Един тв водещ и журналист има повече власт от всеки депутат
Охулването на паметника на цар Самуил ме натъжи, казва Росен Петров
- Г-н Петров, дебатите около паметника на цар Самуил изместиха всички политически теми в страната. Как си обяснявате реакциите "за" и "против"? Видяхте ли монумента?
- Това ми напомня на един стар български филм "Специалист по всичко". Ние, българите, изглежда умеем да се караме дори и за такова нещо като паметника на българския цар Самуил. За мен най-важното в цялата история е, че за пръв път в София се построи монумент на един български цар. Мисля, че мястото му е добре избрано, точно до "Незнайния войн" така, както са незнайни и имената на неговите войници, които са били ослепени. Разбира се, и до църквата "Света София", в която той се е черкувал. Това е една от най-древните църкви в София. По прословутия въпрос за очите мисля, че пак изместваме спора от най-важното. Споровете добиват комични елементи, което навява още повече трагизъм в мен. Това е може би най-трагичният български владетел. 40-годишна съпротива срещу чуждо нашествие. Това е човек издъхнал при вида на ослепените си войници.
За жалост един път не можахме да се сплотим
около нещо, което е безспорно, че трябва да го има, а именно паметник на българските владетели.
- Вие бяхте сред инициаторите за издигането на паметник на хан Аспарух - ще се случи ли монумента и къде трябва да бъде издигнат?
- Самото създаване на такъв паметник води до възникване на такива обществени спорове "за" и "против", че екипът ни при Слави навремето се отказа от този проект. Възникнаха толкова спорове и нови проекти как трябва да изглежда хан Аспарух. Изпитахме на гърба си всички въпросителни - "Ама защо вие?", "Как ще изглежда?", "Къде точно да стои?", "Дали ще е под наклон?", "Дали да е с копие?", "Каква шапка ще носи?", "Европеид или монголоид ще е?".
При паметника на Самуил доколкото знам, лицето е изработена върху гипсова обвивка по костите му, които се намират в Солун и за които археологията е доказала, че са негови. Освен това, изпитвам огромно доверие към един от хората, които са участвали в този проект г-н професор Павлов, който е истински познавач на българското Средновековие. Цялата тази история навява в мен тъга. Трябват ни по-малко спорове и повече действия, ако искаме нацията да се възпитава в патриотизъм. Ако искаме чужденец, когато дойде в София да види нещо, нали ще се спре пред тази статуя, ще пита кой е, някой ще му обясни. То, самата история звучи като приказка, легенда за трагичния цар на ослепените войници. Ние трябва да създаваме нови забележителности, ако искаме да привличаме туристи и те да научават нещо за историята ни. Аз
имах предложение навремето гвардейци да пазят паметника Левски
Всичко вървеше добре докато бях в телевизията, след като излязох от там тази идея излезе от дневния ред на столична община. А къде повече отива да има гвардейски пост, освен пред президентството и пред паметника на Левски. Минавайки, чужденец ще попита кой е този човек, че на пост пред него има такива гвардейци, облечени в такива хубави униформи. Екскурзоводът ще му разкаже, че това е Левски, каква е съдбата му, какво е направил.
- Къде е "заровено кучето" на това тотално разделение в обществото ни?
-То е заровено в краха на националния идеал. След първата световна война България губи своя идеал за национално обединение, земите, в които са живели всички българи- Мизия, Тракия и Македония. Българинът обръща яростта си от този неуспех към самия себе си. Това прословутото деление на българите на леви и десни. Преди дни бе 9 юни, датата на деветоюнския преврат, когато е отрязана главата на Александър Стамболийски. След това Септемврийското въстание, атентатът в църквата "Света Неделя", при който загиват 195 човека, от които 11 генерали, тоест все герои от войните. Следва отговорът на десните сили, т.нар. бял терор, когато е убит един човек като Гео Милев, велик поет. Започна това взаимно изтребление между леви и десни, което не е довело до нищо добро. Левият елит унищожи десния, десният унищожи левия, и после се питаме защо нямаме елит. Нямаме, защото се е избил помежду си в името на майка България и е загивал във войните за национално обединение. България има твърде малко демократични традиции, практически само последните 25 години. Историята ни се е сложила така, че сме живеели почти винаги в тоталитарно време. Говоря след Освобождението от турско робство. И сега за 25 години искаме да се научим да сме демократи, малко трудно ще стане.
