Как достойни хора вземат чудовищни решения е темата на новия ми роман, казва авторът на "Възвишение"
Революционерите на Милен Русков - Гичо и Асенчо - шестват из Балкана, обладани от две стихии: тази на възвишението и тази на простотията. Псуват и мечтаят, крадат и се просвещават, търсят Левски, но и с небивал талант вършат глупост след глупост. Романът "Възвишение" наскоро получи Европейската награда за литература, а не е нужно човек да е специалист, за да усети, че книгата ще остави сериозна следа за години напред. Ето какво каза авторът й.
- Господин Русков, няколко години след публикуването си "Възвишение" е от най-четените романи с куп награди, драматизиран е за сцена... С какво усещане обаче го предадохте през 2011-а в печатницата?
- Знаех, че ще има критически успех - предишните ми две книги ("Джобна енциклопедия на мистериите" и "Захвърлен в природата") бяха получили добри рецензии. Бяха популярни сред литературно изкушените хора, които са 1000-2000 в страната. Знаех, че на тях и "Възвишение" ще им хареса. Но се колебаех дали книгата ще има широк читателски успех, защото не ми се беше случвало все още. Винаги съм уверен в писането, но пристъпих с неувереност към разпространението: питах се, какво ли ще излезе от всичко това? Нямах идея.
- Романът стана четен и харесван по идеален начин - на принципа на мълвата. Без да вършите ония неща, които писателите обикновено правят - колонка във вестник, гостуване по телевизиите, грижа за медийния ви имидж...
- До голяма степен "Възвишение" съдържаше елемент на риск. Можеше да се случи, можеше да не стане. Въпрос на обстоятелства, не само на качества. Намирах се в неяснота. За щастие съм свикнал да живея в неяснота, тя не ме притеснява. И се чувствам що-годе удобно в това състояние, поради което и много-много не мисля какво ще стане. Разчитах на съдбата.
- Бихте ли казали нещо повече за състоянието "удобно в неяснотата"?
- Разчиташ на предимствата на неопределеността. Всичко може да стане. Всякакви врати са все още отворени, имаш най-различни шансове, които можеш да използваш. Неяснотата е тъй да се каже предизборно състояние - преди да направиш личния си избор. Без да имаш твърди рамки, сигурност. Харесвам тази неяснота, понеже тя запазва много посоки, по които може да тръгнеш. Човек се научава да живее трудно в подобно състояние. Хората не го обичат. Те искат да живеят в сигурен свят. "Възвишение" бе невероятен скок в тъмното. Ако не бях готов да пребивавам спокойно в тази неяснота, нямаше как да я напиша.
- В книгата има момент, в който единият от героите гледа към ставащото в равнината, където хората работят, женят се, стремят се към подредба и предвидимост. И вашият човек започва да изпитва отвращение към това. Обикновено ви питат за стила, езика, хумора в романа, но сега да питаме за другото: за тая тяга към възвишението, която е в противовес с това да се живее добре и комфортно, срещу инстинкта за самосъхранение.
- Всъщност това бе естетическата цел на книгата. Тя завършва с трагически патос, изминавайки пътя до възвишението през смешното. Трагикомична история е - първата част на тази сложна дума е много важна. Героите са смешни, говорят небивалици и глупости. Но от време на време казват и нещо, което е проницателно и разбиращо света. Глупостта се редува с мъдрост. Аз харесвам това. Един и същ човек говори и върши глупости, а в следващия момент мисли и прави нещо, което е изключително забележително. Това е най-вярната картина за света. Хората - поне интересните - са такива. Трагикомичното отговаря най-точно на самата действителност. Затова и пиша така. Исках да разкажа за този процес на възвисяване, за това как единият герой успява да го постигне, а другият не. Да ги проверя през ситуация, която изисква саможертва. И накрая да видя как човек, който през цялото време е правил най-различни нелепости, все пак може да се изкачи по моралната стълба и да бъде достоен.
- Това е единственият роман, в който главният герой псува читателя и на читателя всеки път му е хубаво от това. Как става тая работа?
- Е, защото е казано със сърце и симпатия. В крайна сметка читателят може да разчете мотивите зад думите. Мотивите на героя са добри, просто е малко грубоват и в това е чарът му.
- Как прописахте?
- Още като юноша - някъде на 16. И го правех някъде до 24-ата си година. След това се отказах. Казах си: какви глупости правя аз? Струваше ми се, че всички хора на моята възраст вършат нещо сериозно с живота си, а моето е някаква младежка глупост. И реших да се заема сериозно с живота си. Върнах се към писането на 35 - тогава започнах първия си роман.
- Какво стана със "сериозното заемане с живота"?
- Нищо. Просто нищо не ставаше, нищо не вървеше добре. Бях на 35, а животът ми се беше затегнал много. И си казах: дай да се върна към моите младежки увлечения. Страстта ми към литературата - може би това е ключът, с който да отключа вратата на живота си. И така и стана. Беше правилно решение.
- Съжалявате ли за пропуснатите години?
