Майкъл е ментор на новия ми роман, който ще излезе в САЩ, казва Мирослав Пенков
Майкъл Ондатджи, един от най-големите писатели в съвременната световна литература, е в България. Днес той ще раздава автографи на българските си почитатели в столичната книжарница "Хеликон-България" на бул. "Цар Освободител" от 18,30 часа. На книжния пазар излязоха тези дни две негови книги - ново издание на класиката "Английският пациент" с твърди корици и последната му, "Котешката маса", публикувана на английски през 2011 г., издадени у нас от Лъчезар Минчев.
Визитата на Ондатджи в България е по програмата за насърчаване и обучение на млади творци от утвърдени и опитни техни колеги на швейцарската компания за луксозни часовници "Ролекс". Прочутият канадец е ментор на живеещия в САЩ талантлив български писател Мирослав Пенков и го напътства в работата по романа му "Именник на въображаемите ханове". Авторът на "На Изток от Запада" също ще присъства на срещата в "Хеликон-България".
"Майкъл Ондатджи е забележителна фигура. Няма много други като него. Само да го слушам да говори, не само за писането, ще ми бъде полезно. Ако си писател, се учиш цял живот", категоричен е Пенков, с когото разговаряхме в началото на месеца, дни преди да се завърне в родината.
- Мирославе, къде те намирам в момента?
- Есенният семестър започна с пълна сила, така че ме намираш в Далас, Тексас. Самата есен обаче все още е само далечен мираж. Огън и жупел гори треви и храсти, топи пластмаси и асфалт. Градусите и по тъмно не падат под 30, а вечер ни хапят комари виросопреносители.(бел. ред. става въпрос за края на август). И тази година ни споходи западнонилска болест. С други думи -климат идеален за писатели. Да си стоят вкъщи и да пишат. Лятото прекарах в редакция на романа, по който работя от дълго време насам. Работното му заглавие е "Именник на въображаемите ханове."
- Разкажи ми каква е историята на връзката ти с Майкъл Ондатджи?
- Програмата "Ментор и протеже" е една от причините да бъда безкрайно благодарен на съдбата. От 2002-ра насам, на всеки две години, компанията събира знаменити личности от сферата на танцовото изкуство, киното, литературата и музиката с начинаещи, но обещаващи творци, които тепърва започват да градят кариера. Тази година литературният ментор е Майкъл Ондатджи. В предишни години такива са били нобелови лауреати като Марио Варгас Льоса, Тони Морисън, Уоле Шоинка, сър Колин Дейвис, Брайън Ено, Мартин Скорсезе. Първо всеки ментор обрисува профила на младия творец, с когото би желал да работи. Дали пише поезия или проза, какви теми разгръща. И на базата на тези предпочитания анонимна комисия в Женева избира 18-20 възможни кандидати от цял свят. Те получават покана да подадат документи - сериозен брой есета, извадки от публикувани и непубликувани текстове.
- Какво спря вниманието на канадския писател върху теб и какво значи, че ти е ментор?
- Аз кандидатствах не само защото да пропусна тази възможност би било глупаво, а защото Майкъл Ондатджи ми е от най-любимите съвременни писатели. Категорично не очаквах от "Ролекс" да ме потърсят допълнително. Ако черногледството е силно българска черта, то аз в това отношение съм от най-видните българи. За щастие обаче получих покана да пътувам до Ню Йорк и там да се запозная с още трима финалисти и със самия Майкъл. Ню Йорк - голям град, голяма мръсотия. Ондатджи - сърдечен и мил човек. От онзи рядък вид гении, които не плашат с ума и начетеността си, а напротив - предразполагат и омайват. Срещата ни премина отлично, но то е невъзможно съприкосновението очи в очи с такъв човек да протече другояче. Като се прибрах в Тексас бях убеден, че от компанията повече нищо няма да чуя. Обадиха ми се след седмица да ми кажат, че Майкъл е избрал мен.
- Как ще премине престоят му у нас?
