Конкурентите ни биха се радвали, ако не развиваме ски туризъм
За да се възползваме от капацитета си, трябва да се погрижим за инфраструктурата, казва Бранимир Ботев
Бранимир Ботев е бивш зам.-министър на икономиката и енергетиката, и на туризма при три правителства. По време на неговото управление на сектора беше написана и приета от МС стратегия за развитие на туризма ни до 2030 г. На въпроси има ли златна среда при развитието на зимния туризъм, къде може да се открие пресечната точка между полярните мнения на инвеститори и еколози и как страната ни да се превърне във водеща световна зимна дестинация, отговаря Ботев за в. "Стандарт".
- Г-н Ботев, през последните седмици в обществото има коренно противоположни мнения за това как трябва да се развива зимният ни туризъм. Според природозащитниците всяка намеса ще е пагубна, докато инвеститорите твърдят, че без нова инфраструктура в курортите планинските региони са обречени икономически. Може ли сред аргументите да се открие златна среда, която да позволи едновременно превръщането на курортите ни в световни ски дестинации, като се гарантира опазването на природата?
- Аз действително съм учуден от подобна поляризация на мненията и от изказването на какви ли не емоционални позиции. Защото, когато се говори за зимен, ски и планински туризъм, трябва да се стъпи на нормативни документи. И затова понякога виждам тежко непрофесионално отношение, както сред тези, които атакуват инвестициите, така и сред защитниците им. Ние не сме свидетели на нормален диалог, а на размяна на емоционални аргументи. А нещата са много ясни и категорични. От 4 юни 2014 г. България има приета от МС стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2030 г. Това Решение на МС вече е част от правния мир на България. Оттук насетне всички документи и всякакви позиции, които трябва да регулират и развиват този процес, имат своята ясна нормативна база, върху която да стъпят. Това е факт, който странно защо се пренебрегва. Според мен тук вината е основно на Министерство на туризма, защото не отстоява собствения си документ, който е първоосновата за инвестиции в туризма. Тази стратегия освен че е приета от МС, не е оспорена от никого. Съгласувана е със Световната организация по туризъм, ЕК и браншовите организации в сектора. През трите месеца, в които тя стоя на сайта на министерството за публично осъждане, към нея нямаше нито едно възражение от екозащитници.
- Какво е записано в тази стратегия относно развитието на зимния туризъм?
- Трябва да сме наясно, че вече в два поредни програмни периода на ЕС водещата инициатива за инвестиции в туризма е публично-частното партньорство (ПЧП). Оттам ролята на държавата не е да прави инвестиции, а да създава условия за привличането им и те да са съобразени с общата политика на държавата и ЕС. Естествено е тя да отчита както интересите на държавата и инвеститорите, така и взаимната хармония между законите. Тоест, ако искаме да говорим за устойчиво развитие на туризма, то неизменно е свързано с опазване на природата. Абсурд е да се противопоставя - или природата, или туризма. Погледнете всички успешни държави, развиващи зимен туризъм. Проведеното от Европейския потребителски център проучване на ски курортите в Европа,
определя страната ни като една от най-подходящите за развитие на планински туризъм
Въпреки по-малкия брой на ски пистите в момента, в сравнение с конкуренти като Швейцария, Австрия и Италия, през последните няколко години страната ни е успяла да
модернизира ски курортите си. На този етап предлага и почти пълния пакет качествени услуги, които предлагат европейските курорти. Да не забравяме, че в нашите основни курорти - Банско, Боровец и Пампорово, вече са проведени над 20 състезания от европейски и световни шампионати. Разполагаме и с една от водещите школи за ски инструктори. Според проучването на признатия световен експерт Лоран Ванат, България има най-голям потенциал за развитие в ски туризма в Източна Европа. С възможност за нарастване на броя на скиорите с по 400 000 годишно. Дори в този момент, ако запълним капацитетите на ски курортите ни, сме в състояние да поемем веднага 1,2 млн. скиори или поне 2,5 млн. туристи. Но за това е необходимо да оптимизираме инфраструктурата. А ако разширим и пистите, можем да увеличим капацитета си още три пъти. Ванат казва, че у нас има потенциал за обособяване до 36 курорта, като 12 от тях могат да бъдат на световно и европейско равнище. България има рядкото съчетание между пет високи планини, 143 върха над 2000 м, голямата част от северните склонове на тези планини са подходящи и достъпни. И най-важното - имаме много повърхностни води, които могат да се впрегнат в направата на изкуствен сняг при нужда.
- Как във водещите ски дестинации е намерен балансът между природата и инвеститорите?
- Аз лично не мисля, че страни като Австрия, Италия, Швейцария и Франция и други не си обичат природата и я пазят по-малко от нас. Но това не им пречи да имат много повече ски писти и съоръжения от нас. В интерес на истината аз никъде не съм видял толкова агресивно поведение на природозащитниците както в България. Може би в етапа на подготовка на документи, планиране и проучванията за инвестиционен процес, там диалогът между природозащитници и вложители е много интензивен.
