20% по-малко ще бягат на запад след промените при специализациите, смята д-р Емануил Найденов
Кризата с лекарите у нас става все по-голяма. За да задържи част от младите медици в България, здравното министерство (МЗ) инициира промени в Наредба 34, с които ще принуди болниците да наемат на трудов договор специализантите срещу някаква заплата. Освен това се предвижда да се разшири броят на лечебните заведения, където те могат да се обучават. Ще спрат ли тези промени текучеството на млади лекари и какво още трябва да се направи? Попитахме д-р Емануил Найденов, представител на сдружението Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване".
- Д-р Найденов, как младите лекари посрещнаха 2015 г.?
- Изпратихме 2014-та с огромни надежди и реални постижения, а сега очакваме 2015-та с притеснение дали те ще се оправдаят. Защото едно е да се вземе ясно решение за промени в Наредба 34, но ние сме наясно, че въвеждането й ще се изправи пред едно статукво в здравеопазването. Това може да доведе до много скрити проблеми, част от които сега още не забелязваме. Притесняваме се, че ще има резистентност за въвеждането на наредбата от страна на болниците и университетите.
- Кои са тези проблеми?
- Това, което очакваме като проблем, са т.нар. случаи на заварено положение, става дума за около 3200 специализанти, които вече се обучават. Голяма част от тях се финансират от техните родители. Тоест, това са огромната група млади лекари,
които си плащат, за да работят
Има предвиден механизъм те да се възползват от промените, но не е ясно дали той ще сработи. Има възможност за финансиране на тези специалисти и по европрограма.
- Притеснявате се дали директорите на болници ще вземат специализанти заради това, че ще трябва да им дават заплати ли?
- Да, има логика мениджърите да се притесняват, защото в момента трудът на младите лекари не се оценяваше по никакъв начин от здравната каса. Директорите нямаха основания да получават приходи оттам заради това, че в болниците работят млади лекари. За да се промени това, трябва да се коригира законът за лечебните заведения. Надявам се желанието на здравното министерство да оправи нещата да срещне разбиране навсякъде.
- Какво друго трябва да се промени, за да може касата да плаща на болниците, ако в тях работят и специализанти?
- Медицинските стандарти, в които трябва да се напише какво може да прави един специализант в неврохиругията например. Затова също има разбиране от страна на МЗ.
- Каква част от тези 3200 специализанти работят без заплата?
- Конкретна цифра не знам, но преобладаващата част са с външно финансиране. Общо взето, количеството кореспондира с цифрата от нашата анкета на специализантите, които искат да емигрират - 65%. Друг проблем обаче е, че местата, в които може да специализираш, са много малко - университетските болници и големите областни болници. По този начин лекарите от по-малките населени места трябва да се преместят, за да се обучават. След 5 г. на друго място те едва ли ще се върнат в родните си градове. Така се получава
обезкръвяването на провинцията от кадри
което води до болезнени проблеми. В това отношение системата се държи на патерици в цялата страна. Дори в болница в София има прецедент с лекар, който е на граждански договор, а е на 98 г. Договорът е сключен само за да се изпълнят изискванията за наличието на кадри в болницата. Това не е решение.
- Промяната, с която и на общинските болници се дава право да са бази за обучение, ще реши ли проблема?
- Да, това ще съживи системата. На местно ниво директорите могат да дадат конкурентни възнаграждения и да привлекат млади кадри в лечебните заведения.
- Няма ли обаче така да падне качеството на обучение?
- За тази цел ще има модули, които специализантите ще бъдат длъжни да посещават в лечебни заведения от най-висше ниво на компетентност. Това ще гарантира, че ще се запознаят и с други заболявания. Самият изпит за специалност също няма да се провежда в общинската болница.
- Какво е заплащането в момента на специализантите, които го получават?
- Като се тегли чертата - след данъците, осигуровките и таксата от 180 лева за обучение, им остават около 200 лева на месец. Иначе нето получават две минимални работни заплати.
- Ако това е средното заплащане, има ли шанс промените да спрат изтичането на млади лекари в чужбина?
