Збигнев Бжежински
в. "Файненшъл таймс"
Всички знаем как започна Първата световна война. Натрупването на изолирани случаи на насилие дават ход на необратими военни операции, лишени от цялостна стратегическа насока и от по-голяма яснота на целите. Останалото е история: четиригодишно кръвопролитие, извършено в името на амбициозни цели, формулирани пост фактум от победителите.
Още не е късно да се предотврати повторно развитие на този сценарий, този път в Близкия изток и по-конкретно в Сирия. Аз подкрепих първоначалното решение на Обама да не използва сила в сирийската трагедия. Употребата на сила от страна на САЩ с цел да бъде отстранен от власт Башар Асад - за което толкова ревностно настояват някои от нашите приятели в Близкия изток - е безсмислена при липсата на реален консенсус за това както в Сирия, така и в Америка. Независимо дали ни харесва, или не, Асад не е склонен да приеме призивите на Вашингтон да се оттегли от поста си, нито пък е изплашен от безразборните опити на САЩ да организират ефективна демократична съпротива срещу неговото управление.
Оттогава бе постигнат пробив в много трудните ядрени преговори с Иран, в които САЩ и Русия си съдействаха с други водещи сили за преодоляване на препятствията. Човек би си казал, че следващата фаза ще бъде ново усилие за уреждане на сирийския проблем, този път с помощта на важни страни като Китай и Русия.
Вместо това Москва избра да се намеси с военни средства, но без политическо и тактическо сътрудничество със САЩ. Според някои информации Русия е предприела въздушни нападения срещу сирийски елементи, които са спонсорирани, обучени и екипирани от американците, нанасяйки
материални щети и причинявайки човешки загуби. В най-добрия случай това показва военна некомпетентност от страна на Русия, а в най-лошия е доказателство за опасно желание да се подчертае американското политическо безсилие. И в двата случая са заложени на карта бъдещето на региона и американският авторитет в Близкия изток. В тези бързо изменящи се обстоятелства САЩ имат една единствена реална опция, ако искат да опазят по-големите си залози в региона - да поискат от Москва да спре и да се въздържа от военни действия, които пряко засягат американски активи. Русия е в пълното си право да подкрепя Асад, ако толкова много желае, но всяко повтаряне на току-що случилото се трябва да доведе до ответни американски действия. Военноморското и военновъздушното присъствие на Русия в Сирия са уязвими, изолирани географски от родината. Русия може да бъде "разоръжена", ако продължи да провокира САЩ. Но по-добре ще е ако Русия бъде убедена да работи със САЩ в търсене на по-широк подход за уреждане на регионален проблем, който да се издига над интересите на една единствена държава. Ако това стане, дори ограничено американско-руско политическо и военно сътрудничество в Близкия изток може да доведе до положителен напредък в геополитически план: Китай може да поеме конструктивен ангажимент да парира опасността от по-голямо разпалване на Близкия изток. Пекин има значителен икономически интерес в това да предотврати по-широкомащабен конфликт в Близкия изток. Франция и Великобритания вече не могат да играят решаваща роля в Близкия изток. За САЩ е все по-трудно да го правят сами. Самият регион е разделен по религиозни, политически, етнически и териториални линии и се плъзга към все по-голямо насилие. Това изисква външна помощ, а не нова форма на неоколониално доминиране. Необходима е американска мощ, интелигентно и решително приложена в търсене на нова формула за регионална стабилност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