- Майкъл Ондатджи е от онези висококалибрени писатели, които много ги канят по света и много пътуват. Да перифразирам бай Ганьо, той, Майкъл "що свят е изръчкал." И при все това не е идвал нито на Балканите, нито в България. А един от главните герои в романа му "В кожата на лъв", например, е македонец. Така че като му предложих да дойде на гости, той с радост прие. Самата програма изисква от нас да прекараме заедно поне 30 дни. Не да се показваме по телевизии и вестници (това интервю е изключение, понеже ме хвана срам да ти отказвам), а да си говорим за писане. Да тръгнем по "Витошка", например, да се разприказваме за "Любов по време на холера" или за творчеството на Ясунари Кауабата. Да си купим гевреци на площад "Славейков, а аз да му разкажа за Петко и за Пенчо, чийто скулптурни фигури ще види седнали на пейка, и за пиратските дискове дето навремето ги продаваха на площада. Единственото, което Майкъл пожела, беше да се срещне с българския си издател Лъчезар Минчев. По една щастлива случайност тази есен Минчев издава най-новата книга на Майкъл - "Котешката маса." В книжарница "Хеликон България" в София аз и Ондатджи ще си говорим за живота и творчеството му, за литература и изкуство.
- Какво се случва с теб от времето, когато правихме интервю преди две години?
- Остарях с още две години. Извадиха ми четири мъдреца, така че за помъдряване нямам право да говоря. Сборникът ми с разкази "На Изток от Запада" излезе в още няколко държави.
Скоро го очаквам в Китай и Македония. Нямам търпение да погледна и двата превода. В Япония издадоха два разказа и вече има какво да показвам на родата от там. Гледах на живо пролетния сумо турнир в Токио. Срещнах Котоошу в коридора и му стиснах ръката. Стефан Командарев си избра да прави филм по разказа ми "Македониjа," а Лъчезар Аврамов - по "Снимка с Юки." И двата проекта получиха както държавна, така и субсидия по европейската програма "Творческа Европа." Щастлив, смирен и благодарен съм от добрината, с която голям брой хора, и в България и извън нея, се отнасят към мен и към историите, които разказвам.
- Публикувал ли си нещо в Щатите напоследък?
- Миналото лято английското списание "Гранта" издаде един мой нов разказ, а пък българската "Гранта" в последния си брой публикува откъс от този прословут мой роман, който все още е в процес на написване. В Америка "Именник на въображаемите ханове" ще бъде публикуван от "Farrar, Straus and Giroux", същото издателство, което пусна и "На изток от Запада", което за мен е огромна чест. По план романът трябва да излезе през пролетта на 2016-та, което звучи като безкрайно далечна дата, а всъщност не е. Поне що се отнася до американските книгопечатни срокове. Надявам се да предам окончателно редактирания ръкопис до края на тази година. И живот и здраве да се захвана с пренаписването на книгата на майчини ми език, за да може българският вариант да излезе близо във времето с американския. Като си спомня обаче колко мъчително ми беше да преведа разказите на български, колко трудно да напиша романа на английски, гледам да не мисля много, много за превода му.
- Следиш ли какво става в България и какво мислиш за бъдещето ни? Виждаш ли някаква надежда да започнат нещата да ни се случват по-нормално?
- Древните алхимици вярвали, че пътят към Философския камък минавал през четири етапа. Първият наричали "nigredo" - чернотата, до която трябвало да се редуцира всяка алхимична субстанция. И в тази етап на хаос, наричали почернената субстанция "massa confusa." Тъй както нощта съдържала в себе си неразкрита светлина, така и нигредото криело предстоящото възвишение. Само минавайки през чернилката, можело материята да се подготви за втория алхимичен етап - "albedo," този на пълното пречистване. Струва ми се, че ние сега сме дълбоко в тъмата на нигредото. И от този мрак, можем да се въздигнем единствено и само сами. Неволята няма да се появи да ни оправи колата. Или ние ще запретнем ръкави или ще си останем "massa confusa", в хаоса завинаги. Знам, че в този момент поне половината читатели на "Стандарт" вече са ми теглили една майна. "Е, ти нали си се измъкнал от калта. Нали си се спасил." Затова ще им кажа - спасете се и вие. Едно време дедите ни са умирали, тяло по тяло, за да запазят тази наша родна шепа пръст. Сега и от нас се иска да воюваме, само че този път за една нетленна територия - България на духа. Тази България се помещава не по баири и чукари, а тук вътре, "мен в сърцето и в душата." Спасим ли нея, спасяваме и себе си. И обратното.
