Милионери от цял свят се събират край италианското езеро Изео заради българина Христо Явашев. "За първи път ще можете да ходите по вода в продължение на 16 дни", заяви Кристо преди време пред 2000-те жители на остров Монте Изоло, който се намира в центъра на водата. До късчето земя се достига единствено и само с лодки и яхти. Поне 600 000 души обаче ще могат да стигнат пеша по трикилометровите "Плаващи кейове" - новата инсталация на световноизвестният артист, която чу струва 15 милиона евро. Съоръжението е комплексна система от паралелепипеди от полипропилен, закотвени на дъното на водоема. Българинът и екипът му
са монтирали над 220 000 полиетиленови кубове
покрити с жълта настилка от плат, която ще сменя цвета си според светлината и влажността на въздуха. Текстилът е доставен от специална машина, която буквално го зашива, създавайки натурални гънки по произведението на изкуството.
Посетителите ще се разхождат напълно свободно по платформата от 70 000 квадратни метра. Тя е адаптирана по специален начин към вълните и тяхното движение. Плаващите пътеки ще продължат и по улиците на Монте Изоло, ще заобиколят по-малкия остров Сан Паоло и ще стигат до Сулцано. Инсталацията ще остане до 3 юли на Изео, след което ще бъде демонтирана и рециклирана. 500 работника, включително водолази, бяха ангажирани с осъществяването на проекта. Полагането на 200 стоманени котви на дъното на езерото е било технически най-трудната част. Въпреки морските карти и детайлната информация, не може да се знае с пълна точност каква е дълбочината на всяко място - някъде стига до 90 метра. Водолазът сам взима на място решение коя котва точно да избере.
"Това, което правя, е напълно излишно. Няма причина то да съществува. Светът може да продължава и без тази инсталация. Надали тя ще накара някого да се почувства специален, нито пък би излекувала болния. Тя е нищо. Направена е от хората, а само хората могат да създават изкуство", споделя Кристо пред "Асошиейтед Прес".
ВИП личности от Ню Йорк отдавна резервираха луксозни моторни лодки за достигането на кейовете. Четирите возила на местното минипристанище на Изео от месец са запазени за всичките дни. Само час наем на подобна лодка струва 800 евро.
Разходката е безплатна - 24 часа в денонощието
За нея не е необходима резервация. Железопътните линии, които стигат до езерото Изео от Бреша, също предлагат специални оферти с намаление. Ще бъдат пуснати и допълнителни влакове. Те ще имат връзка с автобусите, които ще извозват от спирка Изео до самите кейове. Общ билет за цял ден ще струва 13 евро до Сулцано, откъдето тръгва пътеката на Кристо. Деца до 13 ще пътуват безплатно. Най-заможните могат да стигнат до кейовете и с хеликоптери. През целия период на инсталацията ще бъде забранено придвижването с колела из зоната заради мерки за сигурност. Така велосипедистите ще трябва да оставят возилата си на паркинг и да се качат в автобусите срещу билет от 5 евро, за да стигнат до кейовете. Над 150 доброволци ще се грижат за безопасността на туристите.
Всъщност любовта на Кристо към Италия датира от началото на 60-те. Тогава със съпругата му Жан-Клод живеят в Париж и често отскачат до Ботуша. Създават много приятелства там и намират меценати и колекционери, които купуват работите им - с приходите двойката финансира проектите си. "На нас ни трябваше езеро със спокойни води. Бях запознат с историята за четирите - Маджоре, Комо, Изео и Гарда - и екологичния им отпечатък върху Алпите на границата между Швейцария и Италия. Тогава казах на приятелите ни, че ще отидем в онзи район да потърсим подходящата водна повърхност. И, разбира се, избрахме Изео, защото то е уникално по толкова много начини", разказва художникът.
"Кейовете" са най-голямата акция на габровеца след "Портите" в Ню Йорк от 2005 г. и след смъртта на Жан-Клод през 2009-та. Проектът напомня на "Обградените острови" от 1983-а, посветена на майката на Кристо - Цвета. Тогава семейството използва розов полипропилен, за да обгради 11 къса земя в залив Бискейн, Маями, щата Флорида. През 2013-а той опакова и въздуха. Инсталацията му представляваше огромен балон, издут в Газометъра на Оберхаузен в Германия.
