София. Четвъртата от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, лекари, администратори, експерти и политици в сградата на БАН по темата за здравеопазването.
Изказванията на основните панелисти четете резюмирани тук
Ето какво казаха политици и представители на граждански и неправителствени организации след основния панел на дискусията:
Проф. Надка Бояджиева от "Патриотичен фронт" заяви: "Ние сме за качествено здравеопазване за всеки българин. Ние водим позитивна кампания и не сочим с пръст предишните управляващи". Според нея основните проблеми са качеството на образованието по медицина и това, че новозавършилите лекари не остават в България. По думите й трябва да се уредят въпросите за специализациите на медицинските кадри в България. "Лекарствената политика е сериозен гвоздей в здравеопазването и ние ще работим за нея", заяви представителката на патриотичната коалиция. И се обяви за принципи и правила, които трябва да се спазват, за консенсус и разбирателство.
"Лекарите по принцип сме добри хора и лесно се манипулираме. Измества се центърът на нашите задачи", каза ген. Стоян Тонев, представител на ГЕРБ. "На първо място е пациентът, на второ е качеството на лечението и отговорността на лекаря", катеогричен бе той. И призова: "Да направим така, че пациентите да получават по-качествена грижа". Ген. Тонев обяви, че в последните няколко месеца е събирал изказвания на министри и изявени личности в сферата и в 90% от случаите има пълно съвпадение във вижданията, независимо от политическите симпатии или професията. "Само лекарите могат да променят ситуацията. Аз съм представител на ГЕРБ, но по-точно съм представител на лекарското съсловие и на пациентите", смята той. "Процентът на лекарите, които гласуват, е най-ниският сред хората с висше образование. Ние, лекарите, трябва да научим хората така да живеят и така да се лекуват, за да бъде всичко както трябва. За когото гласуват лекарите, той ще спечели", заключи ген. Тонев.
Д-р Нигяр Джафер от ДПС цитира предизборната програма на движението, в която се казва: "Ако няма консенсус в българския политически живот, нещата в здравеопазването няма да се променят към по-добро". "Ако няма консенсус, трябва да се стремим поне към широко съгласие", продължи тя. Според нея не е намерен подход и правилна гледна точка към това дали са малко или много парите в здравеопазването. В програмата на партията фигурира промяна на модела на финансиране на здравето. Една от мерките е държавата да намали броя на здравно неосигурените и да внася реално поне половината вноска на осигурените от държавата, като да се започне от държавните служители. В програмата са заложени и всички атрибути на електронно здравеопазване - електронно досие, електронна здравна карта, електронни направления, електронни рецепти и т.н., цяла информационна система. Планира се и промяна в спешната помощ, където най-важни са хората, после линейките и апаратурата. Националната здравна карта трябва да се погрижи за неправилното разпределение на болниците. "Има няколко принципа от които не бихме отстъпили", отсече Нигяр Джафер. Всички граждани, независимо къде живеят, имат право на достъп до качествено здравеопазване. Профилактиката, скринингът и ранната диагностика да минават като червена нишка през всички национални програми - плащаме най-много за лечение в късен стадий на заболяванията, когато то нее и много ефективно. Младите лекари трябва да имат достойно заплащане, кариерно развитие, да се легализира режимът на специализациите. Трябва да се възстанови единството на системата, отделните звена да комуникират и да работят заедно за пациента. Липсва цяло звено - хосписите за долекуване, където се представят медико-социални грижи. Нигяр Джафер призова след изборите всички политически сили да седнат и да се разберат за всички необходими мерки. "Крехкият консенсус е, че нещата са толкова зле, че повече не може да продължава така", обобщи тя. И заключи, че трябва да се предприемат болезнени стъпки, от всички партии заедно.
Д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ коментира: "Има много общо между всички нас, които се изказваме тук, идеята за консенсуса от дълго време кристализира". Съгласието трябва да бъде първо експертно, после обществено и категорично надпартийно, цитира тя програмата на партията. "Лесно се пишат програми, проблемът е реализацията", отбеляза Дариткова. "Трябва да гледаме глобално на системата, когато правим промени на едно ниво, това дава отражение на другите нива", посочи тя. И отбеляза, че е необходимо да обърнем внимание на здравеопазването не само като политика, а като медицина. Квалификацията на кадрите и персоналната им отговорност дават отражение на облика на цялата система, затова трябва продължаващо обучение, квалификация, специализация на младите лекари. Националната здравна стратегия трябва да бъде преработена и да й се даде нормативен облик. "Всички сме съгласни, че трябва да има реформа, но трябва да разпишем конкретни стъпки и да се съгласим на политическа воля те да се случат", обобщи Даниела Дариткова.
Доц. Стайко Спиридонов от АБВ се спря на най-спорните според него моменти. "Болниците ли са много, леглата, хоспитализациите, или финансирането е малко?", запита риторично Спиридонов. Болниците според него не са много, но трябва да се определи с националната здравна карта минималният брой легла за даден регион, да се либерализира системата и да се вкара повече държава в контрола на пазара на медицинските услуги - отново парите да вървят след пациента, тогава ще се определи колко легла и кои болници в кои региони са необходими. "Има срив във взаимоотношението пациент-лекар-общество", категоричен бе представителят на АБВ. Според него лекарското съсловие трябва да вземе в свои ръце контрола, финансовото договаряне и определянето на стандартизациите и затова са необходими нови функции и нова структура на Българския лекарски съюз. "Всички сме потенциални пациенти - обществото е задължено да подсигури своите пациенти", заяви той. НЗОК трябва да си върне собствената визия като национален фонд и да добавя надграждане като допълнително здравно осигуряване. Младите лекари трябва да получават три минимални заплати, за да ги хванем и да останат тук, са вижданията на АБВ.
