Финансовият министър Петър Чобанов вчера излезе с позиция по мотивите на президента Росен Плевнелиев да наложи вето на текстове от бюджета. "Стандарт" публикува коментарът му със съкращения.
Ветото ще ограничи времевия прозорец, в който може да се привлече допълнителният дълг. Миналата година Симеон Дянков разполагаше с 12 месеца за 1,7 млрд. лв. Ние ще разполагаме само с 3 месеца, защото актуализацията ще влезе в сила най-рано в средата на септември, което ограничава възможните опции за привличането на ресурс. Негативната риторика, невярната и тенденциозно подвеждаща интерпретация на публичните финанси, в т.ч. особено по отношение на дълга, крие сериозни рискове от затруднения при пласирането на дълга, нарастването на цената на финансиране и оттам повишаване на разходите за неговото обслужване от бюджета. Материализацията на подобни опасения изисква осъзнаване и носене на отговорност от страна на тези, които са ги породили. Неслучайно тези изключително сериозни въпроси са в обхвата на оценката на кредитоспособността на страната и от международните рейтингови агенции.
Мотивите на президента за ветото имат чисто политически характер и са пример за явно политическо позициониране, което се разминава с функцията обединител на нацията.
Представяйки мотивите си, г-н Плевнелиев не отговори на въпроса защо в средата на 2010 г. е вносител на актуализация, която предвижда намаление на приходите с 1,9 млрд. лв., увеличение на разходите с 900 млн. лв., увеличение на дефицита с 2,8 млрд. лв. Тези стойности са в пъти по-високи от актуализацията на Бюджет 2013. Нещо повече, "непрозрачният" според г-н Плевнелиев резерв за непредвидени и неотложни разходи се увеличава през 2010 г. с над 1,1 млрд. лв. - над 4 пъти повече от сегашната актуализация.
Не са състоятелни аргументите на президента за оспорване на актуализацията на бюджета в частта на приходите. Данъчните приходи сериозно изостават от предвиденото в Бюджет 2013. При заложен ръст на данъчните приходи спрямо 2012 г. от 1,8 млрд. лв. (8,4%) изпълнението към края на месец юни отчита ръст от 379,6 млн. лв. (3,6%). Ако бюджетът не бъде актуализиран, заложените приходи не може да бъдат постигнати. Според действащия бюджет за останалите 6 месеца от годината трябва да се съберат с 1,4 млрд. лв. повече спрямо второто полугодие на 2012 г. Това означава да се постигне ръст на приходите с 13,7% спрямо второто полугодие на 2012 г. и то при ревизирана прогноза за растежа на БВП от 1,9% на 1%. Върху приходите влияе и невърнатото ДДС. Нормалните нива на ДДС за възстановяване трябва да бъдат 200-250 млн. лв. Невъзстановеният ДДС към 30 юни е 776 млн. лв., в т.ч. 319 млн. лв. просрочен ДДС и 457 млн. лв. текущ ДДС за месец май. От една страна, се налага извънредно да бъдат възстановени 500 млн. лв. ДДС, а от друга страна, деклариран ДДС за периода декември-май 2013 г. в размер на 450 млн. лв. не е събран. Най-голямо увеличение на несъбрания ДДС има за периода февруари-май - около 70%. Неплащането на поети от държавата задължения пречи на икономическото възстановяване. Това понижава доверието в държавата и поражда негативни последствия. А именно за разплащане ще отидат част от парите от актуализацията.
Загрижеността на г-н Плевнелиев към общините би била уместна, ако беше последователна. Да не забравяме, че той беше министър на регионалното развитие в правителството на ГЕРБ, което с актуализацията на бюджета през 2010 г. даде сериозен тласък на задлъжнялостта на общините, като този проблем не може да се преодолее и днес. Актуализацията през 2010 г. предвиди намаление на размера на трансферите към общините. В местните дейности просрочените задължения на общините са 154,7 млн. лв. Лимитът за новоемитиран дълг през 2013 г. се актуализира с 1 млрд. лв. поради извънредната емисия от 800 млн. лв., направена от ГЕРБ през февруари, която го изчерпва. Новият заем ще служи за попълване на фискалния резерв за постигане на минимално изискуемото му ниво по закон, както и за осигуряване на резерв за посрещане на предстоящите плащания в началото на 2014 г. А общият таван на държавния дълг с актуализацията не се променя. За съжаление, през последните години на фискалния резерв беше гледано единствено като на "касичка", от която само се вадят средства. Не беше осъзната основната му функция - резерв, имунна система на фиска, която гарантира неговата стабилност. Поради тази причина фискалният резерв трябва своевременно да се попълва, а не само да се изразходва.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