Оръжеен клан е фен на художника
Изео се намира между по-известните на туристите езера Комо и Гарда в Северна Италия, на 100 километра източно от Милано и западно от Верона. То е тясно и дълго, а във водите му се оглеждат високите планини, които го заобикалят. Вътре в него е остров Монте Изоло. Според някои версии "Плаващите кейове" е трябвало да се появяват в Токио или в Ла Плата - огромното устие, образувано при сливането на реките Уругвай и Парана преди Атлантическия океан на югоизточното крайбрежие на Южна Америка. Но за Кристо е известно, че реализира проектите си там, където може да спечели най-лесно битките с местните власти за издаване на разрешителни. Проектът за езерото Изео е резултат от приятелството му с клана Гусали Берета, собственици на прочутата оръжейната компания и фенове на съвременното изкуство. Днес, няколко поколения по-късно, корпорацията е притежание на Уго Гусали Берета, пряк на наследник на основателя Бартоломео, и се ръководи от него и от синовете му, Франко и Пиетро. Именно Франко и Умберта Барета са собственици на малкия остров Сан Паоло. Дамата е почитател на творчеството на Кристо и е увлякла и съпруга си да участва в акцията. Творбата ще заобиколи тяхното парче земя във водите на Изео и до къщата им за първи път ще може да се стига пеша, а не с лодка.
Очакват над 50 милиона евро печалба
Очаква се "Плаващите кейове" да донесат само през първите дни печалби от поне 50 милиона евро за туризма край езерото Изео. Инсталацията е не само творба на изкуството, а и събитие, от което ще се облагодетелства и в бъдеще местната икономика, каза пред италианските медии Мауро Паролини от област Ломбардия. Въпреки че ще съществува само до 3 юли, творбата на Кристо провокира онзи уникален случай, в който Изео ще заплени туристи от цял свят, смятат местните власти. Те определят акцията като най-важното събитие в Италия след юбилея на църквата. Наричат го "ЕКСПО на езерото Изео". Област Ломбардия издаде 24-страничен гид за кейовете.
Данъчни неволи с френски водолази
Дни преди откриването на "Кейовете" медиите в Италия съобщиха, че Кристо е отнесъл тлъста глоба за нарушаване на трудовото и данъчното законодателство на страната. Размерът на санкцията не се съобщава, но е уточнено, че тя е била наложена заради неправомерното наемане на френски леководолази за закотвяне на инсталацията към дъното на Изео. Те не били служители на компанията "The Floating piers", която инсталира "Кейовете" и заплащането им не фигурирало в никаква ведомост. От друга страна, те нямали и собствена партида ДДС, чрез която да се издължат към хазната на Италия за получени на територията й доходи като свободни професионалисти. Тези два факта навяват на мисълта, че леководолазите са получили парите си на черно или срещу хвърчаща разписка, въпреки че няма официални доказателства за това според таблоидите на Ботуша.
Случаят с френските леководолази веднага възбуди италиански синдикати, които започнаха скорострелно да търсят има ли други нарушения на закона. Засега не са успели да установят нещо нередно, но са се загрижили за 600-те души водни спасители и стюарди, които ще бдят денонощно за сигурността на посетителите на инсталацията. Според сключените споразумения за работа те щели да се трудят, изправени на крака на смени от по 6 часа и без почивка.
Отказите го надъхват за битка
Кажете "Не" на Кристо, призовават противниците на художника в Колорадо
"Получаването на разрешение изгражда идентичността на проекта. Tова е софтуерът на нашата работа - той не съществува физически, а обобщава умовете на хилядите хора, които са опитали да ни попречат. И на хилядите, които са опитали да ни помогнат", казва Христо Явашев за работата си, около която не рядко има проблеми. За него и Жан-Клод битката с бюрокрацията е не само част от битието им, но и част от удоволствието - и те я усъвършенстват до изкуство.
