Защо бягат младите лекари от България? Може ли да ги задържим, или ще останем без доктори? Това попитахме младите медици д-р Милена Перухова и д-р Спартак Вълев от Български лекари за европейски стандарт на специализация (БЛЕСС).
- Бягат ли повечето млади лекари още от скамейката в чужбина?
Милена: Не всички, но 80% - да.
Спартак: Факт е, че по-голямата част от хората напускат, което залага голям кадрови проблем в бъдеще. Повечето лекари, които сега практикуват, са родени между 1950 и 1955 г. Това е свързано с политиката, която тогава държавата е водила - обучавала е повече лекари, като част от тях е изнасяла в чужбина. Когато се пенсионират и излязат от системата, ние ще имаме много голям проблем с кадрите. До 10 г. ще е лукс да се стигне до лекар.
- Защо 80% от младите лекари напускат?
Милена: Защото тук не намират условия да живеят нормално като хора и лекари. Първо, инвестират 6 г., за да завършат медицина, след това трябва да инвестират още толкова, за да специализират. Спонсорските програми или места, финансирани по европроекти, не решават проблема. За мен е малко смешно при толкова малко специализанти да трябва да разчитаме на ЕС за финансиране.
- Защо не проработиха спонсорствата, няма ли болници, които да наемат на трудов договор специализантите?
Спартак: Проблемът е в това, че здравната каса не признава труда на лекарите, които нямат специалност. Това е изключително порочно, опитахме се да го променим с Българския лекарски съюз (БЛС), но не успяхме. Така специализантът винаги работи, но под труда му се разписва човек със специалност и той не взема средства. Болниците нямат стимул да наемат лекари без специалност, тъй като касата не им плаща за труда. Директорите на болници казват: "Защо трябва да сключвам трудов договор с тях, след като не ми носят финансиране по линия на касата и освен това могат да ми работят за без пари, като специализанти?".
- Как е уредено това в другите европейски страни, за да вземат там специализантите по 2000 евро?
Спартак: Там няма специализант без трудов договор към болницата. Но ние сключваме тристранен договор за обучение между специализанта, базата и университета. С него за 3-4 г. специализантът трябва да си върши работата, болниците си получават парите за това от касата, а на него да му казват: "Ти си тук да се учиш".
- Болнични, платени отпуски имате ли?
Милена: Не, всичко е на договорки с ръководителите. Има варианти, в които, ако не те харесат, изобщо да не излезеш в отпуска.
- След като болниците вече имат глад за лекари, защо не се променя отношението към вас?
Спартак: Все още недостигът не се вижда, защото се назначават на фиктивни договори пенсионери, които не могат да мръднат от къщи. Това крепи болниците в провинцията, но се случва и в София. Когато и тази вратичка се затвори, ще се обърнат нещата.
Милена: Мисля, че проблемът вече се усеща в някои специалности - патоанатомия, педиатрия.
- Има ли проблем със закрепостяването ви към определени места?
Милена: Да, има хора, които са подписали договор с бази в провинцията, например в Стара Загора, че ще им се плати обучението, което е 180 лв. на месец, но са длъжни след това 5 г. да работят там.
Спартак: Имахме и разпределение, което атакувахме в съда. Според него, ако държавата покрива разходите по специализацията, ти трябва да работиш 5 г. някъде.
- Ако това не е начинът да задържим тук лекарите, кой е?
В един глас: Това е начинът да ги изгоним.
Спартак: Първо, трябва да се финансират тези хора, да получават добри заплати и да са на трудов договор. В това отношение ние срещаме най-голяма съпротива от по-възрастните лекари в болниците, на които сега работим без пари.
Милена: Знаете ли, че специализантите сключват договор за две минимални заплати, ако не са на спонсорско място, а това е другият абсурд. Обикновено спонсори стават родителите ни
Спартак: Знаете ли, че от Полша масово се изнесоха младите лекари в Германия и там се принудиха да вдигнат 2 или 3 пъти заплатите точно на тях. Само така успяха да задържат някои. Когато няма граници, хората просто избират къде да живеят и ние ставаме дълбока здравна провинция.
- Тук колкото и да се вдигат заплатите, няма да стигнат западните, дали само това е начинът?
Милена: Така е, но, ако специализантите получават по 1500 лв., ще се замислят дали да бягат.
Спартак: Освен това в системата има пари, но не се разпределят добре.
- Обучението добро ли е?
В един глас: Не.
Милена: Ти правиш голяма част от нещата, които ръководителите ти трябва да правят като специалисти, докато провеждат клинични проучвания или нещо друго. Занимаваме се и с бумащината.
- Има ли разлика в базите - частни, държавни, общински?
Спартак: Да, частните болници са по-гъвкави, те намират начин в по-голяма степен да стимулират хората да се учат.
Милена: Друг голям проблем е, че няма регламентирани правила за обучение. Има програма, която никой не спазва, но и никой не контролира дали ръководителят ми е изпълнил задачите си. Кой носи отговорността за това дали можеш да правиш нещата, за които си учил 4 г. Никой не го интересува. В чужбина си има правила колко манипулации трябва да се направят, кой те наблюдава дали си ги спазил.
Спартак: В чужбина парите, които отиват в една база, са пропорционални на специализантите в нея. Затова всяка база се опитва да се грижи за обучението им. В държавните болници тук обаче е пълно безхаберие, защото собствеността е обща.
- В чужбина оплакват ли се колегите ви, че взимат по-малки пари от колегите си?
В един глас: Не.
Спартак: В Австрия е регламентирано, че разликата между най-високата и най-ниската заплата в системата е 4 пъти, а у нас тя е 40. Ако това правило е в сила и тук, щяхме да вземаме по 5000-6000 лв. на месец
- Какво трябва да промени държавата, за да даде възможност на младите лекари да останат?
Милена: Да се промени договорът за обучение и той да стане трудов. Малко обидно е другото.
Спартак: Касата да преобърне политиката си и специализантите да се броят за лекари. Също така да се въведе контрол над обучението, иначе качеството му ще остане проблем. Засега местата, където могат да те обучат качествено, са малко и е въпрос на късмет да попаднеш там.
- Как може да се повиши качеството на обучение?
Спартак: Да се въведе рейтингова система, в която самите специализанти да оценяват базите.
Милена: Аз съм гастроентеролог и ще ви дам пример с моята специализация. Дори изпитът за специалност не тече по регламент. Сега практическият протича теоретично. Самият преподавател казва, че не сме обучени добре и затова няма да се изпитваме. Нивото пада.
Спартак: Да, кандидат-студентският бал също пада, а това показва желанието на младите да се захванат с медицина. По мое време - 1998 г., при момчетата се искаха пълни шестици от дипломата и поне 5,60 на изпитите. Сега се влиза с минимален бал, трябва да имаш 4,50.
- Къде се губи мотивацията за обучение на възрастните лекари?
Спартак: И те не получават нищо за това, освен това не ги интересува държавната собственост. Друг проблем е, че обучавайки ни, си създават конкуренция. У нас хората, които оставят школи, са единици. Аз имам късмет да попадна на такова място - при проф. Тимчева, която определено създава школа.
- Вие двамата защо сте още тук?
Милена: Имах възможност да ми помагат финансово, докато специализирах.
Спартак: Имах късмет да попадна на добро място, докато специализирах, но това беше късмет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
