- Съюзът на василевса с Умур бег превърнал войводата от васал в легендарният закрилник на българите от османците
- Йоан VІ Кантакузин плакал над посеченото тяло на достойния си противник
Митичната Родопа планина е родила множество легенди, песни и истории за митични певци, чудни самодиви, страховити чудовища и безстрашни юнаци. Но, една от тях оставя ярка диря в летописа на този край, преодолявайки вековете – историята за севастократор Момчил, един от първите българи, изправили се срещу османските нашественици.
Предполага се, че Момчил е роден през 1305 г. Няма сведения за произхода и семейството му. Но се знае, че бил близо 2 метра висок, защото според преданието бозал 5 години майчино мляко. Турският поет Енвери пише за него: „Приличаше на минаре!".
Притежавал великанска сила
– на двадесет години можел да прекърши 10-годишно дърво. Лъкът му бил направен от ясеново дърво, дебело колкото ръката му, а тетивата била от биволски ремък. С този лък Момчил пробивал щит на разстояние 300 разкрача. Като млад имал буен нрав, а по това време пограничните области на България и Византия били доста отслабени. Младият мъж се възползвал и започнал да се занимава с разбойничество, за което бил преследван от властите. Около 1340 г. византийския император Андроник ІІІ Палеолог му предложил да стане стратиот – прониар т.е. да получи поземлен имот, срещу което се задължавал да служи в императорската войска. Така Андроник се е надявал че Момчил ще прекрати разбойничеството, но това не се случило и юнакът избягал в Сърбия. Там бил привлечен на служба от крал Стефан Душан и управлявал като васал Пирот и околната област заедно със своите 2000 бойци.
В същото време във Византийската империя избухнала гражданска война. На престола бил малолетният Йоан V Палеолог и страната се управлявала от трима регенти:
императрицата-майка Анна Савойска и военачалниците Йоан Кантакузин и Алексий Апокавк. Но Анна заподозряла, че Кантакузин иска да завземе престола и го обявила за враг на империята. Така през 1341 г. в крепостта Димотика Йоан Кантакузин бил коронясан за император под името Йоан VI Кантакузин, с което се отприщила гражданска война, продължила цели 6 години. Околните владетели, сред които е и българският цар Иван Александър, разбира се, се опитвали да се възползват от конфликта.
Към 1343 г.
военните действия все повече се концентрирали в Родопите
и Йоан VІ Кантакузин решил да привлече Момчил юнак за свой съюзник. Още повече, че по същото време при василевса дошли пратеници от Родопите, които му заявили че ще му се покорят, ако Момчил стане техен управител. Така войводата бил назначен за управител на областта Меропа, включваща Западните и Средни Родопи, както и части от Беломорието. По това време юнакът вече имал солидна армия – 300 конници и 5000 пехотинци. Скоро след това Момчил се отправил на юг и завзел Ксанти, където установил своя дворец. Вече разполагал с 4-хилядна конница, с която подпомагал Кантакузин в борбата му с Анна Савойска. През 1344 г. василевсът го провъзгласил за севастократор. Скоро обаче Момчил развалил отношенията си с Кантакузин, защото византиецът се съюзил с турските орди на Умур бег. За да се отблагодари на турците, василевсът им позволил да плячкосват българските земи, което, разбира се, вбесило Момчил. Така от васал, войводата станал самостоятелен владетел на Беломорието и Родопа, защитник на мирното българско и гръцко население. Споменът за създаденото от него държавно образувание е толкова голям, че векове наред
столицата му Ксанти е наричана Царево
Същата година Момчил нападнал и победил турците в битката при Порто Лагос, като запалил част от вражеския флот. През юли пък изненадал византийските войски при Минеспол. В сражението Кантакузин бил ранен и едва успял да се спаси с бягство.
В началото на следващата година Момчил се оженил за болярка от Търновското царство на име Рада или Видосава и така войводата станал съюзник на цар Иван Александър.
През май 1345 г. Умур бег бил повикан от Йоан VІ Кантакузин и след продължителна подготовка двамата се отправили срещу Момчиловите владения, търсейки реванш за претърпените поражения. Силите само на турците наброявали 20 000 души. Срещу тях Момчил разполагал едва с 5000 конници. Войводата обаче разчитал да се изтегли в силната крепост Перитор (Боруград), недалеч от Ксанти и Бяло море. Но, в последния момент управниците на града затворили вратите пред Момчил, приютявайки само съпругата му и братовчед му Райко. Така войводата решил да приеме битката с превъзхождащия го враг и разгърнал войските си пред стените на крепостта. На 7 юли 1345 г. отрядът на Момчил бил атакуван от турските орди, които отхвърлили българите, убедени в победата си. Часове по-късно бойците на войводата контраатакували противника, но численото превъзходство оказало своето влияние. Постепенно българските сили били изтласкани към стените на Боруград, където Момчиловата конница не можела да се разгърне. Войводата
слязъл от коня си и лично повел бойците си
в атака. Боят бил продължителен и ожесточен, но българите не отстъпили, докато Момчил не паднал геройски в битката.
Храбростта на Момчил остава завинаги в народните песни и предания. Кантакузин плакал над посеченото тяло на достойния си противник. Не само пуснал безпрепятствено жената на Момчил и братовчед му Райко, но и ги ескортирал до границите на Търновското царство.
Според някои предания Райко заедно с оцелели бойци от Момчиловия отряд създал село Райково – днес част от град Смолян.
За потомци на Момчил се сочат последния владетел на Добруджанското деспотство – Вълко Добруджански, а по-късно и Стефан Караджа, и бележитият македонски комита Кръстьо Асенов. Безспорно
най-интересната роднинска връзка е с легендарния Вълчан войвода
За неговото имане се говори и до ден днешен. Според преданията в него има и съкровища от времето на Момчил.
Много са свидетелствата за почитта на родопчани към живота и делото на Момчил войвода. Един от начините името му да остане завинаги са географските названия. В негова чест е наречен град Момчилград, село Момчиловци и хижа "Момчил юнак". Връх Свобода и днес неофициално се нарича връх Момчил от местното население.
Вдигат паметник край Златоград
Двама професори тръгват по стъпките му
Паметник на Момчил юнак - Родопският цар, ще се извиси догодина на граничния пункт за Гърция край Златоград. Монументът ще бъде открит на 7 юли 2020 г., когато се навършват 675 години от смъртта на войводата. Средствата се събират с дарения. А 2020 г. обявена за година на Момчил юнак – Родопският цар. Начело на инициативния комитет за честванията е председателят на НС Цвета Караянчева. Участват още зам.-министърът на културата Румен Димитров, кметът на Златоград Мирослав Янчев, проф. Николай Овчаров, проф. Пламен Павлов, създателят на музея на Делю войвода и ареалния комплекс в Златоград инж. Александър Митушев и др.
Професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов пък започват научна експедиция по стъпките на Момчил юнак. Двамата учени ще посетят местата, които са били част от княжеството на великия българин – на територията на България и Гърция. Те ще търсят лобното място на Момчил край крепостта Перитеорион или Буруград. Според нашето разузнаване и днес част от нейните стени са запазени доста високо, но са погълнати от гъста гора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