Затова, спасете себе си, но да не е за чужда сметка.
Ако в маршрутката бичи чалга, ти в слушалките си пусни Борис Машалов. Ако от телевизора те дави помия - спри го. Прочети Толстой. Нито е труден за разбиране, нито е скучен. Иди да гледаш Шекспир в Народния. И вземи с теб детето. Развийте заедно вкус към красивото. Купи му една китара да дрънка. Заведи го на поход в планината. И като дойде време за избори - майната му, хвани го за ръката, пък идете да гласувате. Нищо че всичките са маскари. Пък кой знае тогава, може да пукне зората. И тая тъмна нощ на българската душа най-сетне да се свърши.
Роденият в Шри Ланка романист е и отличен поет
Смятаният за безспорен литературен феномен Майкъл Ондатджи е роден в Коломбо, Шри Ланка на 12 септември 1943-та. Той е поет, писател, автор на филмови сценарии. През 1997 г. е член на журито на филмовия фестивал в Кан. В неговото творчество се смесват джазови ритми, филмови монтажни техники и изтънчен език. Баща му е нидерландец, а майка му - цейлонка. Те са от елита на тогавашното колониално общество. Но семейството се разпада, защото бащата е привързан към алкохола. С майка си Майкъл заминава за Англия, а през 1962 г. - за Канада. Учи в колеж, отначало в Коломбо, а след това - в Лондон, после следва в канадски университети, където получава бакалавърска и магистърска степен. Започва кариерата си като преподавател по английска литература в Университета на Западно Онтарио, град Лондон. Тогава излиза и първата му книга с поезия -"Изтънчени чудовища"(1967). Ондатджи е повлиян силно от римите, което е много важно за цялостното му творчество. Експериментира с поетичните форми в прозата още в първия си роман "Събрани съчинения на Били Хлапето"(1970). В тази книга пресъздава живота на Уилям Бони като смесва поезия, проза, фотография и интервюта. Романите "В кожата на лъв" и "Английският пациент" му донасят световна известност. Написал е още "Преживял изтребление" и книгата със спомени "Бягство в семейството". Публикувал е и стихосбирките "Събирач на канела", "Страстна любов" и "Уча се на номер с нож". В момента преподава в колеж в Торонто и редактира със съпругата си Линда Спалдинг литературното списание "Брик".
Българинът, когото Рушди забеляза
Когато Салман Рушди прочита разказа "Как купихме Ленин" на Мирослав Пенков, веднага го включва в антологията "Най-добрите американски разкази" за 2008-а. Българинът, който от 12 години живее и твори в Щатите, все още е по-добре познат по света, отколкото у нас. Преди две години писателят спечели наградата на Би Би Си за кратък разказ с "На Изток от Запада", която му донесе 15 000 лири. Церемонията в Лондон се излъчваше на живо по Радио 4. Конкурсът, който се провежда от 2006-а, тогава по изключение допусна и автори извън Великобритания. Произведението на българина, отличено преди това и в антологията ПЕН/О'Хенри 2012, е от едноименния му сборник с разкази. Осемте истории в този сборник рисуват една България, минала и настояща, приказна, абсурдна, тъжна и смешна. Цялата лудост на живота ни е отразена през погледа на най-обикновени хора - мъже, жени, деца. Или - еничари, комити и хайдути, партизани и кулаци, нашенци в модерно време. Внук купува тялото на Ленин от eBay като подарък за дядо си, активен борец, фанатизиран комунист. Едно момче среща братовчедка си (любовта на живота му) веднъж на всеки пет години насред реката, която разполовява родното им село на Изток, където е България, и на Запад, където е Сърбия.
