"Трябва" е вълшебната думичка за шефа на ВМА проф. Николай Петров
Член-кореспондент е поредната престижна титла, която настоящият шеф на ВМА - бригаден генерал проф. Николай Петров, прибави към впечатляващата си професионална биография. Кариерата на 55-годишния военен анестезиолог започва през 1985 г., когато завършва медицина във Варна и влиза в структурите на Военна болница. Първо в Бургас, а след това в София.
През 2004 г. проф. Петров става началник на Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение към ВМА, а 3 г. по-късно е и зам.-директор на болница. Сам се шегува, че с професията си на военен лекар е сбъднал едновременно мечтите и на двамата си родители. Майка му искала да стане доктор, а баща му - офицер. Най-важната дума за него пък е "трябва". Затова и най-много мрази да чуе "не ми се прави".
Дългият му стаж в здравната система и чувството му за дълг през 2013 г. го изстреляха директно в най-горещия стол на системата - този на здравния министър. Той ръководи ведомството по времето на служебния кабинет начело с Марин Райков. Там отиде с желанието да сложи ред и да успокои сектора. Няколкото месеца обаче нямаше как да му стигнат за кардинални промени. Спокойно можем да кажем, че той е и един от хората, на които президентът Росен Плевнелиев има голямо доверие. След като веднъж му повери цялата здравна система, държавният глава след това му даде шефството на една от най-големите болници в страната - ВМА. От средата на миналата година професорът пое ръководството й и сега има достатъчно време да сложи ред в нея и да намали дълговете й. Проф. Петров е и сред любимците на самата медицинска гилдия. През 2012 г. той беше удостоен с престижната титла "Лекар на годината" от съсловната организация на медиците. Освен това има признанието на колегите си и в международен план. Той е вицепрезидент на Световната асоциация по интравенозна анестезия.
Зад впечатляващата професионална биография и много титли обаче се крие и много работа. Телефонът му не спира да звъни денонощно, а с времето му на практика разполагат най-вече неговите пациенти. Затова може би има угризения, че не му остава достатъчно време за семейството и нещата, които обича. А сред тях са както срещите с приятелите, така и акордеонът. Музикалната му дарба е наследство по майчина линия. Негова леля е известната българска певица Янка Рупкина. Самият той признава, че когато свири, изпитва най-голямо удоволствие. Трите му деца също имат музикална дарба, така че има надежда някое от тях да се посвети на музиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
