"Взех оспешно матурата", е написал абитуриент в интернет минути след излизането на резултатите от изпита. Не е ясно с колко точно - надявам се, с не повече от три. Проблемът обаче е, че по всички критерии за грамотност този младеж не трябваше да има оценка, различна от двойка - все едно колко отговора е уцелил в лотарията, наречена български зрелостни изпити.
МОН не би трябвало да отчита това момче като успех на образователната система. Но може би го отчита като оспех? В една статистика, в която нещата са дълбоко симулативни, а пъзелът от резултати е подреден предварително, така че губещи да няма. По-точно, губещи да са единствено онези, чиято неграмотност наистина плаши. Към всички останали българската образователна система е милосърдна.
Подобно на псевдосоциалната държава, която раздава по 30 лева на онези, които смята за излишни, и училището ни раздава тройки на хора, които не просто не могат да четат. Получават ги такива млади българи, които не са в състояние да се ориентират в света около себе си, да филтрират информацията, която ги залива, и да отсяват важното и маловажното в нея.
Държавата се страхува да ги обиди с двойка, да ги лиши от образование и да ги превърне в абсолютни лузъри, които ще чакат на същите тези социални помощи. Страхува се и да ги научи да мислят - току-виж започнали да различават номер на партия от преференция за отделен кандидат в изборната листа. Страхува се дори да ги ограмоти достатъчно, така че да са способни да вземат самостоятелни решения. И просто ги оставя - докъдето избутат. Повечето го правят до "едрия шрифт" - и оставят за някой друг живот дребните букви, обясненията и бележките под линия.
Едрият шрифт е всичко, което им трябва. Това е шрифтът на промоции и рекламни слогани - а след като матурата им е дадена на промоция, защо трябва да очакват нещо друго от живота, за който училището уж ги подготвяло? Миналата година ни изненада с двойки по география. Тази година наред е историята. Въпреки че този изпит е държан от минимално количество абитуриенти, всеки седми от тях не е успял да изкара дори тройка. Нито пък да се справи с въпросите, в които е трябвало да изгради текст, а не да избира отговор по готова схема.
Защото миналото ни просто не се преподава - обучението по история е хаотично препускане през дати и факти, а идеите, които са ни формирали като нация и на базата на които можем да преоткрием себе си, са избутани встрани. Неясният прочит на миналото от историците ни е довел до схематичното преподаване на цели епохи - чудно ли е тогава, че за много от абитуриентите те се превръщат в бели петна? Че близо 40 на сто са се отказали да пишат за "Кино" на Вапцаров, а значителна част от останалите са показали отчайващо неумение да защитят тезите си, да изградят текст, да разчетат поетическите кодове в творбата.
Абитуриентите няма как да са в час с обтекаемите тези на историци и литературоведи, променящи се с всяка нова власт, чиято първа работа е да си направи сервилни учебници, включващи периода, в който е управлявала. Тройната коалиция се "дописа" в последния урок по история по времето, когато бе на власт. Мастилото по помагалата, в които Бойко Борисов строи магистрали, още не бе изсъхнало, когато той подаде оставка. Темпото, с което напоследък падат правителства, е значително по-бързо от темпото на отпечатване на учебници.
А колкото и да не ни се вярва, между двете неща има някаква връзка - ако се страхуваме от историята си, няма как да се учим от нея. Ако превръщаме учебника в справочник за откриването на пътни отсечки и чешмички от поредния премиер, но не преподаваме истински последните близо 100 години от миналото си, чудно ли е, че не знаем какво да правим с настоящето? Че сме обречени да повтаряме грешки, за които вече е писано в непрочетените учебници. И че всеки резултат на изпити и избори вече е оспех, а не успех.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
