Мърморим много, но съдбата винаги е била на наша страна
Романът "Възвишение" на Милен Русков, посветен на епохата на Възраждането, наскоро бе номиниран за Европейската награда за литература. Писателят коментира ситуацията и настроенията у нас през призмата на националната ни съдба.
- Г-н Русков, изгубихме ли посоката, ние, българите? Защо не успяхме да си направим във времето на прехода едно "ново Възраждане"?
- Времената на промяна са много голям шанс. Струва ми се, че този шанс не беше използван достатъчно добре от българския народ през тези 25 г. вече. Той не остана обаче и напълно неизползван. Бързам да кажа това, защото в България в момента се живее доста по-добре, отколкото преди 20 г. Ние някак си непрекъснато се оплакваме, живеем с проблемите на деня, а пропускаме да погледнем назад ретроспективно. Всеки може да си даде сметка, че през 2014 г. България е доста по-хубава страна, отколкото беше през 1994 г. Нещата се променят, те се променят, общо взето, към добро, но това става може би твърде бавно.
- Днес срещате ли някой като Гичо, който е готов в името на кауза и своя идея да се пожертва, а не да хукне с парите в неизвестна посока?
- Първо съм сигурен, че такива хора има - не съм сигурен дали съм ги срещал по следната причина. Такива хора могат да проявят такива качества в специфична ситуация. В България в момента няма такава ситуация, която да изкара от този тип хора тази черта на характера.
- Неведнъж сте казвал, че сте се лишавал от доста неща, за да се появят тези три книги, сега пишете четвърта - толкава ли е трудно да пишеш и да се наложиш в България?
- Много е трудно, защото това е малък език, има малка четяща публика. В България има атмосфера на всеобща деморализация, обезкуражаване - това са неща, от които културата страда. Когато обществото е деморализирано, обезкуражено, депресирано, това влияе зле на културата, тъй като тя е едно от първите неща, от които подобно общество се отказва. И заради това е много трудно в България човек да пробие като писател, да успее да се издържа от това. Ако искате да бъдете писател, това изисква известна сила на характера и е съпроводено с доста лишения.
- Кой е по-големият ни проблем, че сме бедни или че обърнахме категориите "ниско-високо", "добро-зло"?
- Между двете неща има връзка, това не са случайни съвпадения. Може би деморализираните общества са бедни, може би има зависимост между двете неща. Деморализираните общества са бедни, бедните общества стават деморализирани - образува се един порочен кръг, при който е трудно да се каже кое кое е предизвикало. Това нещо, ако не бъде прекъснато, разсечено, нещата няма да вървят на добре.
- Ако има оптимизъм, къде е вашият оптимизъм за българите, за средата?
- Аз съм общо взето оптимист - смятам, че нещата се оправят и подобряват, но много бавно. България в момента е една обезсърчена, объркана и депресирана страна, но тя е по природата си добра, топла и южна страна. Ще се измъкне от това положение. България се е измъквала от много по-лоши положения, от катастрофи. Нацията и страната ще се измъкнат и сега, защото такава е нейната природа, такъв е нейният характер. Най-добре е човек да залага на природа, на характер, защото древните са прави, че характерът е съдба. Може да ви се струва при определени обстоятелства, че камъкът ще се търкаля само надолу и нещата се развиват по лош начин, но ако човекът или нацията, на които това се случва, имат в характера си някакви качества, които ще го измъкнат от това положение, тези качества ще го измъкнат рано или късно от това положение. Защото съдбата е характер. Няма такова нещо като пълна власт на обстоятелствата, пълна власт има само характерът.
(Пред "Дарик радио", със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
