Електронното гласуване само ще стимулира купения вот
Юлий Павлов,
социолог в Центъра за
анализи и маркетинг
Цялата кампания около референдума, започнала миналата година, имаше определено политическа цел - да се активират настроенията срещу кабинета на Пламен Орешарски и да се издигне авторитетът на президента. Но и трите въпроса, които трябваше да бъдат предложени за гласуване на българските граждани, не бяха добре обмислени. Освен това твърденията в много медии през последните дни, че 570 000 български граждани са били изпързаляни, просто не са верни. Защото, ако наистина бяха толкова, референдумът отдавна да е минал и заминал съгласно закона. Но се оказа, че подписката е фалшифицирана и реалните гласове са 430 000.
Така че,
ако някой е изпързалян, това е президентът
на когото се наложи да вкарва в парламента въпроса за референдума. Защото политическите сили, които тогава го подкрепиха и тръгнаха да му събират подписите, в последния момент се замислиха за последствията, които можеше да има, ако двата отпаднали въпроса бяха представени за гласуване и вотът беше положителен. Видяхме как реформаторите одобриха единствено електронното гласуване. За останалите два въпроса или гласуваха против, или се въздържаха. Видяхме, че и ГЕРБ подкрепи отначало задължителния вот, но при прегласуването над 20 негови депутати просто не влязоха в залата, за да може този въпрос да отпадне. Това все пак бе добро тактическо поведение, защото победи здравият разум, що се отнася до задължителното гласуване. Имаше сериозна опасност 1/3 от българските граждани да се наложат над останалите 2/3. Второ, по принцип не може едно право да се превръща в задължение. И трето, изобщо не е вярно, че задължителното гласуване ще елиминира купения вот. Просто ще се увеличи предлагането на продажба на гласове и цената на отделния глас ще падне.
Аз лично обаче съжалявам, че отпадна другият въпрос - за засилване на мажоритарния елемент. Или, направо казано, за
въвеждане на смесена система по немски образец
при която няма изкривяване на вота и същевременно тя не оставя без шансове и малките партии.
Така, за съжаление, остана само въпросът за въвеждане на дистанционно електронно гласуване. Това до голяма степен обезсмисля референдума, а и поставя доста допълнителни проблеми, най-малкият от които е, че специално заради него трябва да се правят секции за избирателите в чужбина, да се съставят комисии и т.н. Освен това има становище на Конституционния съд, че електронното гласуване не може да гарантира тайната на вота и в този смисъл е противоконституционно. И създава още по-големи възможности за купуване на гласове.
Някои сравняват дистанционното гласуване с банкирането. Само че въобще не е така. Човек, като банкира, има грижата да осигури тайната на операцията. Докато като гласува, няма нищо против да спечели пари, като продаде гласа си. Така че, ако избирателите кажат "да" на дистанционното електронно гласуване, това само ще улесни купения вот. Сега купувачът на гласове няма възможност за пълен контрол, колкото и да обикаля секциите, за да следи дали избирателите гласуват "правилно". А и може да има неприятни срещи с полицията. Докато при електронното гласуване просто ще напазарува идентификационните кодове, ще седне зад компютъра и ще пълни електронната урна. Както каза проф. Михаил Константинов, цели ромски махали няма и да знаят, че са гласували.
Така че дебатът около референдума не е приключил. Предстои да видим какво ще реши окончателно Конституционният съд.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