- Да, защото досега и това го нямаше. Повечето от тези 3000 души получават пари от своите родители.
- В Германия стартовата заплата е около 2000 евро, как ще спре изтичането?
- Така е, но сега поне ще се забави изтичането. Ако в момента 80% от абсолвентите напускат, занапред този процент ще стане 60%. Но трябва да се положат още много усилия, за да стане системата ни атрактивна за младите лекари, защото парите не са единственият проблем.
- Кога младите лекари започват да получават нормални заплати?
- Нормални заплати у нас няма. Затова не е учудващо, че според нашата анкета около 44% от младите специалисти искат да напуснат страната. Но заплащането не е единственият проблем за тях, в Германия системата работи като добре смазан механизъм, има ясни правила за израстване в кариерата, за всичко, а тук такива липсват. Дори напротив - има мачкане на инакомислещите, случват се доста демотивиращи неща.
- Например?
- Например вижте как у нас човек придобива академична длъжност - как става доцент, професор, член кореспондент и т.н. Правилата са доста субективни - има хора, които са с критичния минимум преподавателска и научна активност, и то на местно ниво, но стават доценти или професори
бидейки синове или дъщери на съответните феодали
в медицинските специалности. А в същото време има колеги, които са с над средния европейски актив от научни публикации и постижения, но дори не се пускат до това да станат асистенти.
- Самото обучение на младите лекари добре ли е уредено?
- Не, има пропуски. Ако трябва да говорим нещата директно, е въпрос на късмет да попаднеш при някой, който иска да те учи. Защото в момента преподавателите получават ниски възнаграждения и няма критерии за това какво дават срещу тях. Самата система е изнервена, качеството на преподаване се компрометира. Няма гаранции, че специализантът ще получи това, което трябва.
- Кога и как тогава лекарите се научават да работят?
- В Западна Европа има една крива на обучение, която се пречупва на 40 г., така е и у нас. Тогава придобиваш самочувствие, че можеш да работиш сам и все още не си уморен да го правиш.
- А кога се изморяваш?
- Когато името ти започва да работи за теб, но ти спираш. Не го пожелавам на никого. Според мен ние не трябва да съдим за някого по авторитета му, а по неговите дела.
- В България има ли добра база, за да се развиват и да лекуват медиците?
- Тук в "Св. Иван Рилски" базата е много добра, самата клиника по неврохирургия е много над средноевропейското ниво. Но като цяло в болниците има недостиг на модерно оборудване, а младият специалист има нужда да се докосне до новата техника, не само да слуша за нея.
- Кои болници са по-добри бази за обучение - държавните или частните?
- Условията в някои частни болници превъзхождат далече държавните. Според мен
трябва да има пълно раздържавяване на сектора
- както на НЗОК, така и на лечебните заведения. Нужно е всичко да се постави в условията на реална конкуренция. Тогава, ако имаш 200 млн. дълг, ще отпаднеш от пазара автоматично.
- Как минава ежедневието на един млад лекар?
- Работата е 24 часа в него, щом си се посветил на тази професия, няма как да е различно. Не можеш да забравиш пациентите си, след като излезеш от болницата, ти ги носиш в съзнанието си. Това е лекарската професия, това е нещото, на което казват призвание. За да си добър лекар, трябва да си такъв.
- Какво очаквате да ви се случи в професионален план през 2015-а?
- През 2014 г. в тази болница много съвременни техники станаха рутина, друг е въпросът, че не получават нужното финансиране. Мога да кажа, че здравеопазването у нас не е толкова лошо в сравнение с други страни на изток от нас, където средната продължителност на живота е под 50 г., а основната причина за смъртността са травмите. Там с много малко ресурс можеш да промениш много качеството на здравеопазването, а ние тук с много ресурс можем да променим малко качеството. Интересното е, че в страни като Камбоджа можем много да помогнем, ако обучим техни лекари. В момента имаме официална покана оттам, да отидем в тяхната столица и да създадем екип по неврохирургия. Имаме подкрепата от нашата болница, но ще потърсим такава и от здравното министерството, защото това е международен проект и изисква по-голяма сигурност, а не самодейност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
