Екатерина Захариева е вицепремиер и министър на регионалното развитие в служебния кабинет. С какви предизвикателства се справи и какво ще остави на наследника си - Захариева разказва пред "Стандарт".
- Кое бе най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахте?
- Когато приех поста, основната ми мисъл не беше дали ще има тежки моменти, а за работата, която трябва да се свърши. Държавата беше в политическа, социална и икономическа криза и някой трябваше да работи. Предстояха избори, политическите битки превзеха вниманието на партиите, а ние трябваше да вземем някои бързи решения и да покажем на хората, че има държава и тя функционира. Поехме постовете, знаейки, че няма да е лесно, с идеята да вършим работа и да преведем държавата през този труден период. Познавам МРРБ, тъй като съм била зам.-министър. Но като вицепремиер отговарях за много тежки ресори като енергетика, икономика, околна среда, земеделие.
Обществото видя, че в трудни моменти държавата може да се справи в кризата. И че нашите закони и Конституция, колкото и да са критикувани, са предвидили механизми за всяка една ситуация. Успяхме да накараме институциите да работят на пълни обороти, което бе изключително важно през тази ключова за усвояването на евросредствата година и подготовката за следващия програмен период. При една продължаваща икономическа криза за бизнеса е много важно държавата да не спира да работи, да разплаща парите по европейските програми, да планира развитието, да анализира и решава проблемите, да работи открито пред обществото. И ние направихме всичко това.
- Готова ли сте да поемете за втори път отговорности в нов служебен кабинет, ако се наложи?
- Силно се надявам за доброто на всички нас да има стабилно правителство с работещи институции. 2013 г. е много важна за България: предстои финализиране на най-важния договор за държавата през следващите 7 години - този с ЕС. А за това дали съм готова отново да се върна в един служебен кабинет - такъв се назначава от президента и той прави своя избор. Да си министър в служебно правителство е доста неблагодарна работа. Затова едва ли думата е готовност. По-скоро е дали си достатъчно отговорен да поемеш определена работа с ясното съзнание, че два месеца и половина няма да ти стигнат, а критики и атаки ще получиш от всички страни.
Някой трябва да поеме отговорността а аз не съм свикнала да бягам!
- Служебното правителство беше последният коз за овладяване на кризата. Това чувство да успееш на всяка цена, защото държавата зависи от това, помага или пречи на един кабинет?
- Ако разчитаме на един или друг коз, за да овладеем кризата, няма да усетим кога ни връхлита следващата. Необходимо е да намерим дългосрочно правилните решения. Това е голямата отговорност на следващото правителство. Да предотвратиш предстояща криза е по-трудното, но и по-полезното. Не са ни нужни спасители, а такива, които анализират навреме и правят всичко, за да предотвратят неблагоприятните последици, преди да са настъпили.
- Какво е реалното финансово и икономическо състояние, в което ще предадете държавата?
- Оставяме държавата в стабилно финансово състояние. Изпълнявахме стриктно Закона за държавния бюджет такъв, какъвто е приет от НС, и не сме правили излишни разходи. Много е важно как ще продължи събирането на приходите.
- Какво ще посъветвате наследника си в строителното министерство?
- Първото, което ще направя, е да му разкажа обективно каква е ситуацията. Ще споделя кои са най-спешните задачи. Трябва да се вземе решение за отчуждаването на терените по трасето на лот 2 от магистрала "Струма", ако не успеем да го вземем ние в оставащите дни.
Неотложно е да се продължат наблюдението и контролът върху инфраструктурните проекти които ще бъдат готови всеки момент, за да пътуват хората бързо, безопасно и сигурно. Само през юни предстои приключване на 3 от тях. Точно 40 г. след старта й трябва да е изцяло завършена магистрала "Тракия". Предсрочно готови през следващия месец трябва да са лот 1 на "Струма " и частта от "Хемус" Шумен-Белокопитово, а и СОП - гара Яна - през юли.
Не бива и за ден да се забавя темпът по усвояване на средствата по ОПРР, защото това са свежи пари за българската икономика и проектите не само подобряват качеството на живота, но са и средство за създаване на заетост. Енергийната ефективност е сред най-важните мерки за намаляване на разходите за отопление и електричество. Затова е важно да се проведат успешно преговорите с ЕК за създаване на фонд, координиращ политиките в тази област, които в момента са разпокъсани между три министерства. И да се създаде голяма държавна програма за енергийна ефективност, която да допълва еврофондовете.