В началото, още докато живее в Париж, Кристо започва да опакова в малки мащаби. Увива с напоено със смола ленено платно празен флакон от боя, завързва го и третира с лепило, пясък и автомобилна боя. През 1959-а зарязва боите и все повече се концентрира върху опакованията, но променя стила си. През 1962-а заедно с Жан-Клод реализира първия си проект, в който двамата опаковат множество варели, открити в пристанището в Кьолн - "Желязната завеса - стена от петролни варели". За целта една от улиците покрай Сена, "Висконти", е блокирана от гъсто наредени петролни барели. Въпреки някои проблеми с властите, двойката оставила инсталацията за 60 минути. Две години по-късно артистичното семейство заминава за САЩ.
Когато през 1985-а опаковат "Пон Ньоф" в златиста коприна - най-стария мост във френската столица, гледката е описана като "магическа". Но е предшествана от цяло десетилетие на атаки срещу парижките бюрократи.
В крайна сметка артсемейството винаги стига до сблъсъка между политиката и изкуството.
Борят се 24 години за "Райхстага"
с шестима председатели на германския парламент, които да позволят опаковането му. С 90 професионални алпинисти и близо 100 000 квадратни метра сребристо платно те прогонват призраците на миналото, а строгата сграда изведнъж става приветлива. "Промениха нещо, което си гледал всеки ден, но никога така отблизо. И изведнъж го виждаш освежено. Това е и целта на изкуството", обяснява критик от нюйоркски всекидневник.
През 1983 г. Кристо и Жан-Клод заминават на юг, към залива Бискейн в Маями. Мисията им е да "облекат" 11 острова в розово. Французойката си спомня. "При мен дойде ядосана жена, която ми заяви, че го видяла по телевизията - било грозно и приличало на гигантско разлято петно от "Pepto-Bismol", американски сироп против стомашно разстройство. Не беше минал и час, когато се приближи възрастен джентълмен и ме попита дали това нещо е наше дело. Отвърнах му: "Да, сър" и той грабна ръката ми с думите "Бог да ви благослови. Не съм виждал толкова красота през целия си живот. Прилича на гигантско разлято петно от "Pepto-Bismol".
Когато за първи път предлагат своите "Порти" на общинската управа на Ню Йорк, от там отклоняват предложението им за инсталация в Сентръл парк. През 2004-а кметството прекарва безсънни сесии, за да прецени дали да пусне оранжевите съоръжения. В крайна сметка заявяват на творците, че не трябва дори да си мислят за градската градина като за арена на своя проект. "Тогава в живота ни се случи чудо - за кмет на Ню Йорк беше избран наш приятел - Майкъл Блумбърг", разказва Жан-Клод. Той незабавно дава зелена светлина на проекта, като по този начин отнема удоволствието на творците да спорят с властите.
"Струва ми се, че Кристо беше разочарован, защото си мислеше, че ще има голямо сражение. А ние казахме: "Моля, заповядайте - да започваме", спомня си Блумбърг. И Кристо, който работи по "Портите" от 1979-а, изтупва от праха старите си скици и в усамотението на ателието си в Сохо изготвя новите планове. В огромен склад край Манхатън сглобяват планината от материали, необходими за издигането: 22 500 пръта, 165 000 болта, 7500 парчета плат. Армии работници се пръскат из парка, за да издигнат арките върху 300-килограмови метални постаменти. Тежестта им прави всяка "порта" практически недостъпна за евентуалните крадци. Инсталацията е изложена от 12 до 27 февруари 2005-а.
"Над реката" е най-дълго отлаганият
проект на Кристо и Жан-Клод. Работата по идеята река Арканзас да бъде покрита с панели от блещукащ сребрист плат се ражда още през 1992-ра. А процедурата по издаване на разрешителни за реализацията - през 1997-а.
"Това ще има значителни неблагоприятни последици за историческите обекти и върху дивите овце, обитаващи района", тръбят от години еколозите. Говорител на проекта от Денвър коментира, че влиянието върху околната среда ще бъде само временно.
В осъществяване на творбата си Кристо планира да използва системи от котви, рамки и кабели, за да опъне синтетично платно в 68-километров участък от реката. Но местните власти се страхуват и за безопасността на посетителите.
Предлагат алтернативните версии на проекта, но те са разработвани без консултации със самия Кристо. Една от тях предвижда намаляване размерите. "По-къс вариант на "Над реката" ще наруши артистичния замисъл на артиста", категоричен е говорителят. На сайта на твореца стои съобщение: "Кристо вече е получил федералните, щатски и местни разрешения, за да реализира "Над реката". Малка група хора продължават с опитите да спрат проекта."
