Най-уязвими са жените между 30 и 50 г.
Какво представлява миомната болест, какви са симптомите и как се лекува заболяването, защо е важно да посещаваме по-често гинеколога си и да не отлагаме твърде много бременността? Пред "Стандарт" разказва д-р Мадлен Китанова, акушер-гинеколог, началник на Родилно отделение във "Втора САГБАЛ Шейново" и специалист в програмата "Повече за нея" срещу миомната болест.
Между 30 и 50 на сто от българките или средно 500 000 дами у нас имат миомна болест, посочва д-р Мадлен Китанова. Най-често срещаният тумор на матката - доброкачествен, за щастие, засяга най-вече жените в репродуктивна възраст между 30 и 50 г., но и има и случаи на по-млади пациентки. Както е с повечето туморни образувания, причината за появата му не е установена. "Но се знае, че женските полови хормони - естрогените, са тези, които благоприятстват нарастването на миомите. Ето защо те се срещат при дами в репродуктивна възраст", посочва д-р Китанова. По думите й регресия на заболяването има при жените,
при които вече е настъпила естествената менопауза
защото миомата намалява размера си, а нова не се появява. "Донякъде има и унаследяване на предразположение към развитие на миомната болест", допълва акушер-гинекологът.
Според разположението си, миомите биват 3 вида - инстрамуларни, които са в стената на матката, субсерозни, които са по външната стена на матката към коремната кухина и субмукозни - по вътрешната стена на матката и издадени към нейната кухина. Сред най-често срещаните симптоми на болестта са обилни кръвотечения и менструации, дискомфорт в малкия таз, болка - и то не само по време на менструация, а в дните между менструациите и при полов контакт, невъзможност за забременяване или трудно износване на вече настъпила бременност с по-висок риск от спонтанни аборти и преждевременни раждания, често уриниране и запек.
"Тези симптоми обаче не са специфични само за миомната болест. Затова, ако жените имат подобни оплаквания, те непременно трябва да отидат на гинеколог, който да постави правилната диагноза", подчертава д-р Китанова. Важно е дамите да знаят, че ако нямат обилна и тежка менструация и анемия, е възможно да живеят напълно нормално с миомата си, като само я наблюдават при гинеколог, без да се преминава през каквато й да е терапия. Иначе традиционното лечение на миомната болест е оперативно. "За съжаление, преобладаващото е отстраняването на цялата матка или хистеректомията", посочва д-р Китанова. По думите й обаче има и
друг вариант на хирургично лечение - миомектомия
при който се отстраняват само миомните възли и матката се съхранява, с което се запазват детеродните функции на жената. Хирургичните методи са класически - отворени способи, и по-съвременни - лапароскопски и ендоскопски операции, като и двата вида се използват у нас. "От няколко години в България се прилага и роботизирана хирургия", допълва гинекологът.
Друга възможност за дамите с миомна болест е медикаментозното лечение. "От 3 г. то е достъпно и у нас", обяснява д-р Китанова.
Според нея е важно дамите да посещават гинеколога си поне веднъж годишно. "Съветът ми е с профилактичните прегледи да се започне от по-ранна възраст - най-разумно е след началото на активен полов живот - възраст, която е индивидуална за всяка жена", уточнява гинекологът. По думите й, за съжаление, миомната болест е проблем, който ще изпъква все повече във времето, защото съвременните жени
избягват да раждат преди 30-годишна възраст
по една или друга причина. "Много често дамите планират първата си бременност дори след 35 г., а тогава вече голяма част от тях имат миома. Младите някак си не могат да проумеят, че биологичната възраст си е биологична възраст и с напредването й вероятността да се развие миома расте. Затова отлагането на бременността във времето може да съвпадне с появата на миома", обяснява гинекологът.
Безплатно на лекар до юни
47 гинеколози от цяла България в инициативата "Повече за нея"
Безплатна лекарска помощ и повече информация за българките с миомна болест у нас ще предостави програмата "Повече за нея", организирана от Националната пациентска организация (НПО). Кампанията ще продължи до юни, като в нея ще участват специалисти-гинеколози от 15 града.
"Миомната болест в България е табу и за това заболяване досега не е говорил никой. Тя се приема за нещо странно и срамно и жените дълго време избягват проблема", коментира д-р Иван Вецев, експерт Достъп до лечение в НПО. По думите му това се дължи на страха от хирургична намеса у дамите. "Щом чуят за миома или някакъв доброкачествен тумор доста често жените си представят крайното състояние, в което трябва да бъдат оперирани, без да им бъде предоставена възможност за друг избор", посочва д-р Вецев.
По думите му програмата "Повече за нея" е свързана с логистична подкрепа за дамите - за да получат повече истинска информация за миомната болест и да намерят своя лекар като позвънят на 0700 10 515 всеки делничен ден от 12 до 17 ч. В кампанията са се включили 47 специалисти от София, Стара Загора, Пловдив, Бургас, Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Добрич, Монтана, Плевен, Русе и Шумен. "Повече за нея" ще даде възможност на дамите с миомна болест да получат безплатен едномесечен терапевтичен курс, като няма ограничение в броя на включените пациентки.
"С кампанията целим да премахнем стигмата за това заболяване и жените да не се страхуват да отидат на лекар. Хистеректомията е травмираща за жените, тя не трябва да преобладава, както е сега, а да е последен вариант при лечението", категоричен е д-р Вецев. Според него голяма част от пациентките разбират за заболяването си чак при появата на симптомите му. "Тогава обаче е късно за някои от тях и хирестеректомията става неизбежна, защото не могат да се възползват от другите методи на лечение. Затова апелирам към дамите да се изследват навреме", алармира д-р Вецев.
Доказателство за това, че хваната навреме диагнозата миомна болест не означава непременно операция, е историята на пациентка, пожелала обаче да остане анонимна. Преди 4 г. заедно с радостната вест, че ще става майка, младата дама научава от своя гинеколог и че има миомен възел. "Това бе истински шок за мен, тъй като не знаех дали тези две неща са съвместими и дали ще мога да износя нормално бебето си, без да имам проблеми. Наложи ми се да се консултирам и с друг специалист. За щастие, бременността ми протече нормално и родих със секцио здраво бебе", разказва пациентката. Сега тя все още живее с миомния възел, който не е отстранен. "На медикаментозно лечение съм, защото не желая да се подлагам на оперативно. Надявам се всичко да е наред и в бъдеще", пожелава си тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
