Миналата седмица Росен Плевнелиев удари на масата един от най-силните козове от колодата на правомощията си. Предложението на президента за референдум по три горещи и спорни въпроса - за задължителното, за мажоритарното и за електронното гласуване, разбърка сериозно предизборния пейзаж.
Още преди да е заглъхнало ехото на телевизионното му обръщение към нацията, бе сформиран Инициативен комитет начело с проф. Георги Близнашки, в който влизат бунтовни професори, ранобудни студенти, известни артисти и лица от протестите. Светкавично комитетските хора стиковаха кампанията с двете водещи опозиционни партии - ГЕРБ и Реформаторския блок. Бойко Борисов лично се врече на "уважаемите професори" да набави половин милион гласа плюс нужната финансова и логистична подкрепа. Проф. Близнашки пожела подписката да бъде събрана за месец и внесена в парламента, за да може допитването до народа да се проведе заедно с евроизборите на 25 май.
Управляващият тандем на БСП и ДПС първоначално реагира нервно на инициативата на "Дондуков". Сергей Станишев заподозря, че Плевнелиев тихомълком се стреми към промяна на конституционния модел. (Вероятно "Позитано" вижда сценарий за президентска република на втори план.)
Държавният глава бе обвинен, че прокарва неясни политически интереси с натиска за референдум. Първо, идеята обедини цялата опозиция с остатъчния протест за общи действия. Второ, събирането на подписката ще изиграе мобилизираща роля за електоратите и апаратите на ГЕРБ и Реформаторския блок, подобно на атомния референдум преди година, който се превърна в катализатор за успеха на БСП на изборите. Трето, партиите във властта са поставени в слаба позиция. Ако откажат допитването до народа, ще бъдат заклеймени в авторитаризъм и високомерие.
"След като нашите противници вече стартираха подписка за референдум, за да си отработят машината за изборите по известния на цяла България начин, ние може да се обърнем към хората по същия начин, това го умеем, но с по-важни според нас въпроси", отсече Станишев на конгреса на БСП. Той предложи на червените две теми за плебисцит, върху които да умува Националният съвет - плосък или прогресивен данък върху доходите на физическите лица и дали да се криминализира неплащането на социални осигуровки от работодателите. От "Позитано" 20 дадоха сигнал, че биха могли да се съгласят с поставените от президента теми, но да добавят и свои към референдума, взимайки по този начин инициативата. След като в продължение на 23 години обществото бе държано на гладна диета за референдуми, сега има опасност да се стигне до преяждане. Дотук Плевнелиев и Станишев успяха да формулират пет въпроса, подходящи за гласа народен. Не бива да забравяме, че новата партия "България без цензура" бързо успя да се включи с други 12 теми за питания.
"Атака" също се включи в наддаването и обяви, че ще иска обществото да се произнесе по въпроса: "Да се продава ли българска земя на чужди физически и юридически лица?" Общото между никнещите като гъби след дъжд питания за референдум, че всички те са по важни и болезнени за страната проблеми. Дори и при най-доброжелателно отношение към пряката демокрация ще бъде абсурдно на 25 май гражданите да бъдат заставени да отговарят на дълъг поменик от въпроси заедно с евровота. Затова е добре водещите управляващи и опозиционни партии (ако са искрени в желанието си за плебисцит) да встъпят в конструктивни преговори дали и колко въпроси да бъдат поставени за произнасяне. В обетованата земя на допитванията - Швейцария, и вчера без излишен шум и драми се проведе поредният референдум за и против затягането на имиграционната политика. Не бива да забравяме, че за да ги подгоним и стигнем някога швейцарците, първо трябва да си оправим специалния закон, който да улесни предизвикването на референдуми от самите граждани и облекчени изисквания за валидност на резултатите.
В противен случай излиза, че еуфорията по поставянето на въпроси всъщност цели да доведе до абсурд самата пряка демокрация и да я компрометира до водопад от бръщолевения и самоцелни надцаквания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
