Надпреварата за млад медик вече тече с пълна сила. "Стандарт" събира предложенията за най-добрите лекари до 40 г. у нас. Както и за болничните мениджъри, които им дават шанс да се развиват в България. Тримата първенци сред лекарите ще получат 1-годишни стипендии в размер на 400 лв. месечно. Инициативата е част от кампанията "Млад медик" на в. "Стандарт", която се провежда заедно с Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз (БЛС) и "Дарик радио". Критериите, по които ще се оценяват кандидатите, са разработени съвместно с БЛС и Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване" и можете да ги видите на сайта ни - www.standartnews.com. Всички номинации пращайте на електронния адрес: [email protected]. Крайният срок е 15 август. Очакваме ги!
Честата смяна на стратегии вкара медицината в задънена улица
Знанията трябва да се предават на младите, а не да се крият, казва доц. Добромир Димитров
- Доц. Димитров, защо избрахте да учите медицина?
- Причината е лична. Първият ми съзнателен спомен за среща с медицината е, когато бях на 8 години като пациент. В една трудна медицинска ситуация бях опериран, а възстановяването ми отне повече от 2 месеца. От тогава се влюбих и започнах да се възхищавам на медицинската професия. Увереност и кураж за реализирането на тази ми мечта беше дадена от учителите ми по биология и химия. Най-голямо вдъхновение обаче беше запознанството ми с проф. Александър Герчев. Един голям български хирург и ортопед - мир на праха му.
- Какво ви накара да се ориентирате към специалността, която сте завършили?
- Като пациент най-често съм бил в хиругично отделение и затова контактът ми с хирургията е от малък. А първата ми среща с онкологичната хирургия беше като студент в кръжока с ръководители доц. Байчев. и проф. Делийски. Техният подход, маниер, търпение и гласуваното доверие в развитието на младите ме задържаха в клиниката по онкологична хирургия.
- Вярвате ли в Хипократовата клетва, или смятате, че няма място за нея в комерсиализираното ни общество? Кой е най-важният принцип в нея според вас?
- Вярвам, разбира се. Хипократовата клетва е морален акт пред обществото, пациентите, колегите, който трябва да бъде в съзнанието на лекаря. Нашата професия винаги се е отличавала с присъствието на много професионален дълг, етика, човечност, колективност, милосърдност и безкористност. Факт е, че всички тези качества на съвременния лекар в България са поставени на изпитание. Липсата на ефективна здравна система и достойно заплащане са извинение за честото им нарушаване. Според мен от съвременна гледна точка важна част от клетвата е за предаването на знанията и опита на учениците ни. За съжаление срещам все повече примери, в които опитни лекари крият познанията и опита от израстващите специалисти.
- Като лекар кои са най-важните професионални принципи за вас?
- Компетентност, колегиалност, морал, толерантност, човечност, развитие, въвеждане на иновации и технологии. Лекарят трябва да е отборен играч. Добрият колектив, екипността и следването на общи принципи на работа осигуряват качествени здравни грижи и предпазват пациентите.
- Какво мислите за здравната система в България? Дава ли тя достатъчно възможности за добро лечение и за нормално практикуване на медицина?
- За съжаление през последните 20 години нямаше ясна стратегия каква здравна система искаме да имаме. Честата смяна на правителства, министри и стратегии ни доведе в тази "задънена улица". "Като не знаеш закъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде". Оттук нататък вече не може и не трябва да се пропускат дни и седмици без реформи, за да се направи "маневра" в посока на развитие и подобрение. Бих казал, че има отделни болници и клиники, които са "острови" на качествено, високотехнологично лечение ориентирано към пациентите, което отговаря на съвременните правила. Проблемът идва в това, че има друг тип здравни заведения, в които се следват остарели правила, управление и техники на лечение. През годините те са се напаснали на системата и са си станали самодостатъчни в техниките с консервативни похвати. Други се създадоха само да ползват финанси от здравната каса, а не за да предлагат нещо повече и по-качествено на пациентите. Това е реална беда. Здравната ни система е от затворен тип за новостите. Няма реални правила за това как, кой, къде и с колко средства може да въведе някаква иновация и съвремен подход на лечение или управление. Държавата не стимулира такива намерения. Получава се така, че за едно и също заболяване в болниците могат да се предлагат тотално различни диагностични и терапевтични решения. Това не трябва да е така. Има болници, между които и частни, където предлаганите услуги са на много добро ниво. Точно те успяват да произвеждат добри специалисти и млади лекари.
- Смятате ли да останете и да работите в България? Защо?
