"Кино" на Вапцаров изобщо не успя да затрудни абитуриентите на матурата тази година. Не ги затрудни, защото не писаха за него. След като регламентът им даваше пълна свобода да създадат съчинение върху стихотворението или есе на тема "Животът и изкуството", учениците масово предпочетоха да разсъждават върху второто с основния аргумент, че там разтягането на локуми може да те спаси.
От необходимостта да учиш. От необходимостта да мислиш. От необходимостта да си прочел нещо от автора, паднал се на изпита.
Проверителите тази година вероятно ще бъдат засипани с есета от пишман монтеновци в тийнейджърска възраст не защото те имат да кажат нещо за живота и изкуството. А просто защото нямат какво да кажат за Вапцаров. Ако има лакмус за срива в преподаването на литература в последните години, това е именно този поет. Може би отчасти и Смирненски. Това са авторите, които образователната ни система свенливо закача "накрая" на програмата и преподава само ако има достатъчно време. Които биват препрочитани от авторите на учебници като Eвангeлието от дявола кажи-речи всеки път, когато властта се смени. Чиито интерпретации навремето изобилстваха с клишета, а новите прочити старателно обеззъбяват поезията им, оперирайки я от всякаква социална чувствителност и идеен заряд. Един бивш просветен министър дори се бе опитал да "прочете" критически Вапцаровите текстове като евангелистки, като с това искаше да го "реабилитира". Демек, човекът не е комунист, можем да го допуснем в учебниците, независимо че навремето е имал някакви идейни залитания.
Учителите, пред чиито очи се смениха толкова интерпретации на поета, просто избягват да го преподават, освен ако не е крайно наложително. Защо да се сърдим на зрелостниците, че не го разбират, след като учебниците им по история старателно крият и редактират историческия период, в който Вапцаров е творил. А учителите им по история я преподават само до Първата световна война, защото дотам им стигат учебните часове. Няма начин да разбереш поезията на Вапцаров, ако не познаваш социалния, идеен и естетически контекст, в който е написана. А учебникът по история го е свел до страничка-две, изобилстващи с цифри, не с идеи.
Стремежът на училището ни да не преподава спорните периоди от историята и литературата ни доведоха дотам знакови текстове на българските автори да бъдат напълно неразбираеми за иначе умни деца, които не са в числото на нечетящите. Доста от абитуриентите, излизащи от изпита вчера, вече бяха приети в чужди университети, но се колебаеха дали са в състояние да разберат казаното от един уж изучаван в училище български автор. За да избегнат дилемите, бяха избрали да пишат есе. В което само по себе си няма нищо лошо - това също е начин да демонстрираш способност да градиш теза и да излагаш аргументирано мислите си. Но се превърна в проверка за начина, по който преподаваме на децата литературата им.
По който до тях достигат българската култура, история, всичко онова, което по някакъв начин ни е формирало като нация. Което ни е обединявало и разделило - защото дори и вчера падналият се на изпита Вапцаров цепеше форумите по линията на пълно примитивното разделение "комундетата вън". Стремим се да преподаваме на децата само текстове, оперирани от критичност, от бунт, от социални и политически идеи. Негласно прочистваме учебните програми от тях. После се чудим защо бунтарството им е леко беззъбо и тъжно, защо му липсва почва, защо лесно се поставя в услуга на една или друга чужда идея. Ами защото зрее без минало - многократните ни опити да го пренапишем го ампутираха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
