Градът ни разцъфтява с нови проекти, всяко село си има фестивал
Нямаме дете, което да не ходи на училище, казва кметът на Панагюрище Никола Белишки
От 139 години Панагюрище има традиция - да пази българския дух и да е първи във всичко. От първото знаме през първата република до първите модели днес за успешни проекти между бизнес и местна власт. Защото, както каза кметът Никола Белишки в реч на 1 май, с която развълнува цялата държава, "днес от нас не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно за нея".
Белишки ръководи общината с екипа си от двама заместници - Галина Матанова и Георги Павлов. Затова не е странно, че за успехите говорят и тримата.
- Г-н Белишки, хората на Панагюрище създават ореола, че винаги са първи, те са революционери във всяка област. Откъде идва този дух?
Никола Белишки: Това е закодирано в историята на града. Тя ни връща към корените, чрез нея оценяваме къде сме били, къде сме и как да продължим напред. Възрожденският дух в Панагюрище е жив, заедно с характера и предприемчивостта на панагюреца, които се виждат навсякъде. Може да е самохвално, но Панагюрище дава първата столица в съвременната държава, даваме на България 10 дни държава, даваме министър-председател - Павел Бобеков, даваме княгиня, знаме, артилерия, войска, конница. Панагюрище е сред малкото с две църкви,а в храма "Свето въведение Богородично" се е сякла собствена парична единица - 1 вод. Не знам какъв трябва да си - само 7 години след като градът е опожарен и са останали едва 7-8 къщи, да надигнеш глава и да дадеш първия изстрел за Съединението на 2 септември 1885 г. Искрицата на свободата идва отново оттук.
Макар да наследихме проекта "Столица на свободата", реализацията се падна на нас. С общински средства надградихме този проект - направихме информационен център, реновирахме малкото останали къщи държавна собственост, създадохме по-модерна визия на музейния комплекс.
- Градът изглежда изцяло обновен, след като преди година-две беше разкопан из основи?
Никола Белишки: Това е финалът на мащабните инфраструктурни проекти, които започнахме да реализираме в началото на мандата ни. Основна част е интегрираният воден проект, който включва рехабилитация на част от канализационната и водопроводната мрежа, както и изграждане на инсталацията за отпадни води. Заедно с община Стрелча кандидатствахме за регионално депо за отпадъци. Иначе трябваше да караме боклука до Пазарджик или до Златица, но това означаваше още по 40 км транспортни разходи. С новото депо таксата смет ще бъде поносима, инвестираме и в съоръжение за разделено събиране. Водният цикъл е за 57 млн. заедно с линейната мрежа канали водопровод, депото е около 18 млн. лв.
Спечелихме проект по достъпна и зелена градска среда за 5 млн. лв. Той даде изцяло нова визия на централната градска част, към него са 6 подобекта.
Изгражда се язовир "Луда Яна", който се прави повече от 30 години. Никъде в предизборната програмата не сме го обявявали, Той ще е с нова водовземна кула, като в Атина, потопена под вода, която по-лесна за обслужване. Язовирът ще дава вода на Панагюрище, Стрелча, Септември и северната част на община Пазарджик.
- Как Панагюрище успява да осребри историята си?
Никола Белишки: Сигурно като даденост не е много, но е важно как историята и културата ще бъдат представени като продукт. През 2012 г., на 12 април, Светли понеделник, открихме залата-трезор. Това даде огромен тласък, дойдоха над 30 000 души за един месец. Сега, звучи страшно амбициозно, но се мерим по посещаемост с обект като "Царевец". Там отиват по 220 000 души, тук бяха около 180 000 туристи годишно.
Разработихме изцяло нова стратегия с идеята бизнесът да влезе вътре. Защото ако те не помагат, няма как туристът да дойде в Панагюрище. И макар все още да имаме само 250 места като леглова база, има две места, които могат да служат за пример за всички - "Старата къща", която е ресторант и "Джуджевата къща", която е на 150 години, но е превърната в изцяло нов хотел със зелен сертификат. Това са хора, които знаят как се прави туризъм и как да привличат посетители.
