Суровият и героичен труд на депутатите има една хитра особеност. Често в хода на законотворческата работа те се вторачват в точките и запетайките, като същевременно изтърват от поглед голямата картина. Когато има порой от предложения и се налага да се постига съгласие между различни фракции точка по точка и алинея по алинея, се получават недомислици и противоречия между отделните членове. Този парадокс с пълна сила се развихри при прекрояването на Изборния кодекс. Преговорите на парче и стремежът да се угоди на всички капризни парламентарни групи доведе до създаването на уродливо творение, излязло сякаш от делириум на пернишки пияница.
За няколко дни депутатите тотално преобърнаха правилата на играта между избиращи и избрани. Дори и политолозите с най-бързи рефлекси не успяха да уловят и коментират целия набор от гласувани щуротии. Един от най-ярките примери е вменяването на задължителното гласуване като "граждански дълг" и едновременно с това ограничаване на вота в чужбина до територията на дипломатическите мисии.
"Дали да не въведем задължително гласуване в пленарна зала и задължително присъствие на депутатите за всички пленарни заседания? Който два пъти пропусне заседание или гласуване, да изхвърча от парламента?", пошегува се известният блогър Комитата. Твърде нахално е Народно събрание, станало
пословично с гласуването с чужди карти
и присъствието на двайсетина дремещи на пленарни заседания, да задължава гражданите и да ги заплашва с лишаване от избирателни права в случай, че ги домързи да се разходят до урните. Не е справедливо и гражданите да бъдат изкуствено разделяни на две категории - с права и без права.
Другият голям гаф е въртележката с референдумите. Досега в сила беше изискването допитванията да се провеждат заедно с изборите, когато се падат в една и съща година. Миналата седмица се гласува точно обратната процедура. След вчерашните помирителни совалки на премиера Борисов стана ясно, че се върви към вариант президентът да решава дали референдумът да върви заедно с вота или не. Духовете разбуни и орязването на една от малкото работещи идеи - създаването на избирателен район "Чужбина", вместо гласовете на българите в странство да бъдат разхвърляни по случайни формули в няколко района. Досега тази технология създаваше напрежение най-вече със струпването на гласовете от Турция и изкривяването на резултатите в различни райони.
Управляващите сериозно се канят да настъпят мотиката и с електронното и машинното гласуване. След протакането му нараства вероятността да бъде въведено на юруш още за президентския вот през есента. Без да бъде изградена качествена информационна система, недопускаща съмнения за манипулиране на вота, гласуването по интернет може
да се окаже бомба със закъснител
която ще избухне в лицето на управляващите, които така или иначе носят отговорност за организацията на изборния процес.
Вероятно ще бъде отменена и приетата прибързано забрана за публикуване на социологически сондажи преди изборите, лъхаща на средновековно мракобесие.
Още е рано да се каже какъв ще бъде крайният продукт - не е изключено президентът да удари вето и кодексът да се върне за ново кръгче при депутатите, на които дотогава може да им дойде друг акъл. В крайна сметка Конституционният съд също ще има шанс да удари балтията на някои от най-налудничавите нововъведения.
За ГЕРБ, които лекомислено влязоха в капана на дребните договорки, вече са налице видими негативи. Надигат се протестни подписки, зреят и улични бунтове. Десните и левите им партньори във властта ги плашат с напускане. Изказват се гръмогласно опасения, че се готви връщане на комунизма и ограничаване на демокрацията.
Не е ясно дали си струва да изсърбат попарата на обществената критика само, за да угодят на дребните сметки на патриотите и да вкарат в девета глуха предложения от Слави референдум.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
