Интервю с проф. д-р Катя Владимирова, преподавател в УНСС
- Факт е, че голяма част от студентите, които започват висшето си образование, не го завършват. На какво се дължи това според вас?
- Могат да се намерят много обяснения. Има студенти, които изпълняват исканията на родителите си. Има много проблеми с издръжката, но ако съдим по нашите студенти, има учещи, които работят, и то прекалено много. Студентите работят на официални трудови договори, на цял работен ден и фактически имаме двойно броене на заети и на студенти, а те са едни и същи хора. По програма трябва да проведа часовете си с тези студенти 15 пъти в семестъра, а те не идват, освен за изпит. Не мога да разбера това - в условията на пазарна икономика, когато се предполага, че заради знанието, а не заради дипломата те назначават на работа, ти да искаш само да получиш документ.
- Каква част от студентите след завършване успяват да се реализират у нас?
- Зависи от много неща. Например голяма част от тях си намират работа, но проблемът е колко от тях работят по специалността си. Работодателите не се интересуват от дипломи, без значение, че твърдят обратното. Важното е назначеният да може да си върши работата и да му заплащат възможно най-малко. Много от студентите твърдят, че изобщо не са им искали дипломите. Особено за София, където работещите са главно продавачи в мобилни центрове, аз срещам много мои бивши студенти.
- По статистически данни сме на едно от последните места по успеваемост да задържим завършилите у нас от емигриране в чужбина. Какво е мнението ви?
- Правим големи трагедии от това, че български граждани емигрират. Сега в цял свят хората се движат много повече, отколкото преди години. В Германия имат много по-голяма демографска криза от нас. С 10 милиона населението там намалява, но привличат почти толкова емигранти. Там се води политика за привличане на емигранти, за да заместят тези, които напускат, докато ние не приемаме други. В България не биха дошли хора от Германия, защото не можем да им предложим адекватна цена на труда, адекватно заплащане. Все пак има българи, които след време се завръщат. Трябва да гледаме на това по-нормално, защото ако трябва да работят тук, те трябва да работят на места, на които се търсят кадри със средно или основно образование. Икономиката ни не създава условия на работа за хора с висше образование. Тук основно се залага на търговия, ресторанти и хотели, такава ни е икономиката. Германия е индустриална държава и създава много повече работни места и търси хора с висше образование, така че българите нямат проблем да се реализират в Германия. Може би единствено там хората работят благодарение на висшето си образование. В много малко други държави, ако емигрираш, може да работиш като завършил висше образование.
- Кои са специалностите, които най-много привличат студентите?
- В по-голямата част тези, които са най-интересни, са свързани с новите технологии, с маркетинг. Много необходими, но стари професии, за съжаление не се търсят, например много инженерни професии, технически. Последните години има много големи кризи за тях, а това се дължи на факта, че няма млади, които да се подготвят за тези професии. Голям парадокс е, че в тези специалности, които са научно-технически, влизат студенти с много нисък успех и почти без конкурси, защото липсват кандидати, докато други, които се "подготвят" за търговци и продавачи, влизат с много висок успех, но след това реализацията им е друга. Това, доколкото е бъдещето на младите хора, които са в България, е свързано с една действително добра реализация и добра икономика. Време е за по-сериозна дискусия за това каква икономика развива страната ни, дали ще остане сателит на западните държави, дали ние ще поемаме най-тежките и мръсни производства или слугинските отрасли.
(Пред Агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
