледни традиции спазва семейството Ви? Месите ли коледна питка и ако да каква е рецептата, която бихте споделили с читателите ни?
- Краят на годината ни носи много вълнуващи емоции, които водят началото си от най-старите български традиции. Разбира се, това са преди всичко празници на семейството и най-близките ни хора. Нашата фамилия не прави изключение и спазва обичаите, символите, наричанията на Бъдни вечер, Коледа, Нова година.
- Какво си пожелавате на 2021 г.?
- Очакваме с голямо нетърпение медицината да се пребори с COVID-19 и да спре разпространението му в най-близко време. Човечеството преживява безпрецедентно изпитание с милиони заразени и жертви на глобалната зараза, за която не беше подготвено.
Време е за рестарт на туризма, време е за рестарт на икономиката и отново с любимите хора да пътуваме по любимите места.
Пожелавам на Вас и на всички Ваши читатели преди всичко здраве!
Нека Новата 2021 г. бъде здрава и успешна!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