- И вашата парламентарна група не е от най-единните - от 14 депутати, 8 сте в партия "Български демократичен център", появиха се слухове за разцепление. ще останете ли заедно до края на мандата на 43-тото народно събрание?
- Слуховете за разцепление са силно преувеличени (смее се). По принцип във всяка група има противоречия и в нашата се изглаждат най-лесно.
Търсим решения в диалога и не мисля, че има причини да се разделяме
- Местните избори през есента ще са заедно с националния референдум - каква позиция ще имате по предложените въпроси за задължителното гласуване, мажоритарния вот и електронното гласуване? Какво ще призовете да подкрепят съмишлениците ви?
- Мажоритарния вот най-силно го подкрепяме. Такова е и желанието на голяма част от българите. Най-редно би било да бъде в съотношение 120 на 120 народни представители. По принцип мажоритарният вот е хубаво нещо, хората искат да гласуват за личности.
Електронното гласуване също, но тук ще възникне конституционен спор във връзка с тайната на вота и това, че много хора ще се съмняват в резултати от електронното гласуване, тъй като ние се съмняваме при броя на бюлетините, какво остава при цифри дошли по интернет. Говоря като народопсихология. Като цяло подкрепям и трите предложения. Ще подкрепим самата идея да има референдум. Няма нищо по-нормално от това народът да се изкаже за това как иска да се гласува и по какъв начин. Каквото кажат хората, а не партиите, които са избрани в парламента. В крайна сметка това е част от т.нар. пряка демокрация. Представителната и в момента действа, но явно не толкова добре, след като има толкова разочаровани хора, така че трябва да минем към пряка. Няма нищо по-демократично от това да се пита народът за нещо. Нали точно това значи демокрация? Глас на народа в буквален превод. Моята лична позиция е, че трябва да гласуваме "за" задължителния вот. Хубаво е
да има задължителен вот, но без санкции
тоест това да остане в сферата на едно морално задължение на гражданите. Не трябва българинът да бъде глобяван за това, че не иска да гласува и не намира партия, за която да гласува.
- Обявявате се за търсене на компромисни решения, за градене на мостове между лявото и дясното, но няма ли да се обезличите като формация?
- Не, не мисля, че ще се обезличим. Доста хора са центристи по своите убеждения. Това е лично мое мнение. В България лявото и дясното имат други измерения. Да речем едни от най-десните решения в българската история са въвеждани от правителството на левите, а пък десните сили са правили доста предложения, които са били социално ориентирани. Мисля, че центризмът е в главата на всеки българин. Избягване на това остро противопоставяне. Бих го казал, прословуто в кавички, "езикът на омразата". Наистина, когато си вадеха зъби, парламентът работеше много по-зле. Сега, когато обстановката е по-спокойна и омиротворена, парламентът може да приема повече закони. Например направиха се някои важни избори - на съдебен инспектор, на общата идея за съдебна реформа и то с конституционни мнозинства. По този начин се даде сигнал на Европа, че в България има политическа воля нещо да се свърши.
- Още ли съжалявате за решението си да влезете в политиката?
- Аз съжалявам за решението си да напусна телевизията, тъй като знам с пълна яснота, че един тв водещ и журналист има повече власт от един депутат и може да прави повече добри неща. Много хора могат да се изсмеят на това, но аз ги уверявам, че е така. Давам за пример реакцията на държавата след джебчиите на Нова телевизия. Ако аз бях станал и задал въпрос за джебчиите във Варна, едва ли щеше да има такава държавна реакция, отколкото скритата камера на национала телевизия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
