Призовавам премиера и ДСБ да се разграничат от думите му, казва д-р Тунчер Кърджалиев
"Има 2 нови случая на нападение и побой над лекари. Дотук с приказките за това кой какви права имал. Ако някой е избрал да живее като скот - получава и правото да бъде третиран като такъв. От утре екипи на Спешна помощ ще влизат само след постигнато споразумение с местните "лидери на мнение" на общността за персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация или с екипи на полицията. Когато е възможно и ако е възможно." Тези думи на д-р Петър Москов взривиха обществото и накараха ДПС да поиска оставката му. Прав ли е министърът? Пред "Стандарт" отговарят шефът на здравната комисия ген. Стоян Тонев от ГЕРБ и колегата му в парламента д-р Тунчер Кърджалиев от ДПС.
- Д-р Кърджалиев, поискахте оставката на министър Москов, защо?
- В рамките на 3 дни българската общественост стана свидетел на 2 недемократични акта, които според ДПС са укорими не само заради съдържанието си, но и заради това, че са извършени от представители на политически партии с претенции за демократичност. С 3 изречения г-н Москов наруши поне 6 демократични норми. Една от тях е конституцията, в която се казва, че държавата закриля здравето на гражданите. Втората е Законът за здравето, в който се казва, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ. И не напоследно място - Хипократовта клетва. Това изказване е политическо харакири на база убийствени за демокрацията думи. Ако министърът не приема правовия ред - няма право на обществена длъжност и поемането на отговорността за публични решения. Когато си представител на цивилизована политическа сила и власт, си длъжен да говориш политически коректно и да решаваш проблемите. Отношение към тези слова дължат и излъчилата го партия и премиерът. Призоваваме ги да се разграничат от представителя си.
- Министърът се извини, това не е ли достатъчно?
- Според мен - само извинение няма да е достатъчно, за да компенсира вината си. Извинението ще бледнее на фона на този недостоен акт. Нека послуша съвестта си какво да направи, вътрешния си глас. Защото, какъвто и да е лекарят - аз вярвам в неговата съвест.
- И все пак проблеми с насилието над медиците съществува, защо го съдите толкова строго?
- Защото министърът стигматизира етнос по порочен и неприемлив за една демократична държава начин! В демократичните държави няма колективна, а персонална вина. Обратното са реминесценции от мракобесни години от времето на Втората световна война. Наказателната отговорност се установява от съд и се налага наказание по един и същи начин - независимо от етническата принадлежност. Никой няма право да нарича който и да е етнос "популация".
Нелепо е и предложението да се преговаря с ромски лидери - на база на какви принципи и правила те имат легитимност и носят отговорност и власт?
- Но освен политик вие сте и лекар, как възприемате посланието на министъра като такъв?
- Некоректно е посланието към българския лекар - то е директен апел да се прегази Хипократовата клетва. По-голяма част от лекарите, които министърът бащински нарича "моите лекари", няма да се гордеят да се чувстват такива, дори ще се срамуват.
- Как трябва да се постъпи с хората, които бият лекари?
- Човекът - хулиган, побойник, престъпник, нападнал лекар, не е анонимен - той е идентифициран и трябва да бъде съден за нападението. Но баща му, майка му, съседите и приятелите му - няма причина да се намесват. Незаконни действия в демократична държава не може да се премахват със симетричен порочен инструментариум - също незаконни и противоконституционни действия. Това е постулат на съвременното цивилизовано общество, това е аксиоматичен принцип на демокрацията по дефиниция! Искрено, дълбоко и съпричастно съчувствам на болката на унизения и угнетен медицински специалист, още повече, че преди 20 г. и аз съм работил в Спешна помощ и познавам този тип агресивно поведение на асоциални лица, омерзението, гнета и посегателството към собственото достойнство. Начинът да помогнем радикално обаче е чрез законови действия и законотворчество - затова единодушно приехме промени в Наказателния Кодекс преди 1 г., с които тези нападения се осъждат с "лишаване от свобода", както нападенията към длъжностни лица. Наказанието е диференцирано в зависимост от тежестта на провинението - от 3 до 15 г.
- Има ли държава и задължения обаче, когато става дума за ромите? Защо се наложи един двоен стандарт у нас?
- Цивилизационният начин за решаване на проблемите на ромите е тема за друга дискусия. Но замисляме ли се, че този "някой, който е решил да живее като скот", може да не е решил, а да е принуден, да е заставен да живее така. Това безспорно са глобални държавни въпроси с мащабен характер, непосредствено свързан с интегритета на етносите в обществото. Нещо повече - в този смисъл проблемът е меродавен за голяма част от европейските страни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
