Виртуозната пианистка, композитор и професор от Музикалната академия Жени Захариева празнува двоен юбилей - личен и половин век по сцените на света: от Европа, Далечния изток и Африка до Америка. "Професионалист от световна класа с тънък усет за колорит и артикулация", пише списание "Musical Heritage" в САЩ. "Блясък и дълбочина, експресия и въображение, брилянтна виртуозност и прецизност във всеки елемент" отбелязва френското издание "La Lettre du Musicien". Възпитаничката на Московската консерватория "Чайковски", която е ученичка и на прочутия френски професор Пиер Санкан, днес има над 15 издадени диска с творби на Шуман, Брамс, Хендел, Дебюси и Ернст Тох. Продават ги на четири континента. През 2014-а японското правителство й връчва своята Почетна диплома, притежава "Златно перо", "Кристална лира, 2003", "Златен век, 2012" и награда на Министерството на културата за цялостен принос.
- Професор Захариева, как родителите ви култивираха у вас така необходимата за музиканта "фанатична" дисциплина?
- Израснах в семейство на военен летец, герой от Испанската война. Дисциплината и възпитанието на мен и сестра ми бе поверено на майка ни.
Всичко бе по часове - свирене, учене, следобедна почивка
Помня колко пъти през нощта баща ми ставаше светкавично, за да отиде на командния пункт на Въздушните войски заради нарушения на границите ни. Когато станах на 5, ни водеше с мама сутрин на физзарядката на летците - играеха хоро. Татко се хващаше начело, а ние след него. "Не сте българи, ако не знаете нашите хора", казваше той, а и пееше много хубаво народни песни. Така че любовта към България и към музиката започна от дома.
- Какво е за вас музиката?
- Тя ни изтръгва от всекидневния ритъм, отвежда ни в друг свят, където се завръщаме към себе си, към нашите чувства, мечти, събуждаме душата си. Уникалното за нашето изкуство е, че то е живо. Изпълнителят е съавтор, който възражда творбата на композитора. Затова една и съща творба е винаги различна - няма двама еднакви изпълнители. Райнер Мария Рилке казва, че музиката е "израснало извън нас пространство на сърцето".
- Във Франция сте на особена почит всред музикалния елит. Имали сте концерти в най-престижните техни зали - "Гаво","Корто","Равел","Форе", канят ви за жури в международни конкурси. На какво се дължи интересът към вас?
- Когато през 2007-ма получих известието, че ще ми бъде връченo почетното френско звание "Офицер на Ордена на изкуствата и литературата", за мен беше голяма изненада. Мисля, че го дължа на това, че съм правила много концерти с френска музика. И то не само в родината на Юго. Че дискът ми с 24 прелюдии от Дебюси бе отличен с награда на "Диапазон". Освен това имах майсторските класове в Националната консерватория "Екол нормал" и в "Ла Скола Канторум" и лекции в Университет VIII на Сорбоната, бях и артистичен ръководител на международния конкурс "Албер Русел".
- Вие сте инициатор за възстановяването на пианофортето на Клара Шуман в Германия - и първи изпълнител с компактдиск на този уникален инструмент от 1832 година. Клара, с мистичното си обаяние, е била кумир на двама гения - Роберт Шуман и Йоханес Брамс...
- В епохата, когато творчеството е било привилегия за силния пол, гениалната пианистка и композитор Клара Шуман е рядко явление. Въпреки че баща й в продължение на 10 години й забранява да се среща с любимия си Шуман, тя все пак заживява с него. От дете е блестяща пианистка, която по-късно с концертите си е издържала семейството с 8 деца и съпруг "фантазьор" - така Шуман е наричал себе си. Тя е била първа изпълнителка на творбите на мъжа си. Младият Брамс е обожавал семейство Шуман и неслучайно тайно е бил влюбен в Клара до края на живота си. Той й изпраща творбите си, търсейки нейни съвети и посвещавайки й свои произведения. Критиците винаги поставят Шуман и Брамс като автори с много близко по стил творчество. Според мен обаче двамата са абсолютно различни. Шуман в творбите си е спонтанен, с бликащи идеи, копнежи, със заразяващия екстаз на млад разказвач. Докато Брамс е "мъжествен" творец - музиката му е като разказ за дълбоките чувства и борбата на една силна личност. Твърде възможно е и Клара да е била влюбена в Брамс, но не си е позволила да накърнява чувствата на Шуман.
- Под ваше влияние ли децата ви избраха музиката за своя професия?
- Естествено бе да се потопят в моя свят от малки. Но
не съм от амбициозните майки
Сами избраха инструментите си. Нина Малеева е арфистка, вече лауреат на два престижни международни конкурса в Париж и във Виена. Интересът й я отвежда по-далеч от арфовия репертоар - направи преработка за арфа на "Последните Седем слова на Христос под кръста" от Хайдн , а сега и на Шаконата от Бах. Дарина пък е цигуларка, също лауреат на много конкурси и изнася концерти като дуо със съпруга си, пианиста Ксавиер Леконт де ла Бретонери. И двамата са и преподаватели.
- Има ли талантливи млади пианисти днес?
- Те са много повече от предишните години и се развиват много по-рано. Чудила съм се как едно дете на 7 може да свири гениално концерт от Моцарт. Изглежда, Космосът ни ги праща съзнателно, за да обединяват хората и да спасяват Земята от тежката натрупана негативна енергия, произвеждана, с извинение, от политиците, които разделят хората, за да ги манипулират. Може би ще се смеете, но нямам друго обяснение - надеждите за разум и за обединение в името на спасение на нашата планета все повече се изчерпват.
- Може би именно за това сте инициатор за създаването на международния конкурс "Музиката и Земята" , който събира вече 23 поредни години млади музиканти от целия свят?
- Да, така е. С екипа на националния музей "Земята и хората"
създадохме единствения в света конкурс
в който се изпълнява музика, вдъхновена от Природата. Искаме да покажем този "извор" на вдъхновението на гениите и да въздействаме на хората - за да опазват природните ресурси, които се изчерпват бързо и неразумно. Конкурсът получава много възторжени писма от цял свят, и блестяща оценка на ООН и ЮНЕСКО.
- Уважават ви не само като творец от световната сцена, но и заради активната ви обществена дейност - особено като председател на Съюза на музикалните и танцовите дейци до 2012-а. Какво успяхте да постигнете за тях?
- Синдикалната кауза се превърна в моя мисия.
С екипа ми успяхме да запазим не малко оркестри от закриване, спасиха редица турнета на наши музиканти в Европа, пътуващи с ниско заплащане. Съюзът създаде Национална агенция за защита на изпълнителските ни права. Приемането ни в международния съвет към ЮНЕСКО ни легитимира като единствената и най-влиятелната творческа организация в областта на музикалното изкуство в страната.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