- Никак. Човек трябва да започне да пише проза късно. Поне според мен. Трябва да има натрупани познания и опит, да е чел много. Само тогава може да е добър и убедителен. По-добре на 35, отколкото на 25. Защото ако започнеш на 25, ще напишеш и неща, от които после ще се срамуваш.
- Романите ви изглеждат от типа "написани на един дъх", с лудост, спусната от горе. Но се знае, че правите дълга подготовка: какъв ви е методът?
- Имам добра писателска тактика. Тя съчетава голямата подготовка със спонтанността. Разделям писането на книгата на два етапа. Първият е по-дългият - в него правя проучванията. Но докато чета и се подготвям за историята, постоянно ми хрумват някакви епизоди от бъдещия роман. Те са напълно спонтанни и си ги записвам веднага. За "Възвишение" бях натрупал предварително 131 епизода и бележки. Когато усетя, че тези спонтанни натрупвания са станали достатъчно, преминавам към втория етап - писането на книгата. Вземам епизодите, подреждам ги, дописвам ги - някои са две-три изречения, които после стават на две-три страници. Правя връзките в сюжета. Пиша по 5-6 часа на ден, около половин година. В случая с "Възвишение" трябваше да прекъсна писането на книгата, защото парите ми свършиха и се наложи да се върна към превеждането. Направих едногодишна пауза, за да изкарам достатъчно пари, че да продължа с романа. Но пък докато превеждах, продължаваха да ми хрумват интересни неща, които после добавих към историята.
- Свършването на парите е част от онзи скок в тъмното, за който говорихте?
- И трите ми романа написах по този начин.
- Сега поне няма опасност от паузи за преводи?
- Мисля, че вече не.
- В следващата ви книга действието се развива през 20-те: защо избрахте тези времена?
- Интересен период е. Има известна огледална зависимост между 20-те години в България и Възраждането. И тази огледална зависимост е като негатив - 20-те са нещо подобно, но със знак минус отпред. Така, както българите са били най-единни и обединени по време на Възраждането, така те са били най-разединени и озлобени един към друг през 20-те. Българската история, струва ми се, описва кръг. Той започва с Възраждането и периода на възход до Балканските войни. След Първата световна война има катастрофален спад надолу. Най-тежката и финална фаза на този кръг са 20-те години, когато българите, изпаднали в страшна безпътица след крушението на националните идеали, се обръщат един срещу друг и започват да се избиват. Основният сблъсък е между Военния съюз и Единния фронт. Превратът през 23-та, свалянето на Александър Стамболийски и убийството му. И отговорите: атентатът в църквата "Света Неделя", атентатът срещу царя в Арабаконак. После убийствата на Гео Милев и Христо Ясенов...
И комунистите, и военните избиват сума невинни хора. Искам да разкажа за този сблъсък през гледната точка на човек, който е равно отдалечен от двете страни, а по силата на специфичната си професия - шофьор на такси - се оказва замесен и с двете.
- Не съм сигурен дали "Възвишение" изобщо засяга чак толкова Възраждането, въпреки че се развива изцяло там. Предполагам, че зад тази история от 20-те има друго, което ви привлича.
- Това, за което всъщност ще става дума в книгата, е проблем, който ме вълнува от години: как човек, без да се усети и бидейки убеден, че е прав, взема решения, които се оказват дълбоко погрешни и фатални за самия него. Интересно ми е как достойни хора вземат чудовищни решения и вършат жестоки неща. Вълнува ме противоречието между характера и начина, по който човек действа в света. Понякога правим неща, които нямат нищо общо с нас - как става? Струва ми се много интересен душевен процес. Надявам се да го превърна в добър литературен факт - с дълбочина, сложни герои, интересни събития.
- Има очакване към писателите да говорят по социални и политически теми: неприятно, но се налага. Какво мислите за сложното положение след изборите?
- Не смятам, че се намираме в безизходна ситуация. Просто българското общество е по-сложно от повечето. България е разнолика - повече от очакваното и повече от обикновеното. Това не е страшно. Трябва тези разнолики части, чрез своите представители, някак да се договорят. Щом обществото е така пъстро, изглежда никой няма право да управлява сам. Българското общество е разбито на множество политически малцинства - те трябва да се договорят, да постигнат компромис. Това ще стане сигурно трудно. Французите и германците 300 години са се избивали едни други, но ето - научиха се да се договорят. Нещо подобно трябва да се случи и тук.
- Напоследък често говорите срещу литературни мафии, несправедливи награди, обслужване в арт кръгове... В същото време имате една хубава фраза "Аз пиша за боговете". Как се съчетават тия две работи - писането за боговете и текущите спорове?
- Когато казвам, че пиша за боговете, това значи, че имам естетически идеал, който преследвам. Той е следният: стремя се да не правя никакви компромиси с литературата. "Писането за боговете" е метафора за това да бъдеш безкомпромисен с текста. А това ме поставя в конфликт с хора, които ми се струват твърде хитруващи с литературата. Използващи я за други цели. Правещи много компромиси с нея. Недостатъчно почтени в писането си. И когато се опитваш да пишеш за боговете, а си заобиколен от клика на подобни, то конфликтът е неизбежен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