Проф. Красимир Мурджев от БСП-Лява България съобщи, че консенсус е имало по различни становища в парламентарната комисия по здравеопазване и трябва да се започне от това, за което всички са съгласни - електронното здравеопазване, достъпа на всички пациенти до качествено здравеопазване, а по-нататък в процеса е възможно да се оформят различия. За да се стигне до политическото решение, трябва да има консенсус между по-ниските ведомства, съсловни организации, експерти и лекари, отбеляза той. "Политиците трябва да слушат повече, отколкото да говорят", заяви Мурджев. По думите му политиците не могат да дадат отговори, те трябва да вземат решения на базата на съветите, които получават от специалистите от съсловието.
Д-р Илко Семерджиев, кандидат-депутат от Коалиция "Десните", който бе лицето на здравната реформа в края на миналия век обясни, че тогава тя е направена с консенсус. "На първо място трябва да стои отговорността - който прави лоша реформа, да си поеме отговорността за нея", категоричен бе той. И обясни, че от създаването на НЗОК през 1999 г. има редица нарушения на законите и заради това системата не върви добре. "Изпълнителната власт отказва да поеме отговорността за изпълняването на закона", заяви Семерджиев по повод информацията, че има над 800 000 неосигурени граждани, които подлежат на осигуряване. Той съобщи още, че НАП взема 3 млн. лв. комисионна от бюджета на НЗОК за това, че събира здравните вноски, и се обяви за прекратяване на тази практика. Напомни, че трикратните трансфери на резервите на бюджета на НЗОК към държавния бюджет са създали голям дефицит, както и преместването на излишъците от собствена сметка към държавния резерв. Илко Семерджиев посочи негативите от промяната на формата на управление на Здравната каса, както и това, че държавата не внася в пълен размер вноските на осигуряваните от нея лица. Той завърши с искането да се изисква от всички политици приемственост в законите и отговорност в спазването им.
"Здравеопазването и образованието са основата на един социум и ние сме длъжни да се фокусираме върху тях", каза д-р Зорина Петрова, кандидат-депутат от Движение 21. "Ние сме неизвестни кадри, но сме се реализирани в нашите професии. Програмата ни се придържа към същите основни приоритети в здравеопазването. Грижата за здравните кадри е препратката между здравната и образователната система", каза тя.
Владимир Найденов от Националната браншова стопанска камара поиска да не се облагат с ДДС лекарствата, плащани с обществени пари. Той обяви, че заедно с колектив е изготвил и защитил с патент информационна система, но е нямало интерес към нея и скоро България ще трябва да я закупува от друга държава.
Милка Василева от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи посочи, че освен лекарите, професионалистите по здравни грижи са ключов фактор за системата. По 1000 медицински сестри и други професионалисти на година напускат страната, за да работят в чужбина, съобщи тя. Предложенията на организацията трябва да бъдат чути в спешен порядък, иначе системата ще изпадне в колапс, заплаши тя.
"Малките стъпки са много важни за пациентите", заяви Пенка Георгиева, представител на пациентска организация "Заедно с теб". Тя съобщи, че НЗОК плаща хотелски разходи за рехабилитацията на деца с детска церебрална парализа, а те стоят само по 40 минути в съответните медицински центрове. "Необходими са малки нормативни промени, а случаите са много", коментира тя примерите от практиката. също така съобщи, че се закрива детската реанимация в УМБАЛ Пловдив, тъй като няма лекари.
Д-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ заяви: "Искаме политиците да ни докажат, че сме приоритет, както постоянно повтарят". По думите й не трябва да копираме нечий модел, а да се опитаме да направим истинска спешна помощ. "Всеки министър пише нова концепция и не се следват общи стъпки, тъпчем на едно място", изрази огорчение тя. Освен политически консенсус, са необходими нормативни промени - съществува абсурден медицински стандарт, според който всеки пациент е спешен, обясни Кателиева.
Надежда Тодоровска, зам.-директор на БЧК, посочи, че липсва препратка между отделните сектори - социална и здравна част. Реално ще се спестят много разходи от спешната и болничната помощ чрез системата за домашни грижи. БЧК има такъв проект, който се нуждае от легитимиране от Народното събрание, обясни тя. Медицинските сестри в момента нямат право да извършват домашни посещения и манипулации - това се прави и сега, но в сивия сектор, посочи Тодоровска. Според нея здравната грижа трябва да се надгради със социални асистенти. БЧК се бори за това парамедик да не е непозната дума в България и парамедиците да се ползват със заслуженото уважение в обществото.
След първия панел думаха взеха представители на Гражданска инициатива "Млади лекари за младо здравеопазване". Те излязоха на сцената с червен куфар, символ на напускането на страната от стотици млади лекари всяка година. Емануил Найденов посочи проблема с кадровия дефицит. "Младите лекари бягат заради старите мениджъри", заяви той. Към мнението му се присъедини Симеон Георгиев, студент по медицина с думите: "По-голямата част от моите колеги, да не кажа всички, са се насочили към чужбина. До 2020 г. няма да има лекари, които да лекуват болните в България и тогава всичко, за което говорите тук, няма да има смисъл".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