В този процес голяма роля играят и местните хора, за които туризмът е поминък
Затова и според мен природозащитниците трябва да се научат да излагат аргументите си първо пред тях. Хората в Банско, Разлог, Чепеларе, Смолян, Самоков са израснали с планината. И когато някой ги обвинява, че те се опитват да съсипят собствената си природа, това е обида към всички тези хора, които са я съхранили до този момент и са израснали с нея. Природозащитниците да не демонстрират на жълтите павета и на Орлов мост, което понякога правят съзнателно, защото това са чувствителните точки. Когато на даден министър му крещиш под прозорците, той дори и да не чува аргументи, чува шум. Затова нека отидат на място и да обяснят на местните хора. За съжаление у нас присъствието в инвестиционния процес на местните хора не е осигурено. Имаме два полюса - инвеститори, нарочени за капиталисти, които искат да печелят на гърба на природата, и природозащитници - по-големи католици от папата и ултрафанатици. В същото време аз съм притеснен от информацията, която има. А именно, че сдружения от страни, които са ни преки конкуренти в зимния туризъм, финансират организации у нас, за да атакуват проекти, които могат да се случат. А този сектор не само носи приходи, но и решава проблеми на развитието на регионите. Туризмът е ключова индустрия за България. По данни на ООН за 2013 г. секторът е акумулирал над 10,7 млрд. лв. в икономиката на страната.
Към туризма всички имат претенции, но той формира 13-15% от БВП
Докато галеното дете на толкова правителства от 20-30 г. - енергетиката, формира малко над 9% от БВП. Трябва да се намери златната среда между двете полярни мнения, но това може да се случи само с активна роля на държавата и местните хора. България има 110 лифта, Австрия, която е сравнима с нас по територия - 3028 лифта, Швейцария - 1774. Ски зоните у нас теоретично са 36, реално - 4 развити, в Австрия - 254, Италия - 349, Франция - 325. Нима те не си обичат природата?
Еколозите обаче твърдят, че не са против модернизацията по принцип, но искат гаранции, че новата инфраструктура няма да доведе до ново застрояване и до унищожение на природата.
Много често аргументите, които чувам срещу инвестиционни намерения мога да определя като "застраховка срещу евентуалност". В тях няма рационални и конкретни аргументи. А са възражения от рода "ама ние се притесняваме, че ако нещо се случи, то това ще доведе след себе си други, по-тежки последици". А трябва всичко това да се изчиства в диалог, още в етапа на проектиране, а не когато проектът стартира, да се блокира. Защото тогава тези, които искат да спекулират под маската на екозащитници, се превръщат в рекетьори. Само срещу 50 лв. можеш да заведеш дело в Административния съд и да блокираш дългосрочен проект. Нека да се провери за последните години колко инвестиционни намерения е имало у нас и колко са допуснати да се реализират. Ще се окаже, че 99% от инвестиционните намерения толкова дълго време са били бавени и мотани, че чисто и просто инвеститорът си е прекратил усилията в България и е отишъл да влага парите си другаде. Няма инвеститор в света, който да се разхожда в джоба с няколко милиона. Парите са горещи и се реализират там, където в момента има готови проекти и подкрепа от държавата и местните власти. Така че ние трябва да обърнем цялостния модел на инвестиционно проектиране у нас. Държавата и общините трябва да играят проактивно. Не да чакаме, когато даденият инвеститор дойде и да се чудим изведнъж какво да правим. Трябва да предлагаме варианти за инвестиции, със съответната проектно-сметна документация към тях, с предварителен дю дилиджънс, с бизнес проекти. Така че да предложим алтернативи на инвеститорите.
- Всъщност най-големият спор между природозащитници и инвеститор е в Банско. Защо точно там?
- Това, което за мен е изключително интересно е, че може би там са се наслоили някакви отношения. И затова Банско се е превърнало в мишена. Защото от чисто формално-правна гледна точка Банско е най-изчистеният казус. Това е единственият курорт, в който има концесионер, подписал легална концесия с българското правителство. Там има ясни облигационни отношения и всяка страна трябва да ги спазва. Банско очевидно отдавна вече е лицето на зимния ни туризъм и емблема изцяло на сектора и ние трябва да го оценим. Слабоизвестен факт е, че в Банско няма нито една стотинка европейски пари. Държавата и общината участват с апортни вноски от общо 12%, а 88% са частна инвестиция. Този модел е добър за ПЧП, ако страните седнат и уточнят всички тези проблеми, които стоят нерешени или будят по един или друг начин притеснение, какъвто е и съветът на премиера. Но когато нещо вече е решено и има своята нормативна история - към него не трябва да се връщаме. Защото ние сме царе да разглеждаме един и същи казус по пет пъти под различен претекст от различната администрация. В инвестиционния процес в цял свят е норма да има приемственост и обвързаност на процедурите между администрациите. Което дава сигурност и предвидимост на инвеститорите. Инвеститорът планира за десетки години напред, а не в мандата на едно правителство или кмет. Другото би се наричало спекулация, а не инвестиция. А в туризма е важно дългосрочното планиране и проекти, които предполагат реални инвеститори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