Томчето предизвика фурор в САЩ през лятото на 2011-а. Веднага след публикуването му 11 страни пожелаха да го издадат. Успоредно с Америка историите заживяха в Канада, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Норвегия и у нас. После имаше премиери в Холандия, Франция, Испания и Израел. В Германия 7 издателства го купиха на търг за 65 хил. долара.
Всъщност не екзотиката привлича американските редактори. Впечатлява ги начинът, по който Мирослав представя живота на фона на интересни исторически събития. "Пенков постига с единични фрази толкова, колкото други писатели не успяват и с цели глави. Сборник на триумфа", пише в. "Лос Анджелис таймс", а в. "Гардиън" го нарича блестящ. В момента 31-годишният Пенков преподава творческо писане в Университета на Северен Тексас. Редактор е и на литературното списание American Literary Review. Продължава да публикува и разкази в A Public Space, One Story, Orion, The Sunday Times, Granta Online, The Southern Review.
"Не крада важност от историята или политиката, а надскачам граници и култури с общочовешки проблеми. Започнах да пиша разказите в "На Изток от Запада" далеч от дома, като студент в Америка. Липсваха ми близките хора, дядовото село, реката, дето го разсича на две махали. Липсваше ми и Балканът, и морето, заводският хляб и сладките розови домати. Но седнех ли да пиша, Атлантикът в миг пресъхваше, разстоянията се стопяваха, липсите запълваха и в писането пак се връщах у дома", разказва младият мъж.
Мирослав завършва Първа английска гимназия в София, а през 2001-ва е приет в Университета на Арканзас. Родителите му са лекари, но той избира бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане.
Отива в Америка с идеята писането да му е хоби. В университета е на пълна стипендия, а се включва и в програмата по творческо писане, където преподавателите му са утвърдени автори.
Дебютът на Миро в литературата е през 1999-а в сп. "Зона F". Главният му редактор, писателят Агоп Мелконян, веднага разпознава таланта и му иска нови и нови творби. Следват публикации в "Съвременник", "Сега" и "Пламък". През 2000 г. излиза сборникът му "Кървави луни", а разказът "Съседната стая" от него печели годишната награда за късо произведение в стил фантастика.
"Интересни са ми паралелите на съвременния живот с миналото. Не да ги преразказвам. Красотата на писането е да си създадеш свят от нищото", е кредото на българина, чийто кумир е Габриел Гарсия Маркес.
Всъщност парадоксът е, че когато навремето 16-годишният ученик прописва, първите му разкази са фантастични, за Америка, защото чете такива книги. Докато учи история на западната цивилизация в университета, а професорът му предлага да изкарам някой долар, като му помага за дисертацията на тема "Еничарите на Балканите". След като изчита купища книги и научава много неща, Пенков сяда и написва разказа "Девширме", това е вид кръвен данък. "Колегите го харесаха, публикувах го в The Southern Review през 2005-а и си мислех, че вече пътят ми е отворен. Ако знаех какво ме очаква, едва ли бих се захванал, но си нямах никаква представа, учех се в движение. В следващите 2 години продължавах да пиша и да пращам по всички възможни списания. Получих над 100 отказа за "Как купихме Ленин".
Десетина пъти го преработих. Най-накрая излезе през 2007-ма пак в същото списание и дори спечелих годишната му награда. Тръгнаха и толкова много положителни рецензии, че чак редакторите ми се изненадаха. Три седмици по-късно стана и историята с Рушди. От 120-те разказа моят беше един от 20-те, които той избра", връща лентата Миро.
А на въпроса защо сюжетите му са от България, отговорът му е категоричен: "Първо правило в писането - разказвай само за това, което познаваш. Като дойдох в Америка, всеки ми искаше да прочете и види нещо българско, а аз нямаше какво да им дам. Затова "На изток от Запада". Звучи помпозно, дръзко и нагло, но чувствах, че имам мисия - да напиша книга, от която западният свят да разбере коя е България. Не обичам да създавам автобиографична проза, защото за мен най-интересното нещо на литературата е свободата да живееш нечий чужд живот и да погледнеш света през очите на някой друг, напълно измислен", споделя писателят.
Миро е женен за японка и признава, че е щастлив с това, което прави - да преподава, защото така има и доста свободно време за писане.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
