- Вирусът ще мутира, ако се ваксинират малцина
Дроздстой Стоянов е професор по психиатрия и медицинска психология, доктор на медицинските науки, Ръководител Катедра психиатрия и медицинска психология в Медицински университет Пловдив. Академик и заместник-председател на Българската академия на науките и изкуствата. Член на постоянния комитет по психиатрия на Европейския съюз на медицинските специалисти, почетен член на Американската психиатрична асоциация. Д-р Стоянов е бил национален консултант по психиатрия (2018-2019) и член на Експертния съвет по психиатрия при Министерство на здравеопазването от 2019. Лауреат на бронзов медал от Европейското дружество за личност-центрирана медицина (2014). Автор и съавтор на близо 200 научни публикации.
- Хората знаят, че най-страшното предстои, и това ги обезсърчава, казва проф. Дроздстой Стоянов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Стоянов, отново бяха приети мерки, с които ще бъдем изолирани за известен период от време. Как ще се отрази това на психиката на хората, при положение, че през март преживяхме един такъв период?
- Това ще се отрази по неблагоприятен начин, но не заради самото затваряне или карантина, а защото се повтаря. И главно, защото се повтаря при липса на ясна перспектива. Съвременният човек е достигнал до един етап в своята еволюция, който не е твърде далечен от неговите базови инстинкти. Единият от тези инстинкти е свързан със самосъхранението в условията на умора - бягство или битка. В дадения случай, когато започна кризата, хората реагираха през инстинкта на бягството. И аз мога да твърдя от собствените си наблюдения през последните месеци, че се придържат към него. Виждам, поне в моето социално обкръжение, доста ограничени социални контакти, спазване на дистанция, постоянна дезинфекция. Избягване на физически допир, носене на маски, събиране на не повече от осем човека в едно и също помещение, съкращаване на тези събирания и избягване на културно-масови или спортни мероприятия. Много хора някак автоматизирано се насочиха към това, за да ограничат рисковете за собственото си здраве.
Но в един момент кризата ескалира и политиците обвиниха онези 15-20, да кажем 30 на сто от населението, които не спазват тези правила. При сегашната стагнация, както психосоциална, така и икономическа, мога със сигурност да твърдя две неща. Първото е, че хората са силно обезсърчени и потиснати от това, което се случва, защото гаранции за изхода от ситуацията след 21-ви декември няма. Мантрата "Ваксината идва" е фалшива. Защото, когато прословутата противовирусна ваксина дойде у нас и ние с Вас решим да се ваксинираме, няма как да се предпазим, ако не решат да се ваксинират и останалите 80 на сто от населението. А това е изключено, особено като имаме предвид голямата част от хората, които по принцип отказват да се ваксинират. Както и поради огромното недоверие на хората в ефективността на такъв подход. Особено имайки предвид, че една ваксина трябва да бъде апробирана за своето приложение при хора в течение на години. Нейното вкарване на пазара в съзнанието на всеки един здравно информиран човек е прибързано. Така че необходимата степен на имунизация, която се търси - 80-85 на сто, е непостижима. А ако по-малката част от населението бъдат ваксинирани, вирусът ще мутира, ще се адаптира към ваксината и ще започне да я заобикаля. Така че най-страшното предстои, а информираните хора разбират това и то ги обезсърчава. Защото знаят, че налагането на локдаун за втори път няма да доведе до изкореняване на епидемията. Локдаунът облекчава така наречения товар върху здравната система, при това временно. Тоест за повечето хора обявлението за локдауна е обявление за поредния период от сериала, който ще се играе за неопределено време, а може би и за целия остатък от техния живот. И това е истински вредното за психичното здраве послание. Много е вредно да се предлагат крайни ограничения без да има ясни доказателства, регламенти и ангажименти.
- Включително и икономически...
- Да, и икономически, но нека не забравяме и социалните последствия. Аз като родител на две деца, не мога да спра своето възмущение и да не попитам проф. Костадин Ангелов, когото познавам от много време: "Коста, кой ще ми гледа на мен децата, докато аз се грижа за болни хора, със или без Ковид?". Добре, можеш да затвориш вкъщи икономист или IT-специалист, които могат да работят в домашни условия. Като управляваш здравна криза, как се погрижваш за хората, които трябва да се грижат за пациентите?