- Не само градът, но и другите села наоколо имат своя културна идентичност, свои фестивали на традициите?
Галина Матанова: За мен важното е, че общината не се насочи единствено към туризма, а води многосекторни политики. Инвестират се усилия и идеи в много области, които пък подпомагат туризма. В културата направихме много опити за подобрение не само на жанрово разнообразие, а и за разпознаване на наши местни продукти чрез насърчаване на всички читалищни настоятелства. Общината допълва със субсидия истимулира развитието срещу конкретно разработени проекти, които стават с времето устойчиви. Например в Оборище имаме фестивал "Имаш крава, пиеш мляко" както и "Факел на свободата", който вече е национален. Тази година дойдоха 320 деца да рецитират патриотични стихове за България. Село Бъта направи свой фестивал на панагюрската шарена сол, село Поибрене с изключително ромско население прави фестивал на етносите с танци, в Левски правят "Ха, надпей ме", в Баня правят възстановка на съзаклятието на Оборище, имат празник на минералната вода, организират невероятен Тодоровден.
Правим конкурса за млади оперни изпълнители "Елена Николай", събраха се оперни величия от света като жури. Привличаме хилядна публика за фестивала на фойерверки, сега е на 29-31 май. Имаме "Пъстър свят" - танци на народите, това са млади хора до 29 години, сега ще е на 15-16 май.
- Станахте известни с това, че първи започвате да въвеждате пилотни проекти да т.нар. дуално образование?
Галина Матанова: Опитваме се да накараме бизнеса да застане не на изхода на образованието, а на входа. Така излизаш с професия и имаш гаранции за работа. Затова призовахме целият бизнес на Панагюрище да заявят специалистите, които искат, да дадат материалната база, стипендии, качествени преподаватели. Всичко това вече се случва в професионалната гимназия за индустриални технологии, мениджмънт и туризъм "Атанас Буров".
Вече има общо 5 специалности - две след 7-ми и две след 8-ми клас. Бизнесът дава гаранция, че с всяка паралелка ще бъдат сключени договори още на входа за наемане на работа. Това са специалисти в минната индустрия, механика, водачи на пътно-строителни машини, ремонт на техника, електроника, лазерна оптика, в пластмасовите изделия и текстила. И това ще е тласък за по-бързи законодателни реформи в тази област.
- Вярно ли е, че в Панагюрище ромските деца са разпределени поравно във всички училища, а не ходят на школо в гетото?
Галина Матанова: От 2 години имаме подобна програма и твърдя, че това е най-успешният начин за социална интеграция, макар законодателството да не го разрешава. Териториалният принцип не работи, защото едното училище се беше превърнало 100 процента в ромско. В момента използваме инициативата на родителите да водят децата и в другите училища. Няма сбивания, ромските хлапета не могат да направят компактна маса, примерно петима ученици сред 18 други няма как да станат група. Учителите работят много по-лесно. Имаме много успешен здравен медиатор от ромски произход, той е едновременно психолог, убеждава ромските жени да слагат спирали. Имаме специална програма за семейства с репродуктивни проблеми, финансираме ин витро процедури, вече имаме 11 бебета. За 3 години сме дали по 5000 лв. на семейство. Разпределят се 30 000 лв., като 90 на сто от кандидатствалите вече си детенце.
Даваме 70 000 лв. за всяко новородено бебе, но насърчаваме раждането само до 3-то дете. За 3 години ромите се научиха да плащат дори водата, детска градина, наемаме ги по социалните програми, но само ако са си платили сметките.
На практика в общината няма дете, което да не ходи на училище, имаме 1 процент, които са неоткриваеми.
Никола Белишки: Всичко това ни прави община първооткривател. Градим социални модели, които задават насоката на национални политики. Това ни дава самочувствие и вътрешното задоволство, че продължаваме традициите на първопроходците от Панагюрище.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
