Няма значение дали става въпрос за човек, село или къща, хареса ли го камерата, блесне ли на екрана, авторитетът му веднага става друг. Извисява се и основателно другите завиждат. Ако не беше киното, Ковачевица сигурно щеше да бъде най-забравеното село между Пирин и Родопите. Основателно: То е накрая на пътя, далеч от Бога, Царя и дори Партията. Стотина души живееха в някакъв свой свят, век и държава. И сигурно така щеше да бъде и до днес, ако през далечната 1976 година операторът Радослав Спасов, режисьорът Едуард Захариев и художникът Ангел Ахрянов не само минали, но и харесали Ковачевица за снимките на филма си "Мъжки времена" по разказ на Николай Хайтов. Доволни от видяното, те хукнали надолу и по пътя срещнали писателя Георги Данаилов. Той търсел подслон за спасение от софийската лудница. И докато кинаджиите се върнат, Данаилов вече си купил къща.
Скоро го последвал и Спасов. А жителите на селото не само видели как се прави кино, но и станали необходима част от него. Повече от двадесет са филмите, заснети в Ковачевица. "Мъжки времена" ще остане в историята като първия. Последвали ли го "Мера според мера" "Бяла магия", "Сирна неделя", "Откраднати очи"... В тези години на разцвет на местната култура из селото често се разхождали ханове, войводи, четници, партизани и други въоръжени люде. И докато видът им плашел, характерите им предизвиквали само умиление. Защото те били добри хора, мирни и освен изкуството и ракията в "Синият вир" нищо друго не ги интересувало. Във времето, когато звезди като Григор Вачков, Велко Кънев, Мариана Димитрова, Руси Чанев събирали и фокусирали всички погледи, появят ли се из софийските улици, по калдъръместите ковачевски сокаци местните ги имали за свои. Колеги. Защото заработи ли камерата, всичките дами от селото забравят що е сън. Стават много рано, бързат да прекопаят картофите и от нивата хукват директно на снимачната площадка. Киното ги привличало заради престижа и най-вече хонорара, който далеч надхвърлял прихода от картофите.
Артистите от цял свят си приличат. Суетни са и искат да имат звезда на холивудската алея на славата. Дойдат ли в Ковачевица обаче, стават други. Парфюмът им са омесва с аромата на овцете, които невъзмутимо се разхождат по главната улица.
Благодарение на "Мъжки времена" много престижни киносалони по света виждат Ковачевица. Селото носи късмет на филма: Радослав Спасов получава наградата на Съюза на филмовите дейци за операторско майсторство, а Григор Вачков и Мариана Димитрова - призовете съответно за мъжка и женска роля на Варненския фестивал през 1978 година.
Година по-късно Гришата пак е в Ковачевица вече заради "Мера според мера". Пред камерата е и дъщеря му Мартина. Вачков е неизлечимо болен. Напуска този свят по време на снимките, без да успее да ги довърши. Ковачевица се оказва "теренът", на който великият актьор и камерата се срещат за последен път.
"Да подгреем вчерашния обяд" е филмът, след който възходящата кинокариера на родопското село навлиза в дълбока криза. Оттогава кинаджиите идват в селото главно на гости, да се напият, но без камери. Онези от местните актриси, които не отпътуваха към рая, с нежелание се върнаха към картофите. Вместо с актьори и режисьори из улиците се разхождат туристи. "Сериалите се снимат по жълтите павета. Само почетните граждани на селото - Радослав Спасов и Георги Данаилов, все още са живата връзка с киното. Те носят спомена за златните времена на местната филмова индустрия.
Кризата в световното кино засегна планината. Няма ги вече хановете, четниците, войводите, партизаните. По улиците безработни актриси разхождат магарета и разсъждават: Изкуството е вечно и това е добре, филми ще има, жалко обаче, че животът е кратък. И все пак, където е текло, пак ще тече. И Холивуд имал кризи. И е възкръсвал. Дали пък и съдбата на Ковачевица няма да бъде същата.
Селото има и народна артистка
Вечна й памет Елена Палазова безапелационно бе удостоена със званието народна артистка на село Ковачевица. Тя игра в шест филма и ако можеше да чете, щеше да види, че името й е написано в титулите на някой от тях. Ето как изглежда автентичният разказ на някогашната местна звезда:
"Дойдоа тук с лека кола, качиа ме, откараа ме в кръчмата, ядох пих, после ми казаа, ще ме снимат. Откараа ме, снимаа ме. Викам: Да бягам вече. Те не, още много снимки искали да правят."
Според Радослав Спасов тя е артистична и свободна. В "Мъжки времена" похитителите вместо булката Мариана Димитрова бъркат и крадат майка й - в ролята Калина. Едуард Захариев иска от мъжете да са много груби. Калина не е свикнала с мъжките опипвания. Макар и на години, тя е още мома. Забравила филма, започва да рита, хапе и кълне. "Събуа ме боса в снега, казва. - Газя, а те ме снимат. Нозете ми омръзнаа. После ми дадоа един мехлем. Мажа се и отново се стоплих."
В работата по "Мъжки времена" се включва и магарето на Калина Дончо. То става камерлаген, което значи, че разнасяло камерите по непроходимоте баири. Платили и на него. Общо двамата взели 1000 лева. Такива пари не се изкарват от картофи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
