Програмата на правителството има повече пропагандни функции, казва проф. Гарабед Минасян
За поредна година икономиката на България не може да се оттласне от дъното, бизнесът зацикля, а финансирането е във фризера. Не можем да изплуваме от блатото на кризата, докато повечето европейски държави вече забравиха за нея. Как можем да преодолеем ниския растеж и фирмите да получат сигурност за бъдещето, запитахме проф. Гарабед Минасян, макроанализатор и преподавател по икономика. Помолихме го да коментира и ситуацията в съседна Гърция, която поставя допълнителни въпроси и обърква представите за изход от кризата.
- Какъв знак дава изборната победа на СИРИЗА в Гърция, господин Минасян?
- Горката Елада! Това, което стана и става в Гърция, е тържество на балканския дух, на балканския манталитет. Вината винаги е в някой друг, никога в мен самия. Нашите приятни южни съседи са недоволни от това, че този, който им е пълнил паничката, е решил да спре милостинята. Елада не иска да живее с това, което си изработва, а иска да живее така, както й харесва. Има нещо сходно и много различно със ситуацията у нас в началото на 90-те години на миналия век. Тогава ние бяхме изпаднали до просяшка тояга заради необмислените действия на нашите комунистически вождове. Сътвореният от нас дълг беше прахосан по мегаломански проекти без никаква възвръщаемост. През 80-те години съумявахме да поизлъжем кредиторите, защото зад нас стоеше богатият на минерални ресурси Съветски съюз. Когато този изкуствен съюз се разпадна, дългът увисна на шията ни като воденичен камък. Сега Гърция успя да поизлъже кредиторите си и да изконсумира неизработени пари, понеже зад нея стоеше ЕС. Лъжата лъсна и някой трябва да плати сметката. И този някой не може да бъде друг, освен самата Гърция.
- Кои от предизборните обещания на Ципрас са изпълними и до каква степен?
- Вероятно настоящото политико-икономическо състояние в Гърция ще остане христоматиен пример за възможностите на популизма. Той може да даде власт, но не и да реши проблемите. Свидетели сме на скоропостижно омекване на първоначалното предизборно настървение. Блъф се оказа заиграването с Русия, заканите за необратимо разклащане на устоите на ЕС и еврозоната не се приемат сериозно. ЕС продължава да отстоява твърдите си позиции, макар и може би с попроменена и поизгладена риторика. Няма кой да изсипе милиарди от рога на изобилието. Гръцкият народ ще трябва да приеме, че се е разпростирал далеч не според чергата си и да последва примера на Ирландия - да свие коланите, да се задоволява със заработеното и да си плаща сметката.
- Как ще се отрази у нас положението в Гърция?
- Специфика на нашата банкова система е, че, примерно, една трета от банковия капитал у нас е с гръцки произход. Това е потенциален канал за пренос на напрежение. Банковият надзор следва да проявява необходимата строгост и непримиримост при надзорническите си действия, толкова повече при една усложнена обстановка. Гръцките преки инвестиции у нас не са особено съществени - примерно около 7% от общия размер, и не би трябвало да се очакват някакви съществени колебания. Възможно е да се регистрира политическо имитиране на СИРИЗА и вече сякаш го забелязваме. Нищо чудно всички да се юрнем след някой, който ни обещава лесни пари и комфортен живот.
- Реално ли е да очакваме по-висок ръст на българската икономика през 2015 г., въпреки че анализаторите свалиха прогнозата последно до 0,5%?
- Необходимо е България да постигне трайни годишни темпове на икономически растеж от поне 4-5%. Едва през 2014 г. вероятно ще достигнем предкризисното равнище на БВП от 2008 г. Това са 6 загубени години! Какво толкова е станало, че тъпчем на едно място в продължение на 6 години? При тази икономическа динамика разривът между средно европейското и нашето равнище се увеличава. Социално-икономическото напрежение расте и както опитът показва, понякога дори и някакъв на пръв поглед незначителен повод може да изсипе хората на улицата. Императивно задължение на макроикономическия елит е да създаде условия за чувствително ускоряване на икономическата динамика.
- Преди дни бе представена правителствената икономическа програма, как ще коментирате основните пунктове в нея?
- Въпросната програма има претенциите да формулира приоритетите на правителството, но представлява нещо, което е по-близо до длъжностна характеристика на правителството. В началото например (3-та стр.) се декларира, че основен приоритет на правителството е "запазването на върховенство на закона". Може ли конституционно задължение да бъде приоритет? Редно ли е аз да декларирам, че ще си изпълнявам съвестно задълженията, за което всъщност получавам възнаграждение? В програмата са формулирани 192 приоритета в 21 области! Всяко министерство се е настанило в програмата със свои "приоритети", които в действителност са си техни задължения. Подобен документ трябва да съдържа: първо - ясно формулирана задача (поддаваща се на контрол и отчет); второ - ресурсно осигуряване; трето - срок за изпълнение; четвърто - отговорен субект. Всичко записано трябва да подлежи на недвусмислена проверка и контрол. В предложената програма такава процедура не е заложена, поради което тя изпълнява повече пропагандни функции.
- От доста време банковото кредитиране едва крета, има ли изгледи и предпоставки нещата да се променят през годината?
- Активизирането на кредитирането и ускоряването на икономическата динамика не може да се извършва с декрети. Трябва да се създадат и поддържат необходимите предпоставки. Проблемът не е едностранен и засяга както кредиторите, така и кредитополучателите. Кредитополучателите не проявяват особена склонност за емитиране на нови задължения и тяхното поведение се свързва със съществуващата несигурност в непосредственото и по-далечно бъдеще. Кредиторите си правят свои сметки. Печалбата на търговските банки у нас през 2014 г. е с 28% по-висока от предходната година. Разходите за лихви намаляват със 747 млн. лв., докато приходите от лихви, такси и комисиони и други намаляват с 552 млн. лв. В резултат нетните финансови и оперативни приходи нарастват с 195 млн. лв. Банките реагират бързо на ценовата конюнктура в страната (дефлацията потиска лихвите по депозитите), но намалението на разходите по кредитите изостава, т. е. доходите на банките не са еластични спрямо разходите. То може да е следствие от слаба конкуренция или от банкови проблеми. И при двата случая БНБ следва да отреагира.
- Трябва ли да стане присъединяването на България към Банковия съюз приоритет за правителството и колко скоро може да стане това?
- Нека да си припомним, че преди време БНБ беше категорично против включването на страната ни в Банковия съюз. КТБ промени набързо позицията на Централната банка. Имаме почти неограничени претенции за капацитета ни да се самоуправляваме, нерядко довеждаме нещата до под кривата круша и след това търсим някой друг там някъде, от горе, да ни оправи сътворената бъркотия. И като правило след време ще позабравим историята и ще негодуваме срещу "чуждата" намеса. Нека да се включим в Банковия съюз, но никога да не забравяме, че ние сами сме си надробили кашата.
- Време ли е за кандидатстване за ERM2?
- Имал съм възможност нееднократно да представя своята позиция по този въпрос. Аз не приемам сериозно периодично декларираните усилия за включване към ERM2. Приемането ни към еврозоната е неотменимо, но то ще стане тогава, когато съзреем както като държава, така и като народ.
- Имат ли нужда българските банки от преоценка на активите, за което настоява финансовият министър Владислав Горанов?
- Такъв вид преоценка на банковите активи се възприе от Европейската централна банка във връзка с въвеждането на Единния банков надзор в еврозоната. Ако България се включи към Банковия съюз, подобна преоценка ще бъде задължителна за част от банките.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