Изключително важно е да бъде продължена реформата във водния сектор, да се приеме важното законодателство, да продължи окрупняването на ВиК дружествата и приемането на интегрираните планове, които ще показват какви са нужните инвестиции. Ще разкажа какво сме свършили дотук и вярвам, че някои от политиките ще бъдат продължени.
- Докъде стигна работата по въвеждане на е-правителството?
- Заедно с вицепремиера Илиана Цанова успяхме да осигурим средства по ОП "Техническа помощ", за да стартира необратимо процесът по най-важните за бизнеса приоритети като електронизирана система за обществените поръчки. За този проект ЕБВР ще бъде консултант и договорът ще бъде подписан през тази седмица от министъра на икономиката. Много се надявам да продължи активно работата по въвеждане на електронните обществени поръчки. Консултантът ще направи анализ на ситуацията и ще препоръча решения. ЕБВР ще подпомогне и Агенцията за обществени поръчки да изготви заданието за изграждането й. В МРРБ стартираха 4 е-услуги.
- Кога може да заработи услугата електронни обществени поръчки ?
- До 12 месеца трябва да приключи работата на консултанта и да бъде избран изпълнител за изграждането на системата според договора. Всичко зависи колко бързо парламентът ще го ратифицира, но бизнесът ще може да се възползва от електронни обществени поръчки най-рано след 2 години. Електронните досиета на пътните проекти стартират тази седмица.
- Предвиждахте въвеждане на постерминали в институциите. Докъде стигна тази ваша идея?
- Всички министри от служебния кабинет изпратиха указания на ведомствата, които координират за въвеждане на постерминали. В МРРБ вече има постерминали, в пътната агенция въвеждането предстои. Според данни на финансовото министерство постерминалите са се увеличили с 20% - от 750 през март, на 956 устройства в края на април. До края на юни ще се увеличат с още близо 200 устройства.
- Успяхте да убедите Брюксел да увеличи безвъзмездната помощ по програмата за енергийно обновяване на жилища от 50% на 75%. Увеличиха ли се кандидатите след промяната?
- Само за месец заявленията от етажни собствености за участие в програмата се увеличиха от 180 на 218. Преди 2 месеца беше подписано само едно споразумение, сега са 4 и доста други са в напреднала фаза. Промяната помогна, както и осигурените допълнително от МРРБ 100 000 лв. за хората, които не могат да си позволят да осигурят дори минималните 25% от стойността на ремонта. Инвестициите в енергийна ефективност са едни от най-добре вложените пари, защото могат да бъдат изплатени за 3-4 години. А в резултат се повишава качеството на живот, цената на имота се вдига и се намаляват сметките за отопление и ток. Тези програми са и начин да се създадат работни места за малките строителни компании през следващите 7 години. Предлагаме 20% от средствата за следващия програмен период на ОП "Региони в растеж" да отидат за енергийна ефективност. Това са 600 млн. лв.
- На какъв етап е подготовката за следващия програмен период?
- Проектът на ОП "Региони в растеж" е в много напреднал етап. Той е бил изпратен за неформално съгласуване в Брюксел още преди да стана служебен министър. Върнати бяха коментари, които вече са отразени. Заедно с ОП "Транспорт" и ОП "Околна среда" трите програми са в най-напреднала фаза към момента.
- Имате идеи за замяна на рисковите проекти по ОПРР през този период. Защо се налага това?
- Управляващият орган на ОП извършва постоянни анализи на риска от загуба на средства в края на годината заради правилото N+2. Поради факта, че има много проекти, които са рискови, служебният кабинет не можеше да си позволи да не предприеме действие. Изискахме от управляващия орган да предложи варианти как да се минимализира рискът от загуба на средства. Обсъдени бяха поне 5. Единственият, от който ще има най-голям ефект, е включването на голям пътен проект. Защото при него технологията на отчитането е различна. Към момента в управляващия орган са получени искания за плащания от кметовете в размер на едва 114 млн. лева. А за да не се стигне до загуба на средства, до юли-август трябва да дойдат искания за още 500 млн. лв. От тези 114 близо 60 млн. чакат корекции за допълване на документи, сигнали за нередности и други. Призовавам кметовете: бъдете активни и подавайте в управляващия орган заявленията за плащания, защото в противен случай ще загубим средства и дори големият пътен проект няма да е достатъчен. От страна на ЕК бе изключителен жест, че принципно се съгласи да включим ново строителство в обхвата на програмата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