Той е художникът, тя е бизнесменът
Владо, синът на актьора Анани Явашев, 25 години обикаля света с чичо си
Истински скандал избухва, когато през лятото на опаковането на Райхстага (1995) артистичното семейство Христо Явашев и Жан-Клод дьо Гилебон заявява пред обществеността: "Ние сме равнопоставена двойка и искаме да ни възприемате по този начин. Не като Явашев и съпругата му, а като Кристо и Жан-Клод!". Дамата творят като органично цяло. Въображението им е родило оригинални пространствени художествени инсталации. Опаковали са с плат различни предмети - от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Скиците винаги са негови, но никога не биха се материализирали на бял свят, ако не бяха страничният поглед и желязната ръка на съпругата му, както самият той споделя.
И днес, 7 години след смъртта на Жан-Клод,
ателието им ухае на парфюма й "Ейнджъл"
"Станах човек на изкуството от любов към Кристо. Ако той беше избрал да бъде зъболекар, щях да го последвам", казва приживе Жан-Клод. В тези думи тя "заключва" една любов, продължила 50 години и превърнала двама артисти в емблема на съвременното изкуство. "Те са вманиачена, двуглава природна стихия. Родени са на една и съща дата през 1935 година, а говорят предимно на един глас - нейния. Кристо е чистият ангел, мечтателят, художникът. Жан-Клод е търговецът, администраторът, организаторът. Неговите проекти са цяло предприятие и ако тя е ангажирана в толкова голяма степен в тях, е логично той да гледа на нея като на свой съавтор", смята Майкъл Кимелман, главният арткритик на "Ню Йорк таймс".
Кристо и Жан-Клод са правили всичко заедно - освен три неща. Никога не летят с един и същи самолет - ако нещо се случи с единия, другият да продължи мисията. Тя не рисува, той не си говори със счетоводителя им. Художникът и досега продължава да казва "ние", когато говори за проектите им.
Владимир Явашев,
племеникът на Кристо, е дясната му ръка
от 25 години насам. Оттогава синът на актьора Анани Явашев снове между София и Ню Йорк и е плътно до твореца. Той бе кураторът на първата изложба на арт двойката у нас "Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014" през миналата година. Пътуващата колекция е съставена лично от Кристо. А племеникът му реди скиците, рисунките, снимките и текстовете към тях. В последните месеци пък дирижираше всеки детайл при монтирането на "Плаващите кейове" в Италия.
Владо отива в Ню Йорк през 1990 г. - дотогава пускали само родителите му, но не и него. След като остава два месеца, чичо му и Жан-Клод предлагат да учи там. 17-годишният юноша се връща в София, завършва гимназията и през лятото отново потегля за мегаполиса.
Няколко седмици след като пристига, Кристо и Жан-Клод го взимат в Япония да помага за проекта с чадърите. След това тримата поемат към Калифорния за следваща акция. Междувременно Владо започва да учи в Нюйоркския университет - първо фотография, после се прехвърля в кинофакултета и го завършва. Продуцира и създава филми. Но много пътува заради Кристо и Жан-Клод. Всяко лято след 1993-а тримата прекарват в Колорадо около проекта за Арканзас. За да изберат реката, обикалят всички централноамерикански щати около Скалистите планини. После правят експерименти на мястото - как ще бъдат закачени платната, как ще се опънат, как ще се приберат. Младши се грижи за всички изложби на двойката по света - с приходите от продажбите те финансират проектите си. Преди всяка реализирана творба, екипът прави проби в умален мащаб. Тогава взимат важни технологични и естетически решения, а Владо Явашев е основният мениджър.
"От Кристо и Жан-Клод научих много за организацията, защото всички проекти изискват неистова дисциплина", споделя той. Само за "Райхстага" ангажира 2000 души.
"Пристрастен съм към изкуството им. Много хора критикуват, казват, че това не е изкуство. Всъщност всеки, който е видял и един проект на живо, знае - те изглеждат абсолютно смайващо. Чувал съм дори коментари като: Не знам дали е изкуство, но е невероятно красиво. Това е достатъчно", разказва Владо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