- Да, смятам да остана в България. Аз съм много привързан към семейството и приятелите си. Бил съм около 1 година извън страната за специализациите ми в Германия, Англия, Китай, Турция, Италия и др. Знам какво е носталгията. Зодията ми е такава. Шегувам се с някои колеги, когато заминават за работа в чужбина, че все някой трябва да ги посрещне след години, като се върнат в България, и да ги подкрепя. Предизвикателството е да останеш тук и да се бориш за промяна. Много е лесно да се адаптирам към работеща и подредена здравна система. Тук имам възможност да се занимават с клинична, преподавателска и научноизследователска работа. Много ме зарежда работата със студентите от кръжока по онкологична хирургия, който ръководя.
- Кои са основните пречки пред младите лекари у нас?
- Няколко са основните пречки. Първата и много важна е липсата на ясна перспектива. Никой не знае как ще изглежда, какви познания и умения ще има младият лекар след 1, 3, 5 години от трудовия си стаж и специализация. Дали изобщо ще може да започне тази специализация. В Германия и Англия има много строги правила за младия лекар и ако се справя с отговорностите си, е ясно какво ще се случи на определените периоди от неговото обучение. Крайният резултат е много добър - можещ, знаещ, съвременно мислещ млад лекар. Там има широко отворени врати на входа за започване на специализацията и много тесен изход за придобиването й. Повечето кандидат-хирурзи успяват да вземат специалност след 7-8 години, а не след 5. За тези 2-3 години в повече те покриват суровите количествени изисквания към тях за брой операции, манипулации и изследвания, като на финала стават изградени специалисти. В България трябва да вземеш специалност, за да започнеш да оперираш. В тези 7-8 години колегите на Запад успяват да защитят и докторската си степен с дисертационен труд. Така те доказват, че се развиват хармонично. Този дисертационен труд няма да е гарант, че колегата ще става професор, но показва начин на мислене, различен от императивното предаване на знания от опитен към млад лекар. Неговата клинична работа ще бъде базирана на научни доказателства, т.е. на най-новите, сигурни, качествени и минимално инвазивни методи за лечение.
Друг проблем е ангажираността на колективите към обучението на младия лекар. Обикновено той става един писарушко на документация. Не му се асистира за практичните манипулации под претекст, че здравната каса не разрешава. Ако младият лекар попадне точно в тези, затворени за новостите, колективи, придобива техния манталитет доста бързо. Финансовото заплащане е в пъти по-малко от това на Запад. В същото време работата и отговорностите, които ще имат, ще са сходни.
- Какво искате да се промени в здравната система у нас?
- Очаквам в най-скоро време да се въведе електронното здравеопазване. Да се изготви и спазва здравната карта на България. Да се промени моделът на финансиране - да се демонополизира здравната каса. Конкуренцията е много хубаво нещо. Трябва да се открият обективни модели за реалното остойностяване на услугите в здравеопазването. Да се даде възможност за приватизация на здравните заведения. Да се стимулират ръководствата и ръководителите, които подкрепят младите лекари. Държавата да създаде фонд за специализации и допълнителна квалификация на младите лекари в чужбина. Да се направи допълнителен държавен фонд, чрез който да се кандидаства за финансиране на иновативни и високотехнологични методи на диагностика и лечение. Да са разписани правила, при които този метод да е приложим в повече болници. Да се въведат методи за измерване удовлетвореността на пациентите от нашите грижи и това да е определящо при финансирането на болницата.
- Какво бихте казали на хората, от които зависят промените?
- Да седнат на една маса да дискутират, разговарят и дебатират. След това да изготвят една стратегия за развитие на здравеопазването в България, в която пациентът да е в центъра. Тя да се следва от всички правителства в период от поне 10 години.
- А на пациентите?
- Да знаят, че за лекаря професионалист те са най-важните. Да изискват повече от системата и политиката на управление на здравеопазването, а не от конкретния лекар. Трябва да търсят не име на лекар, а екип, на който да се доверят. Добрите екипи от лекари и медицински сестри ще им гарантират качество и сигурност по време на лечението. Те трябва да знаят, че съществуването на лоши правила и закони ни кара да изпадаме в доста критични ситуации, поставени между професионализма, морала, от една страна, и нарушаването на закона, от друга.
Доц. Добромир Димитров е на 35 години, завършил е медицина в МУ - Плевен през 2004 г. Средният му семестриален успех е 5.07, а общият успех от държавните изпити - мн. добър 5.20. През 2011 г. взема специалност по обща хирургия. Работил е в УМБАЛ "Г. Странски" в Клиниката по онкологична хирургия и в МБАЛ "Св. Марина" в Плевен, както и в Отделението по обща и гръдна хирургия. Съавтор е на 31 публикации и книги, има над 17 статии в списания с импактфактор над 2. Изнесъл е над 70 лекции или публични представяния в научни медицински форуми, като 3 от тях са в чужбина. Има 8 награди от национални и международни конгреси, както и препоръки от чл. кор. проф. д-р Григор Горчев, проф. Т. Делийски, проф. Ф. Орси от Италия, проф. Лиан Жанк от Китай. Семеен е, има две деца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
