През последните месеци се сблъскваме с нов за страната ни проблем - бежанската криза. При това в момент, когато разделението между българите е голямо. Как да се справяме по-добре в кризата с бежанците и докъде ще ескалират ксенофобските настроения? "Стандарт" разговаря с българския еврокомисар Кристалина Георгиева.
- Г-жо комисар, стана ясно, че финансовата помощ от ЕК за България заради бежанската криза е одобрена. Имате ли повече подробности по този въпрос?
- Ние сме в момент, когато българското правителство трябва да финализира окончателно искането си. Искаме заявката да е оправдана, да се финансира и да се изпълни. Последното нещо, което можем да си позволим, е да получим парите, да минат 6 месеца и Брюксел да каже: "Ти толкова настояваше за тези пари, ето ги, а твоите хора защо не ги усвоиха?". Очаква се финансовата помощ от Брюксел да дойде до края на месеца.
- Кой у нас ще решава за какво да отиват средствата?
- В България има създаден щаб, който да работи по проблемите, свързани с бежанците. Включва представители на всички институции и той ще решава. Нека да кажем какво направихме ние с помощта за България - нещо, което гарантира усвояването на парите. Формирахме няколко елемента на помощта. Първият е техническа подкрепа - 100 души експерти от страните членки с много опит в работата с бежанците, които ще работят с българските си колеги. Те ще помагат по регистрацията, по оформянето на документите на бежанците, както и за усвояването на парите. Вторият елемент е материалната помощ - докато дойде финансирането, има много спешни нужди, които България не може да покрие. Ние активирахме механизма за Гражданска защита и това е един пример за европейска солидарност. Пет страни се отзоваха. Ако погледнем напред, има два големи въпроса за решаване. Първо, готовността за приемането на бежанците и каква стратегия да изберем, след като те получат статут - дали да ги издържаме и да станат тежест на нашата социална система, или да им помагаме да се издържат сами. Второ, трябва да решим как да помагаме на местното население, така че да не се чувства пренебрегнато и да не се настройва против бежанците. Аз работя по сирийската криза от 2 г. насам. Огромната част от нашите усилия са насочени към помощ вътре в Сирия - ако помагаме вътре в страната, то по-малко хора ще бягат. Същото нещо трябва да правим и в България включително и през европейските фондове. В тези населени райони, където ще има повече бежанци, да има видими ползи и подкрепа за България.
- Има ли притеснения в Брюксел за усвояването на парите?
- Това, което виждаме, е пълното осъзнаване от страна на българските власти за сериозността на проблема и много голямо желание за взаимодействие с ЕК със страни членки, които имат опит в тази област. Ние видяхме през лятото, че нараства броят на бежанците в България, но все още в рамките на възможностите на страната да се справи. През август изведнъж цифрата се утрои и учетвори. В края на август началото на септември бях тук. Знаех какво означава този скок - че нарастването ще продължи. Тогава обясних какво Европа може да направи за България по този въпрос. Искам обаче да подчертая, че и светът подцени сирийската криза. С изключение на хуманитарната общност, която от 2 г. бие аларма. Докато не се стигна до химическата атака в Сирия, светът избра стратегията "заравяне на глава в пясъка". И затова не можем да се сърдим много на България, че тя също така не видя навреме този проблем. Ако светът през следващите месеци не увеличи доставката на хуманитарна помощ в Сирия, тези 5 млн. души, които са вътрешно разселени, са потенциални бежанци. Съседните страни няма да могат да поемат такава вълна.
- Притесняват ли ви ксенофобските настроения?
- Разбира се, че ме притесняват, най-вече защото не са типичен изразител на българина и защото са изцяло против интереса на нашия собствен народ. Ние сме малка, отворена страна. Има сигурно 1,5 млн. българи, включително и аз, които сме излезли от страната. Нашенската ксенофобия налива вода във воденицата на ксенофобията в по-богатите страни, насочена против нас. Ние като кажем "България на българите" потвърждаваме правото на холандците да кажат "Холандия на холандците", на британците - "Великобритания на британците". Решението е в две неща. Първо, обединението на институциите, на всички, които са за проевропейското ни бъдеще, по тази тема и да чуем едни и същи послания от всички. Второ, да можем да работим с хората и да кажем: "Не е толкова страшно, нямаме и не очаквам да имаме риск от неуправляема вълна от имигранти". Трябва да имаме повече превантивна работа, повече подготовка. Живеем в свят, в който рисковете са много повече, глобализира се не само доброто, но и лошото. Отговорът не е да заключим вратата на България - ако дадем рамо на ксенофобията и почнат да ни гонят от Европа, какво става?
- Когато си говорим за готовност, как се допуска да има такива нечовешки условия в бежанските лагери, които вие посетихте?
- Не бяха добри условията, когато аз ходих, видях го. Но видях и нещо друго - има голямо желание на институциите, които работят за бежанците, да решават тези проблеми. Това, че България толкова искрено се обърна за съдействие от ЕС също показва такова желание. Аз съм виждала много по-ужасни условия включително и за сирийски бежанци. В Ливан имаше един лагер, в който плъхове ни тичаха между краката, няма вода, децата са мръсни, а сирийците между другото са много чисти хора, които идват от много нормални условия. Това, което видях у нас, не е добре, но чух от бежанците: "Ние разбираме, вашата страна не е богата, но се надяваме да можете да ни помогнете". Една жена с болно дете ми каза: "Много ни е трудно тук, тежко ни е, обаче няма бомби". Важно е да отчитаме къде има още работа за вършене, но е важно и да отчитаме това, че много хора се притекоха на помощ. Научих как една медицинска сестра взела 250 лв. от спестяванията си, накупила лекарства, отишла при бежанците да им ги занесе, но и да прегледа болните дечица. Много е важно за нас да говорим и за тези хора. Моят личен избор е да говоря за тях, аз се гордея с тях.
