- Проф. Статев, при подписването на споразумението на УНСС с БАН казахте, че в университета бихте могли да изчислите социалноикономическия ефект от политическото недоволство? В какво се изразява този ефект и как би могъл да се анализира?
- С БАН сключихме договор за комплексно сътрудничество, който заменя няколкото договора, които имахме с различни научни институти на академията. Така поставихме на нова основа нашите взаимоотношения с убеждението, че не може и не трябва да има демаркационни линии между университетската наука и висшето образование и дейността на БАН. С този документ дадохме ясен знак, че обединяваме усилията си в полза на страната. Коментирахме, че предмет на съвместните ни разработки могат да бъдат например икономическите и социалните загуби като следствие от нестабилната политическа ситуация, изследването на негативните нагласи за бъдещата бизнес среда, трудовата демотивация и пр.
- Споменахте, че учените биха могли да изработят и предложат модели за движение от очевидно неработещата представителна демокрация към пряка такава. Какво имате предвид, как може да стане?
- Очевидно традиционните модели на представителната демокрация са в криза не само в нашата страна, но и в света като цяло. Мина времето на доживотните политически лидери, както и на "анонимните" за широката публика партийни листи с едно-две разпознаваеми имена. В този смисъл обществените науки са длъжни да създадат нови варианти на представителна демокрация, по-близки до пряката демокрация, която на този етап на общественото развитие е исторически невъзможна. В противен случай идва анархията, която е най-коварният и губещ вариант.
- Какви други обществени модели са готови да предложат икономистите, но държавата не чува или не възлага такива задания? Има ли начин, по който да се зададе модел на работеща икономика в настоящата ситуация?
- България има сериозен научен потенциал във всички области на обществознанието, който за съжаление не се използва в достатъчна степен. Една по-добра, стабилна и перманентна връзка между всички нива на държавното управление и науката би дала възможност да се намират по-добри и работещи решения за общественото развитие. Науката не бива да се "натрапва" на държавното управление, а да бъде негов желан и търсен партньор. Но за това е необходимо да има национална стратегия и национални приоритети за развитието на България, които да са приети с консенсус от всички политически сили, от цялото общество. И който и да дойде на власт, да е длъжен да ги изпълнява.
- Доколко липсата на национални приоритети пречи на университетите да планират прием, нови специалности и развитието си като цяло?
- Това е голяма пречка. Сега разработването на нови специалности в университетите и определянето на приема за съществуващите в повечето случаи се прави "на тъмно". Например, ако знаем, че приоритет на България ще бъде развитието на земеделието, ще обучаваме и такива специалисти, но ако приоритет ще бъде използването на слънцето или вятъра, тогава ще са нужни други специалисти.
От количествена гледна точка пък сме свидетели на абсурд, който продължава вече десетина години - броят на местата за прием във висшите училища надвишава броя на завързващите средно образование.
Утвърденият от правителството прием за предстоящата академична учебна година е 73 500 студенти, а успешно издържалите матури потенциални кандидат-студенти - около 60 000. Част от тях ще отидат да учат в чужбина, а другата част няма да продължи образованието си. В България по закон няма задължително средно образование, но пък, както се вижда, има условия за задължително висше. Така не се създава елит на нацията, а се разпиляват и без това оскъдните средства за университетско обучение.
- Какви промени трябва да се случат спешно във висшето образование?
- Не мисля, че промените трябва да се спешни. Висшето образование не е "спешна помощ", то е една от най-консервативните области в обществената система. Може би това го предпазва от чести реформаторски експерименти с драматичен край, каквито наблюдаваме в други области. Разбира се, промени са необходими. Вече споменах някои от тях. Нужна ни е също така гъвкава система за определяне на държавната поръчка за държавните висши училища, която реално да отговаря на потребностите на страната. Финансирането на висшите училища следва да се обвърже още по-силно с качеството на обучението, а не да се дават пари "на калпак", както е сега. Тогава битката ще бъде за създаване на по-добри специалисти, а не за повече студенти. Трябва също така да се създаде система за непрекъснато актуализиране на държавната издръжка за различните професионални направления. Мисля, че приемането на нов Закон за висшето образование с консенсус на всички ректори, би подобрил значително образователната среда.
- Как върви приемът в УНСС, планирате ли някакви промени за идната година?
- Приемът върви добре, както всяка година. На предварителните девет електронни и две "хартиени" сесии се явиха близо 10 000 кандидати. Сега приемаме документи за класиране и за явяване на редовната кандидатстудентска сесия през юли. През новата учебна година увеличаваме двойно специалностите (от пет на десет), които се изучават изцяло на английски език, както и броя на студентите в тях (от 200 на 400); ще приемем почти двойно повече студенти в специалност "Право"; откриваме нова специалност - "Медия икономика"; увеличаваме приема на студенти в дистанционно обучение.
Убеден съм, че по този начин отговаряме по-добре на обществения интерес към нашия университет и се надяваме, както всяка година отново да приемем най-добрите и умни деца на България, за да продължим да създаваме елита на страната.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