- Това може би е в полето не само на един министър?
- Ако попитате в прав текст, ще получите отговор, че в столицата има две дежурни детски градини, които обслужват децата на лекари, които се борят с Ковид. Това за мен е най-безотговорният отговор. Защото, за да се натоварят максимално лекарите, които работят с пациентите с Ковид, те са освободени от другите заболявания. А другите заболявания не спят. При което се получава, че абсолютно целият медицински персонал е натоварен. Кой да гледа децата на тези хора? Медицинският персонал - не са само така наречените лекари на "първа линия", защото вече няма първа линия. Лекарят, сестрата, лаборантката и санитарката в една поликлиника също са първа линия, защото всеки ден се срещат с подобни пациенти. Нищо, че не са подписвали декларации. Тоест за тези хора решение няма. Тоест, ти предприемаш някакви мерки, които са необосновани. И най-важното - в дългосрочен план, тъй като ме питате за вредата върху психичното здраве - основното послание, което ти отправяш, е несигурност. Няма човек със здравна информираност и със здравна култура, който да си фантазира, че филмът ще свърши на 21-ви декември. Или който да вярва в митологията, че ваксината ще реши проблема.
- А това усещане за невъзможност да контролираш собствения си живот какво би могло да породи в дългосрочен план?
- Дезадаптивни поведения. При възрастните хора най-вероятно агресия, домашно насилие, опити за самоубийство, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. А при по-младите, поради неизбежната продължителна експозиция на дигитални устройства, включително дистанционното обучение, което е изключително вредно за децата, може да се развие разстройство на вниманието с хиперактивност. Изключително вредно е малките деца да стоят повече от 3 часа на едно електронно устройство, а те толкова стоят само да си играят игрите. Като добавим и 6-7 часа дистанционно обучение, това може да бъде крайният резултат.
- В същото време в социалните мрежи се коментира как това ще ни промени, ще ни сближи емоционално. Мнозина казват "Сега се радваме да прекараме повече време със семействата си", а в масовия случай сякаш това не е така - отприщва се агресията...
- Няма човек, който да е задоволен от перманентното еднообразие. Да предположим, че става дума за 3-4-членно семейство, което обитава къща с двор, с условия децата да бъдат занимавани и от друго поколение и да прекарват повече време заедно. Те може би са били щастливи да прекарат времето си заедно през март и април, но това вече е рецидив. Това е проблемът. Каквато и дейност да вършите, Вие трябва да пазите баланса. В живота на човека има две неща - любов и работа. Ако едното от тези две неща е прекалено, ако те не са адекватно дозирани, те са токсични. Независимо дали доминира работохолизмът, или доминира прекомерната отдаденост в семейната среда. Тези два вида дейности и отдаденост трябва да се редуват и да се сменят по един равномерен начин, за да може да се постигне добре балансирано психично функциониране. И това важи за която и да било сфера на живота.
- А какви психични проблеми споделят най-често Вашите пациенти, когато идват. Има ли някаква промяна? Има ли повече страхове във връзка с Ковид-19, или неглижиране на проблемите?
- Поведението на хората е компенсаторно. Тези, които имаха най-големи страхове през март, в момента се държат изключително неглижиращо и се опитват да изтласкат в периферията на съзнанието си проблема за Ковид-инфекцията. Тогава той е бил някаква дистанционна реалност, а сега всички те имат познати с Ковид, или пък виждат опашките. И те вече са изчерпани психически. И обратното - хора, които са били много по-либерални, много по-резервирани през пролетта, в момента са по-притеснени. Така че и двете крайности, за които ме питате, ги наблюдавам в работата си. Идват хора, които са изморени от цялата тази итерация /б.р. - повторение/ на Ковид-проблематиката, включително и по медиен път, и затова предпочитат да го неглижират. Така има и другата крайност на хора, потънали в собствените си страхове. Но и в двата случая това не е адаптивно решение спрямо обективната заплаха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