Това, което виждам при всяка трагедия, е, че добротата е в нас, но е много тихичка. Злобата, омразата е много гръмогласна. Да дадем малко повече глас на добротата в българите. И още нещо - проблемът с бежанците идва в условията на едно голямо разделение на нашия народ по други причини. Това прави проблема по-труден за решаване. Той обаче е и възможност да потърсим обединяване на тези, които са в състояние да разберат, че всъщност проблемът не е в това кои и какви са сирийците, а какви сме ние българите.
- Като че ли се развенчава обаче митът за толерантността на българите...
- Има голям страх у хората, защото изключително голям обем на дезинформация се изсипа върху тях. Има три големи неистини. Първият голям блок на дезинформация е, че бежанците от Сирия са голяма заплаха за националната ни сигурност и че носят рискове за България. Разбира се, има елемент за сигурността, но ние имаме система за сигурност, която трябва да може да се справи с 10-15 рискови случая, за колкото споменаха властите. 2/3 от бежанците са жени и деца.
Втората дезинформация е, че България е най-бедната страна, пък трябва да поеме най-много бежанци. В Европа има пет страни, които приемат най-много бегълци - Германия, Франция, Швеция, Великобритания и Белгия. Миналата година в Европа са подадени молби за бежански прием на 330 000 души, от които 100 000 са получили право на прием. От тях близо 60% са отишли в тези 5 страни. В Германия има 600 000 бежанци. От 50-те хиляди сирийци, дошли в ЕС, повече от половината са в две страни - Германия и Швеция. Не е вярно също така, че на нас никой няма да ни помогне. ЕС има механизъм на солидарност.
Третата голяма дезинформация е, че България не може да се справи с този проблем. Аз не съм съгласна, разбира се, че може да се справи, той не е толкова голям проблем. На фона на бежанските проблеми по света нашият е напълно управляем. Но аз мога да разбера хората. България имаше големия шанс да влезе в ЕС, но влезе, когато съюзът беше в криза и за хората е трудно. В момента имаме трудна вътрешнополитическа обстановка и проблем, който е нов за нас, и по който се изсипа огромно количество дезинформация. Така че ги разбирам хората, че са се уплашили - на страха очите са големи.
- Обиждат ли ви исканията за оставката ви, каквито отправи Волен Сидеров?
- Аз съм за това, че мястото на България е в европейското семейство. Г-н Сидеров смята, че трябва да излезем от ЕС и смятам, че няма как да ме харесва, съвсем разбираемо е. Аз обичам фактите, които говорят кой какво прави за страната си. А фактите са следните. По темата за сирийската криза аз говоря тази година с три български правителства. В момента, в който видях, че рискът за България се покачва, веднага дойдох в страната и се видях с всички - президент, правителство и председател на НС, за да обясня инструментите за европейска помощ. От края на август досега съм четири пъти в България по тази тема. И по четирите инструмента, които ние можем да използваме - техническа помощ, материална, финансова помощ и подкрепа от Фронтекс България получава всичко, което ЕК може да направи в много кратки срокове. Фактите са, че аз правя всичко, което мога, за да помагам на България. Ще кажа в заключение, че ние можем да обичаме страната си, без да се мразим един друг.
- България в момента е разделена на протестиращи и контрапротестиращи. Къде виждате изход от тази ситуация?
- Ако се върна към предишния ви въпрос - аз не съм важна, бъдещето на Европа е важно. Трябва да мислим за голямото, а то е бъдещето на страната ни. Европа тръгна да излиза от кризата и там виждаме много примери, в които несъпоставими политически партии се обединяват, за да могат по-бързо да намерят пътя към възстановяване на икономиките и подобряване условията на живот. Била съм в близо 100 страни и съм видяла много държави, които са богати, защото намират национално обединение по няколко теми и вървят напред. Видяла съм и много страни, които са бедни, защото не могат да намерят такова обединение. Ако искаме страната ни да е богата, хората да живеят добре, трябва да надмогнем противоречията и да строим мостове, за да вървим напред. Това е единственият начин да живеем по-добре и трябва да намерим този път. Аз смятам, че ще го намерим, макар да не е лесно. Трябва да имаме съзнанието, че с омраза до богатство не се стига.
- Вие сте била преподавател. Как гледате студентските протести?
- Младите хора навсякъде искат промяна за по-добро и са нетърпеливи да я искат. Това си е признакът на младостта. Като гледам отстрани, това, което виждам, са протести и контрапротести, те са сигнал, че имаме проблеми в обществото. Но те са също така и сигнал, че трябва да намерим пътя за построяване на тези мостове. И тук отговорността е на всички. Ние знаем кои са институционалните стълбове в една страна - те трябва да намерят пътя за преодоляване на тези противоречия. Трябва да направим това колкото се може по-бързо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
