Екипът на "Стандарт" се свърза с проф. Валери Стефанов, преподавател в СУ, във връзка с готвените промени в програмите по български език и литература.
- Проф. Стефанов, готвените проекти за промени в програмите по български език и литература породиха куп въпроси. Извън полето на скандалното - какво трябва да се направи?
- Списъкът с имената на творците и със заглавията на произведенията е само част от огромната работа, която трябва да се извърши. Трябва да е ясно разписано каква е обществената функция, която изпълнява литературата. Литературата, преподавана в средното училище, възпитава в ценности, създава пласта на хуманитарната култура. Без този пласт човекът е готов отново да започне да подскача по дърветата. Към днешния ден е повече от наложителна нуждата програмите да бъдат преосмислени и оптимизирани. Това означава да се пренапишат така, че преподавателите да могат да работят по-спокойно, а не да "препускат" из огромния корпус на "задължителния" материал. При едни претоварени програми и самите ученици се демотивират. Какво от това, че всички произведения стоят гордо в списъка, когато никой не ги познава. Трябват ни не само ценностно ориентирани, но и реалистично написани програми. Те трябва да помагат на участниците в обучението, а не да ги правят жертви на една маниакална взискателност.
- Допустимо ли е според вас знакови за литературата ни произведения да бъдат изваждани от програмите? Доколко интернет общността се впусна да защитава икони, които самата тя не познава?
- Точно това е проблемът, тази формална и периодично надигаща се защита на ценностите. Всеки иска да влезе в престижната роля на пазителя на Свещеното, но колцина са способни да отстояват ролята на тълкувателя, на обучителя? Пазим канона в училище не само защото искаме младите хора да станат "по-културни", а защото той е съдбовно важен ценностен ориентир за нацията. Вместо да вдигаме ревнив глас за списъците, защо не се замислим над суровата реалност в училище! Защо не вдигнем глас да защитим позицията на учителите! Защо обществото не се заеме да укрепи техния авторитет, да оцени по достойнство качеството на техния труд! Няма училище без качествени учители, това е фундаменталното условие, то е ориентир за всичко случващо се. Списъкът, колкото и да е пълен, знания не дава, ценности не пази. Как младите хора да разберат написаното във великите творби, когато четенето им е недостъпно като способност за ценностна ориентация, като умение за работа със сложно структурирани многозначни послания.
- Много се говори, че абитуриенти и кандидат-студенти не могат да създават свързани и смислени текстове. Реален измерител ли е матурата на качеството на образованието?
- Не само се говори, това действително е така. Причините са много и от най-различен характер. Една от тях е демотивацията - защо да полагаш усилия да се докажеш, когато системата е така нагласена, че да те пропусне! Ако все още нещо положително се случва в образованието, то не е поради мъдрата образователна политика и успешната "реформа", а поради факта, че все още се намират качествени учители, които си вършат работата. Слабограмотни хора, увенчани с шарени дипломи, са вече реалният "интелектуален" хоризонт на държавата. Те се водят, че са специалисти по нещо, а не са. Мост се строи от хора с реални знания и умения, а не от хора с празни дипломи. Когато няма кой да ни построи мостовете (в буквалния и в духовния смисъл на думата), самата държава ще се разпадне. Когато хората гледат само за себе си, Бог върви срещу всички. Редно е да помним тази максима, когато непрестанно се окайваме докъде сме стигнали и защо сме такива исторически непрокопсаници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
