Училището в дилема дали да развива талантите, или да доучва двойкаджиите
В сряда Българската академия на науките награди пет момчета, които изправиха на крака математици от САЩ с научните си разработки. В същия ден просветното министерство обяви резултатите от изпита на седмокласниците по математика, чиито резултати достигнаха дъното за последните шест години.
За първи път всеки четвърти седмокласник се оказа със слаба оценка при задачи, нито по-трудни, нито по-нестандартни от дадените през последните две години. При това по предмет, който от известно време насам неизменно обявяваме за приоритетен, каним се да отпускаме специални стипендии на онези, които го изберат, и базираме върху тях гръбнака на бъдещата си икономика. Ако тя се равнява по тези 27% слаби оценки, изкарани от потенциалните кандидати за уж добрите ни гимназии, едва ли скоро ще настъпи някаква осезаема промяна.
Къде се къса нишката?
Едва ли е само в училището. Десетки преподаватели обясняват с охота, че в последните години мерилото за успех се измести на светлинни години от това, което е било смятано за успешно до неотдавна. За цели поколения ученици той вече не минава през наученото в училище. Особено ако те нямат усещането, че то по някакъв начин ще им бъде нужно, за да го приложат в живота си. В момента залагаме ценностна система, която би се превърнала в бомба със закъснител след още няколко години, когато неграмотните възпитаници на тази образователна система получат дипломи. И най-вероятно се впишат в статистиката, която медиите толкова обичаме - на страната с най-много млади хора, които нито учат, нито работят. За да се промени тази ценностна система, не може да се разчита само на училището. В момента то изглежда като омагьосан кръг, в който самоцелно придобиваш някакви знания, за да ги забравиш още в момента, когато мине изпитът. Точно както са постъпили 65% от седмокласниците на този изпит, успешно забравяйки онова, което са учили в пети и шести клас. Забравят го, защото никой не им обяснява как то ще промени средата им и самите тях. А, както казва директорът на Ученическия институт на БАН акад. Петър Кендеров, докато не промениш средата, няма смисъл да се опитваш да "внедряваш" иновации -
те винаги ще срещат съпротива
Ние не учим децата на това как сами да създадат така наречената иновация - тоест да пробват, да обсъждат, да говорят и през собствения си опит да усвоят онова, което учебникът безрадостно и скучно им преподава. И не е вярно, че няма такива учебни програми. Има ги в БАН, има ги в отделни иновативни училища, но очевидно масовото им въвеждане среща сериозна съпротива и от образователни чиновници, а вероятно и от учители. Програмите, които предлагат те, са скучна и умозрителна надпревара с науката по начин, който отчуждава децата от нея. Това се случва не само по математика. Дори и физиците отдавна твърдят, че хронологичният начин, по който се изучава физиката в ХХI век, започвайки от механиката, кара учениците да се отдръпват, тъй като не могат да усетят загадката в нея. Децата, които не могат да видят как един разтвор променя цвета си в час по химия, защото просто нямат лаборатории, няма как да усетят магията на химията. Тези, които успяват да култивират интереса си и да го подхранват сами, са единици. Останалите трябва да бъдат подбутнати от училището.
Точно както в момента се работи за това бизнесът да влезе в учебните програми и бордовете на професионалните гимназии, за да си подготви нужните кадри, трябват промени и в преподаването на науките, които очакваме да издърпат индустрията ни напред. Иначе училището ще продължи да произвежда "болтчета", изпълнители на спуснати от друг указания, и хора, които чисто и просто не мислят сами. Хора, които училището не е научило на най-важното нещо - да си задават въпроси. А след това очаква от тях да се реализират някак "на магия", да демонстрират "меки умения", които родната проектна бюрокрация толкова много обича. Добре, нека ги демонстрират, но къде са базовите им умения, които трябва да променят собствения им свят, не само нашия? Училището в момента се люшка между това да работи с талантите (и понякога дори го прави успешно) и да доучва с двойкаджиите, заплашени от поправителни изпити. А на финала отново се равнява по средата. Проблемът е, че тази среда сваля летвата твърде ниско. Днес по математика, утре по останалите дисциплини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
