През последните години Изборният кодекс е променян 18 пъти, за да се угоди на едни или други желаещи да се въведе машинното гласуване на избори, разкри пред бТВ бившият говорител на ЦИК проф. Цветозар Томов.
Социологът припомни, че веднъж е било определено на евроизборите да има 100 секции с машини, а на парламентарните – 300. Една година резултатът от машинния вот се е броял, друга – не. От 2016 г. пък било решено да се мине към изцяло машинно гласуване, но понеже е имало предсрочни избори през 2017 г. не е можело това да стане.
„Сега отново се променят правилата. Това е една изключително порочна тенденция. По-добре да го няма, ако ще се провежда така. Гаранция с технологии не може да се постигне“, коментира Томов.
И бе категоричен, че ще се изхарчат много пари за нещо, за което не сме сигурни, че трябва да го има. Прогнозира, че 75% от хората ще продължат да си гласуват с бюлетина, а само 25 на сто – машинно.
Комбинираното гласуване на хартия и с машини е един добър компромис, каза шефът на "Информационно обслужване" проф. Михаил Константинов.
В Холандия машинното гласуване бе отменено, защото няма тайна на вота, уточни Константинов.
Самите фирми, които отговарят на изискванията, са само две. Като максимален брой на доставката е 4 месеца. Редовните избори са след 6 месеца. Всеки може да си направи сметката, обясни Константинов.
Той смята, че трудно може да се разчита изцяло да минем на машинно гласуване. Изтъкна, че няма държава, която да е въвела на 100%
„Която държава е имала машинно гласуване, се е отказала от него“, подчерта проф. Константинов.
Относно идеята на управляващите в секциите у нас да може да се гласува с машини, но и с хартиена бюлетина, специалистът обясни, че това е правилно. И даде аргументи – може да има срив на машината; ще отнеме часове докато докарат нова; може да има и злонамерено увреждане.
По думите на Константинов основният минус на машинното гласуване е по-лесното манипулиране на вота.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
