Преди 29 години на моста Връбаня на река Миляцка снайперист застрелва Адмира Исмич и Бошко Бркич, наричани Сараевските Ромео и Жулиета.
Адмира е бошнячка, а Бошко - сърбин. Завършват заедно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е много трудно смесени двойки да оцелеят.
Решават да избягат в Сърбия.
Влюбените дават 18 000 марки на влиятелния Исмет Байрамович, по прякор Кело, за да подкупи снайперистите да не стрелят, докато Адмира и Бошко притичат през моста, който дели мюсюлманските от сръбските позиции.
На 18 май 1993 г. през нощта Адмира и Бошко тръгват. В средата на моста снайперисти откриват огън, Бошко е убит на място, а Адмира - ранена смъртоносно, но успява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.
Влюбените остават да лежат непогребани цели шест дена - до 24 май 1993 г. Никой не може да се добере до телата им. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им на моста и ридаят.
Най-сетне Адмира и Бошко са погребани в общ гроб в Лукавица, зона на сърбите. През 1996 г. телата са ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно.
Светът е потресен от тяхната история. А българският писател Георги Бърдаров я описва в книгата "Аз още броя дните".
Ромео и Жулиета от Сараево - живата рана на Босна
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
