"С госпожа Бозукова се познаваме от 2014 г. Винаги ми е правил силно впечатление усетът, с който подбира национално-значими теми. Темата на днешния форум също е такава". Това заяви министърът на образованието академик Николай Денков при откриването на форума на "Стандарт" "Нов старт за младите. Образование, иновации, предприемачество.
Ето какво каза още академик Денков:
Ако трябва да обобщя девиза, с който всеки министър трябва да работи, той е "Приемственост и развитие" - да използваме всичко, което е постигнато, но и да награждаме.
Подготвяйки се за срещата днес, се замислих какви проблеми има за решаване в образованието. Набелязах 13 проблема, всеки от тях от важен, по-важен - инфраструктура, квалификация на учители и т. н. Но съм оптимист, казах си - тези проблеми можем да ги решим през следващите години, имаме финансиране, трябва ни само по-добра координация.
През следващите години ще имаме уникален шанс с 4 източника за финансиране на образованието. Сред тях са Програма за образование, Планът за възстановяване и устойчивост / ПВУ/, Програмата за дигитална трансформация.
Финансова инжекция от 1,9 млрд. лв. лекува пробойните в образованието
Резултати вече имаме налице. Не само повишените заплати на учители, а и Програмата за извънкласни дейности, за спортните площадки и т.н.
Но има няколко противоречия, с които трябва да се справим.
Едното е в средното образование: математическите, езиковите ни гимназии са за пример, подготвят кадри, които могат да се реализират във всеки университет по света. И в същото време имаме 40 000 деца, които трябва да са на училище, но не са. Тяхното бъдеще е неясно. Ето това противоречие между изключително високо качество на едни места и провал на други, трябва да решим.
Друго противоречие - имаме медицински университети, в които 58% от студентите са чужденци, от държави като Германия, Франция и т. н. В същото време имаме други места за учене, които трудно можем да наречем университети.
Това, което е ключово за развитието, е всички институции в служебни или редовни правителства да работят системно
В Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ има Програма за изследователски университети, която разполага с бюджет от над 240 млн. лв. за развитие на науката на световно ниво. От международните данни ще очертаем кои са водещите учени, които трябва да бъдат подкрепени. Но трябва да бъдат включени и хуманитарните, и социалните науки. Защото съвременната наука изисква различните области да работят заедно, в симбиоза.
Програмата за иновативни и изследователски проучвания в БАН ще позволи научният капацитет бъде използван директно в икономиката.
СТЕМ кабинети трябва да има във всяко училище, както и национален СТЕМ център, който да подготви учителите и да стане дом на учениците, които са силни в информатиката и математиката. Тези СТЕМ центрове да са място за развитие на науките и технологиите - онова, което беше ТНТМ преди. Сега такава структура липсва.
Споменах Програмата за развитие на спорта и изкуствата. Естественият трети стълб, който да допълни тази програма, е центърът за наука и технологии.
Имаме проблем с материалната среда. Но имаме милиарди през следващите 2-3 г., за да решим този проблем.
Имаме проблем с квалификацията на учителите, който е организационен.
Имаме проблем с дигитализацията в училище. Всеки ученик трябва да получи възможност да прави това, което му е интересно.
Имаме всички елементи. Ако се организираме, след 3 г. България може да е страна мечта, в която да искаме да живеем не само ние, възрастните, но и нашите деца и внуци".
Какво е отношението на министъра към хуманитарните науки и вижда ли бъдеще във виртуалната реалност, попитаха министъра от университета по библиотекознание.
"90% от това, което излиза в медиите като мое мнение и становище, няма нищо общо с действителността. Затова молбата ми е да се информирате само от сайта на министерството и моите лични интервюта", каза акад. Денков. Той подчерта, че уважава много хуманитарните науки, които имат своето място. Няма противоречие между хуманитарните и точните науки, увери министърът.
Той отговори и на други въпроси на присъстващите. Ето какво още каза:
"Привърженик съм на т. нар обърната класна стая - да предоставим всички ресурси на децата с различна подготовка, а учителят само да ги вдъхновява, да ги направлява да работят в екип.
На 15 септември очакваме вече да работи общият облак с наличните ресурси. Имаме средства, с които да подпомогнем учителите и преподавателите в университетите да създават тези ресурси. Искаме децата от цялата страна да имат достъп до едни и същи качествени ресурси и да подготвим учителите да работят в такава среда. Този нов подход в образованието изисква промяна и ще отнеме 3-4 г.
Нещо, което рядко се споменава, е, че за предучилищно образование трябва да има стандарт за качество. Имало е, но е блокиран. Държавата от 6 г. не изпълнява законовото изискване за стандарт за качество. В момента се работи по него. Трябва да включва няколко елемента - какво оценяваме и как го оценяваме, как оценяваме приноса на училището за развитието на децата. Съществена част е т. нар. оценка на добавената стойност. Не можем да направим такава оценка, ако нямаме национално оценяване. И това е една от причините да държим на националното оценяване въпреки натиска, който получаваме.
Не говорим само за технологично обновление, най-важната промяна, която трябва да се случи, е квалификацията на учителите.
За дезинформацията - най-простият отговор е, че децата трябва да бъдат обучени как да я различават, но за това са трябва да има и обучени учители.
Бях учуден от начина, по който бе дискутиран казусът с професията на пожарникаря от изпитите в четвърти клас. МОН излезе виновно, че е задало такъв въпрос. Трябва да свикнем с мисълта, че трябва да подтикваме децата да разсъждават на друго ниво. Колкото е по-трудно на децата в подготовката им, толкова по-лесно ще се справят в живота", каза още министър Денков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
