Йеромонах Максим (Глухчев)
„Братя, не искам вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда”
(1 Сол.4:13-17)
Като Православни християни всички ние вярваме във Възкресението на Господа Иисуса. Той за това възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния живот, за който сме създадени. "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари", възпява Църквата.
Един ден и нашите покойници и всички починали в Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него" (6:8).
Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот.
Къде са душите им след смъртта
и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите?
Съгласно Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове.
Учението на нашата св. Православна Църква за задгробния живот, за неразривния вътрешен духовен съюз и взаимоотношенията между живи и починали, за видимия образ на този съюз – всичко това съставлява един от догматите на Православието. Вярата в задгробния живот и вечното съществуване на душата християните изразяват в отслужване на св.Литургия и раздаване на приноси в определените от Църквата дни.
Над всеки гроб мъждука кандилце
трепкат свещи, и благовонен тамян се издига към небето като благоуханна жертва. Тук тишината на мъртвите се нарушава от тъжната шетня на живите. Това има своя дълбок смисъл – да напомни на живите техния дълг към мъртвите. Да се молим за тях от обич към тях. Това е Божия повеля...
Бог е любов. Любовта никога не умира. Светата Православна църква, като чадолюбива майка, има в своите грижи не само живите човеци, но също така и починалите, за които тя се моли да ги упокои Господ "в място светло, в място тревисто, в място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка”. Това тя върши по-специално няколко пъти в годината, в специални молитвени дни, наречени задушници, такъв ден е и утрешния „Задушница пред Великия пост”.Тя е в събота пред Неделя Месопустна (Месни заговезни). Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете – при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила специални дни за това – съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тази преди Великия пост. Тая събота е задушница, защото на следващия ден – Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
В тия дни Светата Църква отправя горещи заупокойни молитви към Бога за всеки вярващ, който по повелята на Господаря на живота и смъртта, е завършил земния си живот. В своите молитви тя не забравя да помене и всички ония, които са
дали живота си за свободата на родната земя
приютени по бойните поля в знайни и незнайни гробове. И моли се тя, защото смъртта е общ наш жребий. Всички сме подчинени на неизбежния неин закон. И само чрез молитвата и нашия заупокоен помен в тия дни на свето единение, тяхната задгробна участ се подобрява и нашата скръб се облекчава.
"Никой да не се лени да поменава своите родители – казва Св. Теофан Затворник и продължава - трябва също да се поменават и всички православни християни, и не само в този ден а и по време на всяка молитва. Сами и ние ще отидем там, и също ще се нуждаем от молитва, както бедняка от късче хляб и вода. Помни, че молитвата за починалите е силна и поради това, че я извършва цялата църква. Църквата диша с молитвата. Но както при естествения порядък майката диша по време на бременността за себе си, а от нейното дихание се ползва детето, така и в благодатния порядък Църквата диша с общата молитва на всички, а от молитвата се ползват и починалите, намирали се в лоното на църквата, в която влизат и живите и мъртвите, и воюващите и тържествуващите.”
Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем "Бог да прости покойните ми сродници" (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.
Благотворителен характер имат и общите трапези
които вярващите правят на Задушница. На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените помени или раздавки - всеки с това, което според възможностите си е приготвил.
Според православната традиция на Задушница се раздава коливо /сварени пшенични зърна с мед или захар осветени на панахидата в храма/. Зърната са символ на възкресението: посяти в земята, те трябва първом да изтлеят, за да дадат след това плод. Така и тялото на починалия се предава на земята, за да изтлее и при всеобщото възкресение да стане нетленно за бъдещия живот. Захарта /медът/ означава духовната сладост на вечния живот в Небесното Царство. По такъв начин изразяваме вярата в безсмъртието на починалите, във възкресението им и в блажения в Господа вечен живот.
Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.
За жалост в незнанието и суеверието си дори благочестиви християни придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Но имат ли нашите покойници нужда от храна и питие, когато техните души са нематериални и храната им е също невеществена?!
"За да се нахрани" в отвъдния свят някои оставят и храна на гробовете на любимите си покойници, без да мислят, че тя ще послужи само на птиците и безпризорните животни, които ще омърсят и осквернят християнските гробове. "Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб" (Сир. 30:18).
Православните християни не се разделят със своите любими хора даже след смъртта им. Всеки ден, споменавайки починалите в своите утренни и вечерни молитви,
ние ги вписваме в кръга на нашия живот
Както, ако те са заминали в далечен край и ние просто отдавна не сме ги виждали. Но при това ние се надяваме, ние много вярваме, че някога обезателно ще се срещнем с тези, които така обичаме, и които така ни обичат. Защото Бог обича всички нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
