* Митко Кайряков правел гозби за Георги Първанов и Иван Костов
* Готово е, когато с едно тръсване, само се отделя от кокала и пада в тавата
В Родопите Гергьовден е един от най–тачените празници и на трапезата обезателно трябва да има печено агнешко или чеверме.
В Кърджалийско от векове овцевъдството е традиционен поминък, а майсторлъкът за приготвяне на агнешкото се е предавал от баща на син. Така е и при Митко Кайряков, готвач повече от 40 години.
Днес най–често агнешкото се приготвя като се пече в тава в специална зидана фурна или се върти на шиш. Но в района са приготвяли печено агне и в трап или по хайдушки. „Този начин все по–малко се използва, но когато клиентът пожелае, не отказваме”, обяснява майстор Митко Кайряков, наследник на потомствени животновъди, отглеждали най–вече овце и кози.
Родопчанинът си е направил и специална чевермеджийница край Джебел.
Казва, че пред Великден и Гергьовден има най-много работа, поръчките понякога стигат до 20, а заявките са не само от района, но и от страната.
За да се опече месото и да стане вкусно, трябва да се спазват и някои правила. А за да се топи в устата мръвката, тънкостите започват още с избора на агнето.
Агнето, което ще се пече в трап, трябва да бъде до 15 кг. Повече от клиентите сами носят месото при майстора, но ако той трябва да избере агнето, купува най–вече от района на Джебел, Момчилград или ардинските села.
„За приготвянето на печено агне по хайдушки първо се изкопава трап, копае се в кръг, с дълбочина най–малко 50 см. Много е важно мястото да е на южен скат, за да не е влажна почвата”, уточнява майсторът.
В трапа се запалва обилен огън, който трябва да гори поне 3 часа. Най–добре е да се използва меше или дъбови дърва. А за да не пада пръст, трапът може да се измаже с кал.
„След като животното е заклано, одрано и изчистено, се насолява вътре и се зашива”, обяснява Кайряков. Месото се полива с бяло вино, слагат се подправки, сред които много подходяща е пресният джоджен.
Така приготвеното месо може да се завие в собствената кожа или в хартия, в която се е съхранявала сол. „Едно време имаше чували, в които се продаваше сол, те са най-подходящи. Днес се използва специална амбалажна хартия потопена в сол”, допълва майсторът от Родопите.
След като се получи хубава жар в трапа, по–голямата част от нея се изважда, оставя се малко на дъното. Върху нея се слага специално приготвен камък от рода на тикли или гнайс.
„Върху камъка са слага завитото агне. Днес някои използват и тава, но това е модерен начин. Върху месото се поставя друг камък като около него мястото хубаво се опушва и най–отгоре се изсипва останалата приготвена жар. Така агнето се пече в продължение на 4-6 часа”, обяснява майстор–готвачът от Джебел.
По думите му върху мястото може да се запали друг огън, на който да се сложи да се вари гърне с фасул.
Митко Кайряков припомня една от легендите за приготвянето на печено агне по хайдушки. „Този начин се използвал, за да не се привлича вниманието на чужди хора. При чевермето, приготвяно на шиш, пушекът се виждал отдалеко и можел да докара неканени гости”, разказва още чевермеджията.
Майсторът от Джебелско е посрещал различи гости - депутати и министри. Те не само харесвали вкуса на родопското печено агне, но искали да им показва как се приготвя, правили снимки. Покрай работата се запознал с интересни личности. Сред тях някогашният МВР-шеф Георги Петканов, президентът Георги Първанов, народни представители от региона от целия политически спектър, специални поръчки е изпълнявал за Йордан Соколов, за Иван Костов като премиер.
В края на разговора майстор Кайряков подчертава, че за добре направеното печено агне в трап тестът е един - ако е перфектно изпечено, като се извади и тръсне, само пада в тавата. Но най-голямото удовлетворение за чевермеджията е, когато хората са доволни и пак го търсят. Добре е печеното агнешкото да се поднася с дроб сърма, а на трапезата за Гергьовден да има свежа зелена салата.
Това богато и съблазнително агнешко печиво е достойно и за най-придирчивата празнична трапеза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
